Надежда Михайлова: Най-голямото изпитание пред десницата е да покаже, че това, което беше създадено, е нещо работещо, а не просто лист хартия

Интервю на заместник-председателя на НС и депутат от СДС Надежда Михайлова за Българска национална телевизия, "Денят започва", 9 април 2009 година, 08.12 часа

Водещ: Вчера парламентарната група на ОДС остана с минималния възможен брой народни представители, след като четирима депутати я напуснаха. Някои дори казаха доста тежки думи по отношение на Съюза на демократичните сили (СДС) и към ОДС на раздяла с парламентарната група. Лидерите и на СДС, и на ДСБ демонстрираха и заявиха, че не е поставена под въпрос коалицията между двете политически сили. Всичко това обаче на фона на анонсираните промени в изборното законодателство, както по отношение на мажоритарните кандидати, така и по отношение на евентуално вдигане на бариерата за влизане в парламента при коалиции. Знаете, че временната комисия за подготовка на промени в този закон прие бариерата да се вдигне на 8% за коалиции и с 1% за всяка следваща партия. Предстои гласуване в зала. В студиото сме с Надежда Михайлова, заместник-председател на Народното събрание (НС), депутат от ОДС, едно от малкото останали знакови лица в СДС.
Надежда Михайлова: Благодаря ви за хубавите думи.
Водещ: Добро утро, г-жо Михайлова.
Надежда Михайлова: Добро утро.
Водещ: Вместо консолидация в дясно на фона на тези неща, които се случват по отношение на преструктуриране на политическото пространство, продължава роене, напускане, разграничаване. Защо е така?
Надежда Михайлова: Знаете ли, докато ви слушах си мислех кое е онова, което свързва двете теми - промените в изборното законодателство и промените, ако мога да ги нарека, в парламентарната група на ОДС - и стигнах до извода, че това, което ги свързва са наближаващите избори. Месец и половина или два месеца преди изборите се случват тези два процеса, което сигурно никак не е случайно. Защото както никой не може да даде смислен аргумент за това, че някой напуска парламентарната група на една коалиция два месеца преди изборите, така и никой не може да даде смислен аргумент, въпреки че винаги аргумент има, защо се променя изборното законодателство само два месеца преди изборите, а не се направят промени две години преди изборите. И, както се казва, винаги това оставя един лош привкус, че има и нещо друго. Ще започна с напускането на парламентарната група. Аз съм 18 години в политиката и повярвайте ми, че съм видяла много хора, които са влезли и са излезли от коалиции и всичките с много тежки думи и с много сериозни аргументи. Аз искам да кажа обаче нещо много сериозно. В момента една от двете тези трябва да е вярна - или всички да сме загрижени за това, което се случва в държавата, или всички реално да очакваме промяна и да си даваме сметка, че ако тази промяна не се състои, това не просто ще бъде драма за десницата, защото това е най-малката драма, това ще бъде драма за България и за перспективите. И това хич не са високопарни приказки. Излишно е да влизаме в добре познатите факти за това какво се случи в последните месеци, какво се случва в момента вътрешнополитически в България и външнополитическото му отражение. Всички казват промяна трябва да има. И логично се казва - как да се случи тази промяна. Иначе не можем да очакваме хората да поискат промяна, ако тази промяна няма кой да я извърши, тоест ако няма алтернатива. Познатата реплика с има ли, няма ли алтернатива. Алтернатива на тройната коалиция може да бъде структурирана, само ако има консолидация. Няма как десет парчета да победят едно, ако едното парче е коалицията, въпреки че, както казвате, и там има много проблеми и те са видни с просто око. Оттук нататък, ако считаме, че е безспорно да се извърши такава консолидация, тази консолидация не може да мине, просто да се случи ей така. лесно се правят безпринципните коалиции. Ето тройната коалиция се направи много лесно. Викаха едни срещу други, упрекваха правителството на Симеон Сакскобургготски във всички грехове, имам предвид БСП, след което се прегърнаха и направиха тройна коалиция.
Водещ: Европейското членство, социалната отговорност...
Надежда Михайлова: То винаги има в името на какво, нали знаете.
