Мартин Димитров: Бързото възстановяване на ДДС е по-полезно от диференцираните ставки

Преди седмица председателят на парламентарната икономическа комисия Мартин Димитров обяви, че подготвя изменения в закона за ДДС. С него разговаряме за промените и за най-неотложните задачи на комисията.

Г-н Димитров, подготвяте проект за изменение в закона за ДДС, какво включва той?
- През август усилено работихме за промени в закона, които да регламентират бързото възстановяване на ДДС. Едно от нещата, които могат да се направят в условия на криза, е да се даде възможност на фирмите по-бързо да си получават техните собствени пари, не да се задържат излишно. В момента средният срок за връщане на ДДС е около 7-8 месеца. Затова и подготвяме този законопроект, предстои той да се внесе за разглеждане.

Кое е новото в сравнение със сегашния закон?
- Новостта са кратките срокове и начисляването на лихви, когато администрацията не спазва тези срокове. Лихвите ще се начисляват в полза на съответната фирма. Това според нас отдавна трябваше да стане, имахме внесени подобни законопроекти в миналия парламент. По сегашния закон, преди да се върне ДДС, има тримесечен срок за прихващането, след това 45 дни за проверка, което прави близо 5 месеца, после текат едни други срокове и общо стават 7-8 месеца. Измененията в закона предвиждат ДДС да се възстановява, без да се чака прихващане, за три месеца.

Как ще се подбират фирмите, които да се ползват от незабавното възстановяване?
- Всички фирми ще бъдат обхванати от този закон.

А как ще се защити интересът на държавата, няма ли да се увеличи рискът от измами?
- Това не спира правенето на ревизии, има си посочени срокове. На Запад данъчната администрация прави изненадващи проверки, но не се забавя възстановяването на данъчния кредит за всички фирми и не се правят данъчни ревизии на всички фирми. Силата е в селективните мерки, на база на събраната информация се набелязват рискови компании, които се проверяват, и по този начин се постигат добри резултати. Няма причини и логика на всички фирми да се бави данъчния кредит, защото някой може да е излъгал.

Тоест данъчният кредит няма да се държи, докато текат проверките, така ли?
- Разбира се, ако тече проверка или ревизия, тогава си има други срокове, като има възможност дори той да се удължи до 3 години. Не се отнема правото на администрацията да проверява и санкционира, но цялата тази работа няма да забавя връщането на добросъвестните данъкоплатци.

Като председател на икономическата комисия имате ли други идеи за антикризисни законодателни инициативи?
- Друг много важен въпрос е замразяването на проекти като "Белене", "Бургас - Александруполис" и "Южен поток". Защото реализирането им в условията на криза ще издъни бюджета и ще го направи невъзможен за изпълнение. Има една разлика между тези проекти. "Бургас - Александруполис" трябва напълно да бъде спрян, тъй като за 30 млн. долара потенциални ползи не си струва да бъде рискуван целият български туризъм.

За АЕЦ "Белене" - ако се намери частен инвеститор, който е готов да рискува парите си, е логично да продължи този проект. Но такъв инвеститор до момента няма. Истината, която беше крита от обществото толкова много месеци, е, че проектът няма да струва 4-5 млрд. евро, както твърдяха много хора от предишното правителство, а над 10 млрд. евро, което е огромна разлика. Това са пари, които бюджетът не може да отдели нито сега, нито догодина. Ако тръгнат да се осигуряват от бюджета, това буквално ще означава неговото заграбване.

В руските медии вече се появиха обвинения, че потенциалните екопроблеми от петролопровода Бургас - Алуксандруполис са прикритие за политически мотиви, за това, че новото парламентарно мнозинство не е толкова проруски настроено, както предишното?
- Затова трябва при всички тези проекти да има обективна икономическа оценка с обективни критерии, каквато досега липсва. Максималната полза при максимална натовареност на този петролопровод е 30 млн. долара. На тази цена да се сложат тръби, които да влизат в центъра на най-добрите ни курорти, един грамаден танкер от 300 хил. тона да се вижда от цялото ни Черноморие, да се рискуват огромни разливи на петрол - както и да оценяваме този проект, не виждам ползата за България.

Предстои бюджетна процедура за 2010 г., какви трябва да са основните изходни точки?
- Най-важният въпрос е наистина разходите да се свият максимално, като това не засегне плащанията за пенсии. Това са обещания към нашите родители, баби и дядовци, които трябва да се изпълнят. Но другите раздути разходи за администрация и фалшиви проекти трябва категорично да се спрат. И трябва да се търсят повече начини за увеличение на приходите.

Най-важната задача на финансовия министър ще бъде да се постигне балансиран бюджет - тя е трудна, но задължителна, защото ще покаже, че България е стабилна, и ще вдъхне спокойствие сред местните и чуждите инвеститори.

