Валентин Стоянов:В условията на криза – умереност и дългосрочно планиране

Господин Стоянов в условията на финансова икономическа криза какво трябва да съблюдават гражданите и бизнес структурите?
С оглед на това, че финансовата криза ще продължи поне до края на настоящата година, а прогнозите са тя да се задълбочава, най-важното е хората да са реалисти. Това е валидно и за гражданите, и за представителите на бизнеса. Защото ако не гледат реалистично може да се стигне до ситуация, в която не са в състояние да си обслужват задълженията. За това по-скоро трябва да се подхожда умерено към нови финансови ангажименти. Има твърде голяма вероятност, не само заради кризата, а и заради растящите лихви и други увеличаващи се разходи (като тези за електроенергия напр.) някои фирми да изпаднат в несъстоятелност. Аз лично смятам, че правилното поведение е умереност, дългосрочно и по-сериозно планиране на разходите.

Виждате ли изход за страната все пак от рецесията, обхванала света?
Знаете ли, мерките зависят най-вече от правителството, което към момента не предприема почти никакви адекватни действия. Също и от това доколко позитивните сигнали за икономиката на САЩ и на Западна Европа са устойчиви. По-скоро едно съживяваване на икономиката може да очаква от следващата година, когато евентуално дясно управление от 01.01.2010 ще намали данъчната и осигурителната тежест, ще съкрати бюджетните разходи и ще се справи с регулаторните режими. Едва тогава може да очакваме рязтягане на хватката. Но с тези съществуващи тежести като корупцията, високите данъчни и осигурителни ставки, спрените еврофондове и т.н. годината се очертава да е много драматична.

Все пак успя ли правителството да вземе адекватни мерки и да защити бизнеса и гражданите от кризата?
Моето мнение е, че в условията на финансова и ликвидна криза единственият адекватен участник на пазара беше БНБ. Бяха намалени минималните задължителни резерви за банките. Тоест, когато една банка отпуска 100 единици кредит трябваше да заделя 12 единици. Сега БНБ намали резервите реално на около 7%, тоест почти два пъти, което освободи финансов ресурс за банките. Друг е въпросът, че те спряха да отпускат кредити заради негигурността на пазара. Освен това БНБ разпрати до търговските банки с чуждестранни собстветици една молба да не разпределят дивиденти към своите „майки", за да не изтича ликвидност зад граница. Така на практика с реализираните през 2008г. печалби българските банки увеличиха капитала си и минимална част от въпросните средства не изтекоха в чужбина. Тази мярка в условията на криза бе особено важна.
Относно правителството ще спомена три фундаметнални грешки, които бяха допуснати. Първо не беше намалена данъчните и осигурителни тежес, а всички знаят, че това са мерки, които имат незабавен ефект и се усещат още на следващия месец както от работодателите, така и от работниците и служителите. Дори напротив - стана обратното - от началото на годината осигурителните прагове бяха вдигнати средно с около 27%.
Втората голяма тема е свързана с раздутите държавни разходи. Данните сочат, че от 2000 година насам служителите в държавното управление и общественото осигуряване са се увеличавали от около 90 000 през 2000г. на близо 140 000 през 2008 -ма. И това при положение, че през тези години населението на страната ни намалява постоянно. Тоест в условия на финансова криза трябваше да се съкрати в някаква степен разходната част на правителството. В момента се наблюдава много тревожен момент - през февруари и март има бюджетен дефицит - разходите превишават приходите, а това е пагубно за държавата.
Третата област са многобройните регулации и това е свързано с корупцията, пропуснатите ползи за бизнеса. В България бизнеса и гражданите плащат данък корупция и това е видно и неоспоримо. На държавно и общинско ниво има безброй много регулаторни режими, които могат да бъдат премахнати напълно. В условията на криза това е особено важно, за да не се затрудняват допълнително бизнеса и гражданите. А именно - да има ясно дефинирани срокове за издаване на разрешителни режими и по възможност регулациите да се определя в законови, а не в подзаконови нормативни актове
Това е накратко казано, а особено показателно е поведението на управляващите, които в началото на кризата твърдяха, че тя ще ни отмине, че България е стабилна, но няколко месеца по късно вече всички управленски грешки се оправдаваха и продължават да се оправдават с финансовата криза и с глобалните процеси.