Надежда Михайлова: Ако България има емблемата на страна, в която има корупция, малко сериозни и чисти инвеститори ще дойдат в страната

Водещ: Цялата минала седмица премина под знака на изключително важни международни събития: срещата на Г-20 в Лондон, после срещата на върха на НАТО, на която беше избран нов генерален секретар на пакта, срещата Европейски съюз - Съединени американски щати, всичко това с важни предложения от страна на новия американски президент Барак Обама. Изобщо може да се каже, че пред очите ни светът се опитва да добие някаква нова форма. Разбира се, България търси своето място в тази нова форма.

Как изглежда България на фона на всичките тези много важни събития? Нека оттук да започнем разговора с госпожа Надежда Михайлова, бивш външен министър, сега заместник-председател на парламента. Здравейте.

Надежда Михайлова:    Здравейте.

Как ви се струва България, полагаме ли достатъчно усилия, за да изглеждаме наистина сериозно на фона на всичко това, което се случва? Нека припомним, че дори имахме и официална кандидатура за шеф на НАТО, която не се случи, но пък самият факт на номинирането може би беше важен.

Н. Михайлова:  Точно докато слушах въпроса ви си мислех, че вероятно различните хора ще кажат различни неща, част може би от управляващите ще кажат, или всички управляващи ще кажат - да, полагаме усилия. Моето мнение обаче е малко по-различно, и то не защото не съм склонна да оценявам това, което може би се прави от някои наистина представители на властта, а по-скоро защото трябва да си дадем една много ясна сметка - в момента светът наистина се променя, вие изброихте част от проявите само от последната седмица, но това, което може би ги обобщава, е, че светът се обединява срещу трудностите и срещу предизвикателствата, търси начини да промени концепции, да преосмисли и модернизира свои тези от миналото. И според мен това е изключително важно и полезно като послание. Логично на този въпрос си задаваме - какво се случва в България и какво прави България. И за съжаление отговорът се налага от само себе си - България е загубила много позиции в очите на своите партньори и като авторитет, и като място, на което реално може да се гледа като партньор.

На какво се дължи тази загуба?

Н. Михайлова: Тази загуба се дължи на невъзможността на сегашното правителство да използва ефективно инструментите на европейското и на натовското членство. И ако по отношение на НАТО и сигурността все пак нещата не са наистина толкова сериозни, по отношение на Европейския съюз за съжаление не е достатъчно само да кажем последните доклади и това, което се случи с парите от Европейския съюз, но постоянните критики, които идват от Европейския съюз, най-общо очертават картина на страната ни като държава, която реално не може да предостави предимствата на членството на собствените си граждани. А това веднага ражда евроскептицизъм, който лесно може да кореспондира с евроскептицизъм или глобалистки тенденции, които в момента са много актуални в Европа и в света.

Това на какво се дължи - на факта, че българските управляващи нямат достатъчно капацитет, чисто професионален или...

Н. Михайлова:  Най общо се дължи на слабостта на управлението.  Приемете ситуацията така - правителството и държавата в момента е въоръжена с много сериозни инструменти, може да се каже, инструментите, които има в ръцете всяка една европейска държава. Ние всъщност затова и толкова много искахме да станем членки и на НАТО, и на Европейския съюз, за да можем да бъдем част от тези общности и да се ползваме от техните възможности, от техните инструменти. Ако държавата е слаба, ако управлението е слабо, то не е в състояние ефективно да ги използва. Примерно сега за икономическата криза. Винаги критиците на това, което казва опозицията, казват - да, но в момента имаме финансова стабилност, тук няма да влизам в сериозния дебат на какво се дължи. Такава икономическа и финансова стабилност за момента в България има, но има и безспорната истина, че без европейските пари, аз вчера четох много внимателно и от международните агенции информациите за това, че строителният сектор примерно в България търпи огромни загуби от кризата, че страшно много хора ще останат без работа, че се очакват съкращения, че пътищата в страната ни са в ужасно състояние и всъщност в период на криза има две неща, които са важни - притокът на свежи пари, съответно парите, които ще дойдат по линия и на инвестиции, но се съгласете, че ако климатът в страната е неподходящ и нейният авторитет в очите на партньорите й не е добър, в период на криза инвеститорите ще търсят дори не толкова икономическите и финансовите показатели, ще търсят добрия климат. Ако България има емблемата на страна, в която има корупция, съгласете се, че много малко сериозни и чисти инвеститори ще дойдат в страната.

