Иван Нейков : Пенсионната ни система става все по-азиатска

- Г-н Нейков, отпадането на тавана за пенсиите, отпуснати след 1 януари 2010 г., и оставането му за тези отпреди тази дата активизира недоволството на ощетените. Комисията по дискриминация го обяви за дискриминационен. Продължават да валят жалби до Европейския съд в Страсбург. Според вас трябва ли да го има?
- Таванът в нашата осигурителна система е донякъде български феномен. Да, има го в 12 страни. Но логиката на българския таван беше друга. Никога не е било проблем да се плащат пенсиите в пълния им размер. Онова, което не се казва много често, защото може би не звучи приятно, е че във вземането на решенията от много правителства за тавана стои дълбоко вроденото през всичките 45 години преди 10 ноември 1989 г. усещане, че по-добре да сме еднакво бедни, отколкото неравно богати. Много често се е поставял въпросът: „Как така ще застанат на гишето в пощата един, дето взема 100 лв., и един, дето взема 1000 лв. пенсия?" Те ще се хванат гуша за гуша. Та до голяма степен таванът на пенсиите носи в себе си криворазбрана емоция.
Ощетените хора трябва да приемат с горчивина, че явно така ще бъде докрай. Дай боже, поне горната граница на тавана да се повишава, за да могат да си вземат по-голяма част от реалната пенсия.
- Има ли все пак вариант да се гарантира сносно бъдеще на възрастните хора?
- Има, разбира се, само че не е по пътя, по който сме тръгнали. Няма как хората да получават големи пенсии при непрекъснато намаляване на осигуровките, при съпротива срещу увеличаването на пенсионната възраст, при натиск за възстановяване на ранно пенсиониране на една или друга професия, при ниско темпо на нарастване на доходите. Не можеш да очакваш, че пенсионната система ще бъде финансово стабилна и автономна, независеща от бюджета и ще може да плаща все по-големи и по-големи пенсии, ако превърнеш тази осигурителна система в основния кръводарител на българската икономика. Минат не минат 2-3 години и някой се изцепи: „Дайте да намалим осигуровките." Пенсионният фонд вечно помага на някого. В началото даваше пари за здравното осигуряване, после непрекъснато подкрепя бизнеса. Преди 10 ноември от пенсионния фонд се строяха паметници из България, които сега се чудим какво да ги правим. През цялото време гледат на него като на една купчина пари, в която може да се бърка за щяло и нещяло. Аз вече си мисля защо не взема да предложа въобще да ги премахнем осигуровките. Окончателно да облекчим бизнеса и да минем само на данъчна система. Ние натам сме тръгнали.
- И какво ще се случи?
- Нищо. Ще разрушим една от най-старите пенсионни системи в Европа. Следващата стъпка ще бъде, след като пенсиите са от бюджета, дайте да ги изравним. Всички пенсионери имат един и същ корем. В някои средноазиатски републики това е факт. Значи държавата върви към Европа, а пенсионната ни система към Средна Азия.
По-рано важеше аксиомата: щом има икономически ръст, значи има нарастване на работните места, значи има повече осигуровки, значи всичко е ОК. Днес може да има икономически ръст, без да има нарастване на работните места. Просто защото производителността на технологиите вече е много по-висока. Но ние продължаваме да мерим със стар аршин и да смятаме, че щом намаляваме осигуровките, автоматично увеличаваме приходите в НОИ с това, че вадим на светло сивата икономика. Сериозен резултат от това няма. Притеснява ме също, че нито веднъж не е направено задълбочено изследване на ефекта от една или друга мярка. А българският закон за нормативните актове изрично изисква когато се разработва нов закон или се прави изменение, задължително вносителят да представи дълбока финансова обосновка на предложението си.
- Каква беше идеята на новия пенсионен модел, който стартира през 2000 г.?
- Той започна с дефицит в НОИ от 200 млн. лв. и треска ни тресеше тогава, че има дефицит. Сега е 3 млрд. лв. Ако продължим по този път, след 10 години всичките пенсии ще се плащат от републиканския бюджет. Това е най-некоректното към хората, защото означава, че ги караме сами да си плащат пенсиите. Основният приход в бюджета е ДДС. А най-коректните платци на ДДС са пенсионерите - с лекарства, с хляба, с парното, с тока, с всичко. Тогава наистина не е коректно да казваш: „Ние ви увеличихме пенсията!" Не, ти си взел техните пари и си им увеличил пенсията.
- Защо казвате 3 млрд. лв., говори се за дефицит от 550 млн. лв.?
- Да, терминът „дефицит" в случая се разбира разностранчиво. Бюджетът на НОИ в момента е някъде около 7 млрд. лв. От тези пари 3 млрд. идват от републиканския бюджет, т.е. не от осигуровки, а от данъци. И този темп, с който нарасна от 200 млн. лв. през 2000 г. на 3 млрд. лв., е тревожен.
- Добре, какъв е изходът?
- От сегашния път изход няма. Трябва моментално да започнат експертни изследвания, проучвания, разговори, дискусии за това защо стигнахме дотук и къде сме се отдалечили от модела. Защото планът предвиждаше вече да трупаме резерв в НОИ. Първо от едно месечно плащане, после от три и тези пари да се инвестират, за да подпомагат пенсионния фонд.
- Другият голям спор е да се вдига ли и как пенсионната възраст?
- Има няколко важни причини за вдигане на пенсионната възраст. Първо, винаги е по-добре да вземаш заплата, отколкото пенсия. Второ, няма как да искаш ниска пенсионна възраст и висока пенсия. Цената на ниската пенсионна възраст е ниската пенсия. Това дори не е математическа, а е аритметична зависимост. И това е фундаменталният въпрос - какво искаме. Ако сме съгласни да се запази горе-долу този размер на пенсиите, можем да ги поддържаме със сегашната възраст за пенсиониране. Ако искаме обаче други пенсии, ако искаме хората, които са съхранили работоспособността си, които на 60 години не са аутсайдери, да продължат да бъдат полезни за обществото, трябва да дискутираме въпроса с пенсионната възраст. Но няма да има шоково увеличение и не бива да се мисли за такова. Трябва да стане по малко, както досега, и да се изчисли с колко месеца точно на година.
Другото важно нещо е текстът в Кодекса на труда, според който, като навършиш пенсионна възраст, работодателят има право да те пенсионира. Какво пречи да бъде отменен и ако човек е навършил пенсионна възраст, негово да бъде решението дали да бъде освободен по този начин.
А иначе реформата е неизбежна при увеличаващата се продължителност на живота, при намаляващия брой на работещите въобще, при демографската криза.
- Възроди се идеята за криминализиране на неплащането на осигуровки. Може ли да стане това?
- Първо има решение на конституционния съд, което отменя такъв текст в закона, когато е гласуван преди години, и то трябва да се спазва. Честно казано, много по-бързо държавата би могла да помогне по посока на събираемостта, не като вади пари от бюджета и ги дава да допълва липсите в НОИ, а като отдели малко пари и създаде трудовите съдилища.
- Това бе едно от антикризисните предложения на синдикатите, което не се прие от работодателите и правителството...
- Ако това бъде направено, хората ще имат много по-ефективен и бърз инструмент за защита на своите права, включително и в случаите на неплатени осигуровки. Трудовият съд ще даде възможност в рамките на седмици хората, чиито права са нарушени, да получат съдебна защита и съдебно решение. И да искат след това защита за изпълнението му. Тогава наказанието на един работодател ще бъде не защото не си е платил вноските, а защото не е изпълнил съдебно решение.