Валентин Стоянов: Управляващите задълбочиха проблема с безработицата!

Господин Стоянов, какъв според вас е ключът към противодействие на безработицата в условията на настъпваща икономическа криза?

Ние от СДС вярваме, че съществено намаляване трябва да претърпи осигурителната тежест - при това с поне 10%. Осигуровките представляват сериозна тежест както за работещите, така и за работодателите, като основен проблем е и това, че срещу тях не се получават нито качествено здравеопазване, нито високи пенсии! Скорошно изследване на Световната банка (с участие и на български икономисти) показа, че намаление на осигуровките с под 10% би довело до запазване на около 100 хиляди работни места в България, тъй като намалените разходи за труд би стимулирало бизнеса да запази по-голям брой работници и служители. Смятаме, че временно намаляване на значително завишените през тази година осигурителни прагове, също би било решение в правилната посока.
Факт е, че никой работодател не би искал да съкращава обучени работници, в които е инвестирано с години. Проблемът е, че икономическата криза принуждава бизнесът да съкрати разходите си. Именно намаляване на разходите за осигуровки би намалило натиска върху бизнеса и би стимулирало работодателите да задържат кадрите в очакване на по-добри времена.
Именно правилната осигурителна политика, а не субсидираната заетост, трябва да стои в основата на борбата с безработицата. Вместо осигуряване на „работни" места за по 100 лева месечно, държавата трябва да инвестира в далеч по-ефективните и смислени програми за квалификация и преквалификация на безработните.
Впрочем, огромният бюджетен излишък, постигнат през миналата година, в размер на около 5 млрд. лева, създаде предпоставки за намаляване на осигурителната тежест. Последното обаче не се случи!

Бихте ли стимулирали имиграцията и "вносът" на работна ръка за справяне с друг проблем - този с липсата на кадри? Защото знаем, че част от трайно безработните не предлагат квалифициран труд.

Смятам, че това е една изключително важна тема. Не споделям подхода на правителството за внос на работна ръка от Третия свят, тъй като това може да доведе до ненужно социално напрежение, още повече при тенденциите на нарстваща безработица в страната. По отношение на имиграцията смятам, че е крайно време да се концентрираме върху привличането на етнически българи от традиционните ни общности в съседни страни. Необходим е и адекватен публичен дебат за ролята на българската емиграция в стопанския, културен и политически живот на страната ни, както и за привличането на напусналите страната българи от началото на Прехода...

При това положение предвиждате ли конкретни мерки и стимули, с които да привлечете българите от чужбина отново в България?

Българската диаспора в чужбина включва две основни групи. Едната е създадена основно през последните две десетилетия и включва политическа и икономическа емиграция, наброяваща над 1 млн. души, огромната част от които са с българско гражданство. Другата група е значително по-многобройна и обхваща традиционните български общности, живеещи най-вече в съседни страни. Подходът към двете групи трябва да бъде различен.
По-голямата част от нашите емигранти имат нагласа да се върнат в България на определен етап от живота си, но биха искали да видят реални промени тук. Това са хора, които очакват по-малко бюрокрация, некорумпирана стопанска среда, ниски данъци и осигуровки, нормална инфраструктура, елементарна сигурност в ежедневието... Това са мерки, върху които трябва да се съсредоточи следващото правителство, част от което ще бъде и СДС. Изключително важно е да реформираме здравеопазването и образованието, засилвайки частното начало. Не трябва да забравяме, че реформите в тези сектори трябва да са насочени именно към потребителите (т.е гражданите на България) и към съответните професионални съсловия, а не към чиновниците и интересите на политическата класа.
Основен елемент от инструментариума за привличане на сънародници от традиционните ни общности зад граница трябва да е политиката по даване на българско гражданство. Крайно време е наистина да бъдат спазвани процедурите за ускорено даване на гражданство на етнически българи от близката чужбина. Подчертавам, че такива законови текстове са предвидени, но те просто не се спазват от администрацията. Наред с това трябва поне десетократно да бъдат увеличени стипендиите за обучение в България на наши сънародници от страни като Македония, Молдова, Украйна, Западните Покрайнини... Истината е, че страната е длъжник на сънародниците ни по света и е крайно време това да се промени! Мерките и стимулите за привличането им трябва да се състоят в цялостна промяна и нормализиране на средата тук.