Това е и основният патос на представителите на всички сериозни опозиционни политически сили в България - че корупцията е най-големият ни проблем, и те обещават, че именно това ще бъде нещото, с което ще се справят, ако евентуално дойдат на власт.

Н. Михайлова:  Аз веднага казвам с патоса... Разбира се, патосът е нещо хубаво, особено преди избори, въпросът са конкретните действия и това кой какво може да направи.

Точно така. И понеже наближават изборите и тъй или иначе сега ще следим с много голям интерес това, което ще се предлага от различните политически партии - и управляващи, и опозиционни, да кажем няколко думи, госпожа Михайлова, за тази коалиция, към която и вие принадлежите и която вие дори предложихте да се нарича коалиция на надеждата между СДС и ДСБ. От момента на вашето предложение досега обаче се случиха доста работи, които като че ли карат публиката да се съмнява, че това ще бъде коалицията на надеждата - непрекъснати скандали в СДС, някакви хора напускат, хвърлят оставки, карат се. Защо се стига дотук?

Н. Михайлова:  Знаете ли, аз, слушайки ви, се питам откъде да започна в отговора, защото ми се иска да кажа няколко неща.

От най-важното започнете.

Н. Михайлова:    Да, разбира се. Аз продължавам да смятам, и не случайно започнах с този общ извод, който се налага в международен план, че в период на криза, в период на трудности светът се обединява, тоест търси начин да се сплоти, за да отвърне на предизвикателствата и на удара. А опозиционните, десните партии казват, че България е в криза, че има проблеми с властта, че правителството е слабо, че има корупция. Логичното е да се потърси начин да се сплотят усилията, за да може да се консолидира десницата и да се създаде една дясна алтернатива. Има факти, има създадена коалиция, която е скрепена с подписите на двамата председатели, независимо колко трудно се е стигнало, дали всеки един има някакви критики по отношение на начина, по който е направена, след тежък дебат, но така или иначе това нещо е факт. Оттук нататък всеки удар срещу ръководството в СДС е по същество начин за неговото бламиране или опит за неговото бламиране. Парадоксът идва оттам, че хората, които най-силно скачат срещу нашия коалиционен партньор, в случая ДСБ, или срещу неговия лидер, в момента, атакувайки лидера на СДС, а и ръководството на СДС, по същество обслужват нашите коалиционни партньори.

Да, това е много интересно, защото основната критика на тези хора вътре в СДС, които сега са срещу тази коалиция, те казват, че са срещу нея, защото според тях Иван Костов щял да превземе отвътре СДС и така да изяде СДС, образно казано.

Н. Михайлова:    Ама нека да кажем фактите.

Да.

Н. Михайлова: Сегашното споразумение дава водеща роля на Съюза на демократичните сили. Дали СДС ще е в състояние да защити тази водеща роля в проценти зависи единствено и само от СДС. Аз мога така  да го формулирам - ако съотношението е 60:40 и 60 процента са за СДС като позиции, ако СДС не е в състояние да се възползва от тези 60 процента, а се възползва от 40 от тях, горе-долу това е както с фондовете - има определени средства, ако правителството е в състояние да ги услови, ще ги усвои, ако не - ще ги върне или ще му ги блокират, както е в момента. Същото и е в политиката. Значи, ние имаме 60 процента по споразумението, които са наши, ако ние сме в състояние да ги защитим, значи ние ще защитим водещата роля на СДС в тази коалиция. Ако не се възползваме, тези 60 могат да станат реално и 40, 30 или 20, но за това ще сме си виновни самите ние. И аз затова казвам, че в момента всеки опит за бламиране или за удар на ръководството по същество отнема част от силата на СДС в способността да си защити интересите и правата.