Никой не отрича нуждата от подобряване на инфраструктурата, но в условията на бюджетни ограничения ще се наложи ли да се емитират глобални облигации?
- Най-добрият вариант за строеж на магистрали включва, на първо място, еврофондовете, затова те трябва да се върнат дори частично в България още от тази есен и, на второ място, частните капитали. Много трудно, особено в сегашните условия, можем да си позволим да строим магистрали. Най-добрият вариант да се използват частните капитали е концесията, но не във вида й за магистрала "Тракия", без конкурс. Концесията е по-добрият избор от ползването на заем от страна на държавата.

И бившият, и сегашният финансов министър обаче допускат привличането на външни средства чрез заем?
- Не изключвам тази идея, но тя трябва да е накрая, да са се изчерпили всички други ходове. Преди това може да се работи за повишаване на събираемостта на данъци, да се спре контрабандата на горива, цигари и алкохол, неплащането на ДДС и акцизи. Ако това се спре, ще окаже много по-силен ефект от заемането на пари. Въпросът е докъде ще стигне политическата воля на новия финансов министър.

Вярвате ли, че около 1 млрд. лв. от сивия сектор може да влязат в бюджета до края на годината?
- Не е просто. Това са хора с криминални досиета и практики и те няма просто така да престанат. Но трябва да се създадат ясни правила, трябва хванатите с най-тежките случаи на корупция с горива и акцизи знаково да се вкарат в затвора. Мисля, че има сериозен потенциал тези пари да се вкарат в бюджета. Дали ще достигнат 1 млрд. лв. е отделен разговор, но при всички положения ще са стотици милиони. Един млрд. до края на годината е оптимистична прогноза, може би е дори малко изхвърляне за тази година, но за следващата е разумно и постижимо.

Цялата тази система е инерционна и трябва време, за да заработи. Нужно е да има няколко човека, наказани с влезли в сила присъди, за да разберат другите, че не може да се продължава, както досега.

Преките чужди инвестиции продължават да намаляват - за първата половина на годината са почти наполовина в сравнение със същия период на миналата. Възможно ли е и как държавата да повлияе, за да се преобърне тенденцията?
- Намаляването на преките инвестиции е най-силният сигнал за кризата в България, защото в такава среда чуждите инвеститори отиват там, където е сигурно. Битката между страните кой да привлече повече инвеститори стана още по-сериозна. Това, което трябва да се направи, за да им се даде спокойствие, е балансиран бюджет през тази година или минимален дефицит, ако не може да се постигне нулев баланс. Догодина трябва да се работи по балансиран бюджет. Много е важно да се промени и начинът на работа на администрацията, да се прекрати практиката на тежката бюрокрация, която спъва много проекти. Екоминистерството стана пословично със спирането на знакови проекти. Сега е много важно тази практика да се прекъсне и фирмите с изрядни документи не трябва да се спират, защото те ще разкрият работни места.


Има ли възможности да се стимулират експортно ориентираните компании, да се насочат средства към тези сектори?
- Държавата не трябва да насърчава определени сектори, а да създава цялостна рамка; не трябва да се прави на бизнесмен, защото не го може. Създавайки добра среда и условия за състезание, печелят най-добрите. Има още възможности държавата да се оттегли от стопанския сектор и да остави компаниите и хората да се справят.

Тоест вие сте против фискалните стимули и преференциите?
- Няма смисъл от това.

А диференцирана ставка на ДДС за отделни продукти, за което настоявахте по-рано?
- Този месец се запознах с ефектите в европейските страни, които са наложили диференцирана ставка, и доколко това е довело до по-висока конкуренция и по-ниски цени. Колкото повече се запознавам с резултатите, толкова по-скептичен ставам. Признавам, че такива идеи идваха и от СДС, но смятам, че трябва да се съобразяваме с реалността, ако мислим за успеха на предложенията, които правим. Стигнах до извода, че много по-важни са кратките срокове за връщане на ДДС, отколкото диференцираните ставки.

Ще подкрепите ли формулата на ГЕРБ за поетапно понижаване на осигуровките, в предизборния период изглеждаше, че и "Синята коалиция", и ГЕРБ говорят за 5 процента надолу наведнъж?
- Ситуацията е много трудна, нормално е финансовият министър да се притесни. Но той трябва да знае, че намаляването на осигуровките ще осигури много ползи - по-добра събираемост, включително и при други свързани данъци. Нормално е министърът, като се запознае с проблемите в бюджета, да се притесни, но според мен трябва да се действа по-смело.

Ще затрудни ли това комуникацията между вас и ГЕРБ?
- Напротив, нека да има дебат по всички въпроси, само така ще се стигне и до най-доброто решение.

в-к."Дневник"