Водещ: Добре, разбрахте ли, вашите колеги, вашите колеги разбрахте ли защо напускат ОДС - от принципни позиции или защото не са включени на избираеми места в листите?
Надежда Михайлова: Аз не бих искала да ги коментирам. Те смятат, че по принципни позиции, аз не смятам, че е така. Аз ще кажа, че винаги можеш да оправдаеш всяка постъпка. Когато отиваш да направиш нещо такова, винаги трябва да намериш аргумент, който да е обществено приемлив. Аз обаче не съм дошла тука, за да говоря срещу когото и да било, включително това са мои колеги, с които аз съм била дълги години в СДС. Дошла съм тука, защото смятам, че онова, което предстои на десницата е много сериозно и за това, което предстои, всеки трябва да направи някаква стъпка, включително и лична. Няма как да си поставиш личния интерес над обществения в един момент, в който ножът е опрял до кокала. Просто трябва да има наистина промяна. И в крайна сметка политиката е и изкуството на компромисите, политиката не е просто с рогата да вървиш напред, пък каквото стане, след мен - потоп. Защото такъв тип политика обикновено наистина води до потоп. И в този смисъл аз ще подмина без коментар това, което се изрече в медиите от хората, които ни напуснаха. Дори бих казала, че съвсем приятелски, съвсем чистосърдечно ще им кажа, че каквито и да са им аргументите, каквито и да са причините - принципни или безпринципни, не трябва да ругаят СДС.
Водещ: Нека само да чуем в един видео репортаж, Надя Василева събра аргументите им, и ще продължим.
"Ами не ми се остава в историята. Там по-достойно място има Иван Костов".
„Омразата от (...) в Националния съвет на СДС. Тези времена ги помня от времето, когато Иван Костов гонеше Бисеров, Бакърджиев и т.н. Същата е атмосферата и сега".
„От тези славни години на СДС, когато наброяваше над 80 000 души, сега следва реално да ви кажа без да се лъжем - повече от 3 000 живи члена няма. Видяхме, че и ДСБ имат горе-долу толкова. За какво говорим тогава".
„Това, което остана от СДС, черупката, е приватизирано от Иван Костов. Да му е честито!"
„Ако бъдат поканени в проект, който изразява желанието и показва ресурси за широка дясна коалиция без партията на Иван Костов, ще участвам".
„До края на седмицата, доколкото аз знам, ще има събиране по този повод, за да се обмисли варианта за нова парламентарна група".
Репортер: Около Яне Янев ли ще бъде тази група?
„Не мога да отговаря още на този въпрос, но мисля, че (...) около него се въртят нещата. Бих помагал някъде... На един от десните проекти ще помагам. Този, който има най-големи шансове. С това, което мога и знам ще бъда на разположение. Дали ще бъде ГЕРБ, дали ще бъде нещо друго, това е друг въпрос".
Репортер: От ГЕРБ имате ли предложения?
„Какви предложения имам, това си е лично моя работа".
Водещ: Видяхте Марио Тагарински, Иван Колчяаков, Димитър Йорданов. Те напускат ОДС. Някои от тях обаче, доколкото знам, не са заявили, че ще напуснат СДС. Имат ли място в СДС?
Надежда Михайлова: Това те трябва да преценят. Защото СДС е политическа формация, в която човек не само гласува, но в която членува в зависимост от своите убеждения, в зависимост от оценката. Тук се говореше много за историята, кой е останал и кой ще остане. В историята не се остава по желание. Историята преценява кого да включи в себе си. Така че дали ще останат в СДС е част от техния избор. Защото СДС наистина е, за мен лично, винаги е символизирал промяната. Разбира се, че има проблеми в СДС и е имало и преди в десницата. Но в крайна сметка смисълът на една формация не се изчерпва с временните промени. Ако реално те желаят да останат не в историята, а в бъдещето или в бъдещата история, част от това е и усилието, което може да се положи в днешния ден, защото каузата си заслужава, искам това само да подчертая. Иначе колкото до другите проекти, сигурно има други проекти, винаги е имало и винаги има някакви хора, които предлагат нови проекти. Дай Боже, да са успешни тези проекти. В крайна сметка политиката е политическо съревнование. Тези проекти ще бъдат оценени от хората по един или друг начин. Но аз като ги слушах, започнах да се питам дали всъщност напускат СДС или партията на Иван Костов, защото всяка втора дума беше неговото име. Аз мисля, че наистина трябва като сериозни хора да погледнем нещата може би малко от по-далече, за да видим как стоят и какво може да се направи оттук нататък. И пак казвам, не искам да коментирам, вероятно има и болка, има и много неща, които са се насложили. Всеки един от нас е преживял болки и разочарования, но това не е повод да си вземеш шапката и да си отидеш. Защото смятам, че ако си искрен в това, което говориш, реакцията ти трябва да бъде съвсем различна.