Добре, мислите ли, че в СДС има достатъчно хора, които да заменят тези, които сега напускат или се оттеглят, или няма да работят изобщо за тази коалиция?

Н. Михайлова:  Аз продължавам да се надявам, че здравият разум ще надделее. Казвам го като човек, който също е понесъл много огорчения, бил е бламиран, трудности със съдебни регистрации. Тоест почти всеки лидер, не знам дали и за другите партии, но за СДС, е минавал през много сериозни трудности. В този момент, ако това, което се случва в страната, и ако това, което се случва в Европейския съюз и в международен план, имам предвид трудностите - икономически, политически, не е достатъчно вразумително за десницата, значи нищо няма да бъде. И аз апелирам наистина, емоциите да отстъпят пред големия ни приоритет. И този голям приоритет е наистина да се смени управлението на страната и да се дадат повече шансове на хората в България.

А мислите ли, че хората, които атакуват в момента председателя и ръководството на СДС вътре във вашите редици, го правят не защото просто не харесват председателя или някой друг от ръководството, а защото отвън са инспирирани да вършат такива неща? Има ли някакъв план според вас отвън за разбиването на СДС?

Н. Михайлова: Вижте, аз през годините се отказах от идеята постоянно да търся във всяко нещо заговор. Смятам така - ако едно семейство или една общност не е в състояние да се защити сама, не можем да виним останалите, че се възползват от слабостта на една организация. Разбира се, в период на политическо състезание и на битка всяка политическа сила, било вдясно, било в традиционните ни опоненти в център или вляво, ще се търси начин да се възползва или да се възползва от емоциите или противопоставянето, или конфликтите между определени групи в една или друга политическа сила. Всичко е конкуренция. И при преговорите е по същия начин. Така че това, че те се възползват от нас, е, как да кажа, това е част от политическата битка. А това, че хора вътре в СДС смятат, че ще намерят по-сериозни съюзници извън тази общност, към която принадлежат, за мен ако не користно, то е по-скоро въпрос на някаква политическа незрялост. Аз не случайно и няколко пъти и в лични разговори, и на самия национален съвет им го казах - никой няма да ви предложи повече от шансовете, които ви дава политическата сила, към която вие принадлежите.

Защо, ако някои отидат в "Ред, законност и справедливост", пък други в движение "Напред", може да им предложат повече възможности.

Н. Михайлова:  Ами, нали в "Ред, законност и справедливост" и в движение "Напред" също има хора, които примерно са доста отпреди това там и нормално е и те да се борят за позиции. Те ще отстъпят своите позиции за онези, които са били недоволни от СДС ли?

Зависи от договорките.

Н. Михайлова:    Не е сериозно.

Зависи какво са се договорили.

Н. Михайлова: Не, не е сериозно. Не, те се договарят преди реално случващите се неща, обаче когато се седне да се редят листите, нормално е членовете на която и да била друга политическа формация да се питат по силата на какво ще бъдат възнаграждавани хора заради, така, сделки извън политическата им сила.

Накрая да ви попитам вие ли ще водите общата листа за европарламента на СДС и ДСБ?

Н. Михайлова:    Както се казва - рано е да се каже, тъй като имаме първични избори, на които хората в Съюза на демократичните сили ще имат правото да направят своя избор. Има дълга листа, струва ми се, от 29 кандидата, така че ще се даде право на хората в СДС да се произнесат относно способността на всеки един от нас да защити европейската кауза на България.

Добре. Благодаря ви. Госпожа Надежда Михайлова.