Водещ: Възможно ли е, понеже десет души оставате във вашата парламентарна група, и първо да ви питам с бивши депутати от „Атака" преговаряте ли?
Надежда Михайлова: Не, не съм чувала. Аз...
Водещ: Говори се за Христо Попов, бивш депутат.
Надежда Михайлова: Не, не съм чувала. Аз знаете, че не съм председател на парламентарната група, поне официално не е поставен подобен въпрос, така че не мога да го коментирам.
Водещ: А обща група с ДСБ възможна ли е в рамките на този парламент?
Надежда Михайлова: Аз знаете, че още преди време, включително когато бях лидер на СДС, дали ще е обща група, формалните неща нямат такъв голям смисъл. Въпросът е, че трябва да има единодействие. Защото, за да убедим хората, че проектът, който направихме, е успешен, той трябва да даде своите проявления. Примерно законодателството, в законодателната власт, както е парламентът, и в местната власт. Ако сработи тази коалиция на местно ниво и в законодателната власт в парламента, хората ще усетят тяга, ще видят реалната промяна. Тогава ще я подкрепят на изборите. В момента най-голямото изпитание пред десницата е да покаже, че това, което беше създадено с цената и на жертви, и на болки, и на труд, и т.н., и на преодолени много огорчения, е нещо работещо, а не просто лист хартия, който е скрепен с два подписа. Аз смятам, че си струва да се направи това усилие и ще помогна с всичко, което мога.
Водещ: Да се разширява ли коалицията в дясно? Предвид на новата ситуация, която се очертава, мажоритарно избрани кандидати, 31 броя и 8% евентуално за коалицията праг.
Надежда Михайлова: За мен ключовата дума е да бъде работеща коалицията. Коалицията може да се разширява до момента, аз смятам, че трябва да се търсят възможности, до момента, в който тя е работеща. Ако се разшири за сметка на това да бъде работеща, смятам, че не си струва да се разширяваме на всяка цена. За това е много важно как ще се проведат преговорите. (...) е в детайлите.
Водещ: "Ред, законност и справедливост" и Яне Янев, да се преговаря ли с него, може би да бъде част от коалицията?
Надежда Михайлова: Аз доколкото знам, преговорните екипи на двете партии водят разговори. Включително и с него, и с други партии на дясното. Въпрос на време е да се види каква ще бъде окончателната формула. И в това няма, аз пак казвам, аз се опитвам да сваля малко кресчендото, в това няма някаква особена драма. Винаги преди избори партиите търсят най-добрия вариант, в който могат да се представят на тези избори и търсят единомишленици, единодейственици, тоест хора, с които могат да си поставят един и същи дневен ред. Ако си поставяме различен дневен ред, аз затова критикувам тройната коалиция, които имат коренно различни интереси и виждания за редица неща, обаче са заедно.хората казват - за да са заедно, има нещо друго, има друг подтекст и вероятно той не е обществено лесен за възприемане. Докато хора, които имат едни и същи оценки, примерно за миналото, имат едни и същи оценки за това, което се случва в държавата, имат сходни или едни и същи, аз казвам едни и същи, те могат да са сходни, най-вероятно са сходни, оценки по отношение на това какво трябва да бъде направено, логично да се търсят начини да си сплотят усилията.
Водещ: Тоест Яне Янев, пак се връщам на въпроса „Ред, законност и справедливост", би могъл да бъде ваш партньор?
Надежда Михайлова: Да, разбира се. Просто трябва да се търсят варианти. Аз казвам го най-общо, защото в момента не съм в екипа за преговори. А винаги в едно такова нещо има някакъв детайл, който вероятно аз не го знам. Аз смятам, че трябва да се търси... Аз неслучайно извеждам принципните неща. Трябва да се търсят неща, които са принципни, а не кой кого обичал, кой на кого се разсърдил, кой с кого си говорил или не си говорил. Няма значение с кого си говорим или не си говорим. Въпросът е с кого можем да осъществим основната цел и тя е промяната.
Водещ: Тоест в името на това не би трябвало да се налага вето от една от двете членки на коалицията, върху която...
Надежда Михайлова: Вижте, тя има правила коалицията. И понеже ние винаги сме коментирали и сме критикували, когато се прави принципността, са правилата. Вие казвате - ако има правило в коалицията, в която може да се наложи вето, това правило трябва да се спази. Именно, когато се е обсъждало да бъде въведено, аз говоря теоретично, може да е имало едно или друго мнение. Но прието веднъж, аз смятам, че един принцип или един закон, приет веднъж, оттам нататък той е, както казват хората, закон. Иначе вижте какво ще стане, един харесва едно, друг не харесва друго и се започва всеки да прави някакви изкривявания на приетото от двете страни. Тогава коалицията ще се взриви. Което е прието от двете страни за момента, то трябва да бъде валидно оттук нататък във воденето на преговори.
Водещ: Губи ли десницата от обявените намерения за промяна в избирателния модел?
Надежда Михайлова: Аз неслучайно започнах с тази шеговита реплика в началото, защото СДС много отдавна предлагаше промени в законите. Вие знаете, че още докато бях и лидер се говореше за тези 24 промени. Там имаше и елемента мажоритарност. Знаете, че бяхме сред инициаторите на преференциалния вот, включително и сега за тези промени. Преференциалният вот, тоест листите, в които имаме задължителни, пропорционални листи със задължителни преференции без праг, дава възможност реално, ама реално, подчертавам тази дума, 240 депутата да бъдат избрани мажоритарно.
Водещ: Г-жо Михайлова, знам вашата теза, зрителите също я знаят.
Надежда Михайлова: Не, не, аз...
Водещ: Въпросът е, че се предлага нещо друго сега. Да?
Надежда Михайлова: Аз искам да кажа аргументите си, защото за мене тези две неща са странни, ще ги нарека. Защото осемпроцентовата бариера за коалициите няма да бъде проблем, искам да го подчертая сериозно. Но защо се правят осемте процента? Единият вариант е тези логични аргументи, които казват, за да се извърши едно окрупняване, което е една добра логика. Другото обяснение, възможно, пак казвам, което може да бъде (...), защото е два месеца преди изборите, е, че се вкарва тази тема и всяка коалиция ще се изправя пред въпроса дали да се слеем, за да минем четири, а не осем процента или да играем ва банк осемте процента. И това нещо създава допълнително винаги предпоставки за някакво напрежение. Веднага ще се появи някой, който ще каже ето, сляха се, аз предупреждавах, или - аз затова напуснах и в този ред неща. Аз обаче искам много ясно да кажа - няма проблем с осемте процента бариера. Дори и да бъдат приети, аз не знам дали ще бъдат приети, но за коалицията, която ние създадохме в дясно, това няма да бъде проблем. Какви решения ще се вземат, защото ще има гласуване в пленарна зала, това ще бъде дебат, който ще се проведе и във всяка една от партиите, и вероятно в коалициите. Ние ще го вземем решението и ще го обявим п овреме на пленарното заседание. Но чисто политически аз не смята,м че осемте процента ще бъдат проблем. Колкото за другата мажоритарност, аз затова исках двата въпроса, 31...
Водещ: Депутата.
Надежда Михайлова: Това също е много странно предложение, появило се в края, което абсолютно контрастира на всички онези неща, които се изговориха до този момент. 31 мажоритарни кандидата в 31 райони. Примерно аз съм била кандидат за депутат от Варна, където има много дълга листа и примерно в Търговище има много кратка листа. Но Търговище и Варна ще бъдат представени само с по един мажоритарен депутат, което за мен е много странно. Друго много странно е, че мажоритарният кандидат може да бъде и водач на партийната листа и, както един вестник много умело го представи, като „дървено желязо" - мажоритарно, ама не съвсем. С което веднага се разбира какъв е подтекстът. Познатите до болка лица да бъдат двойно осигурени. Това включително се прави за някои от коалиционните партньори в коалициите. Тоест, няма желание за реална мажоритарност, има имитация на мажоритарност, защото всички знаем, че мажоритарността е това, което хората искат. Ами като хората го искат, направете го реално, е не им подхвърляйте два месеца преди изборите някакви безсмислени неща. И примерно казваш, интегралната бюлетина. Казваш, че си против фалшификацията на вота, против изнасяната (...). Ами сложи интегрална бюлетина. Било неграмотно населението. Ама как ще е неграмотно? В третия свят има страни, които са въвели интегрална бюлетина, България с претенциите си в ЕС, ще нарича собствения си народ, че бил неграмотен. Няма такова нещо.
Водещ: Ако в крайна сметка се приеме тази промяна за мажоритарно избраните кандидати за депутати, смятате ли, че е добре десницата да издигне общи кандидати в тези 31 избирателни района, за да няма вътрешна конкуренция между отделните десни сили?
Надежда Михайлова: Нека да видим първо какво ще се приеме. Да не впрягаме каруцата пред коня. Защото аз пак ви казвам - последните години какви ли не неща се изприказваха. От провеждани дебати за мажоритарност от президента, от противопоставяне на преференциалния вот от страна на НДСВ, те пък след това станаха за преференциалния вот пък с висока бариера... Така че хем да го има, хем да го няма. Ние сме за преференцията, обаче 15%. Те много добре знаят, че това нещо (...). Тоест играе се една доста непочтена, бих я нарекла, игра, която ще видим в крайна сметка каква развръзка ще има.
Водещ: Добре, последно да ви попитам, кандидатите на СДС трябва ли да минат през вътрешен вот, за да...
Надежда Михайлова: Така е по решението, което...
Водещ: Да, знам, че така ще стане наистина. За всички ли ще важи, включително за лидера?
Надежда Михайлова: На последния национален съвет се прие едно решение, което аз подкрепих, решение, с което му се дава правото да избере къде да се кандидатира като водач на листа. Съображенията бяха две. Аз знам, че го събуди и доста вълнения в СДС, може би хората, които се вълнуваха, имаха в някаква степен своите основания. Обаче има два много сериозни аргумента. Първият е, че, както вие споменахте, включително преди да влезем, че СДС е всъщност единствената партия, която проведе вътрешнопартийни избори за избор на лидер на собствената си партия. Няма как... Предишният председател например отказа да се яви на такова състезание. И аз затова казвам съвсем простичко - след като си имал възможност, но си отказал да се явиш на едно такова състезание и то с аргумента, говоря за Пламен Юруков, че нямаш достатъчно подкрепа вътре в партията, (...) след като си направил този избор да не коментираш повече какво се случва оттам нататък.
Водещ: Няма страшно, ще оцелеем.
Надежда Михайлова: Ще оцелеем ли и този път? Но въвеждането на този...
Водещ: Аз ви питам за днешния лидер, Мартин Димитров, дали трябва да мине през вътрешен вот или това, което като лидер на партията е изтърпял...
Надежда Михайлова: Аз ви казах може би малко по-дълго нещата, за да мога да се аргументирам. Защото ми е най-лесно да кажа, че така сме го решили. Но той е избран наистина много убедително на избора за лидер на партията. Освен това аргументът в това къде и как да се яви и срещу кого също е въпрос на тактика. При положение, че имаме и коалиция, нормално е да се разпределят играчите на шахматната дъска по най-добрия възможен начин.
Водещ: Тоест той този вътрешният вот си го е изтърпял.
Надежда Михайлова: Но аз ще се явя на вътрешен вот за евроизбори, с което отговарям на вашия въпрос.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Надежда Михайлова беше наш гост.