Валентин Стоянов: България трябва да стане достоен и уважаван член на Европейския съюз

Господин Стоянов, Вие сте номиниран за кандидат за Европейския парламент. Страната ни е в Европейския съюз от над две години. Каква според Вас би следвало да е политиката на България, като страна-членка на ЕС, към съседните страни, които все още не са част от Общността.

Смятам, че подходът към отделните страни трябва да бъде диференциран. България постоянно трябва да лобира за присъединяване на Македония към ЕС, тъй като това е единственият възможен начин за падане на границите между двете страни и повторно „обединение" след толкова десетилетия изкуствено разделение. Без евро-атлантическа перспектива Република Македония ще остане под контрола на антибългарските фактори, които управляват страната вече десетилетия.
Случаят със Сърбия е по-специфичен. На първо време трябва да настояваме за реално подобряване на статута на десетките хиляди етнически българи там и едва след това да декларираме подкрепа за страна, която все още има проблеми със зачитане правата на малцинствата. При всички случаи трябва да бъде засилено изучаването на родния български език не само в Западните Покрайнини, но и на другите местта в Сърбия, където има компактно българско население. Участието на нашите сънародници в управлението също трябва да бъде пропорционално на техния брой... Определено считам, че първо към ЕС трябва да се присъединят Република Македония и Хърватска и след това да се мисли за подкрепа на Сърбия.
Относно връзките между Европейския съюз и Република Турция, напълно споделям позицията на Европейската народна партия. Преди около година и половина присъствах като представител от българска страна на конференцията на Германския Християн-демократически съюз, начело с канцлерката Ангела Меркел. На форума г-жа Меркел изрично подчерта, че настоява за „привилегировано партньорство" на Турция с ЕС, но че не вижда югоизточната ни съседка като част от Общността.

Какъв според Вас би следвало да е подходът на Европейския съюз в условията на глобална стопанска криза?

Повече от всякога ЕС има нужда от обща макроикономическа политика и координиране в действията на отделните страни-членки. Смятам, че опитите за единично спасяването на държавите в Общността само ще удължи кризата. Това трябва да стане ясно и на нашето правителство, тъй като огромната част от вноса и износа ни е именно с нашите партньори от Европейския съюз. От кризата може да се измъкнем само заедно... В тази връзка по памет мога да цитирам скорошното изказване на Нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман, който посочва, че европейската интеграция е застрашена от липсата на обща макроикономическа политика и съответно критикува липсата на политическо лидерство за нейното осъществяване. Като част от такава обща макроикономическа политика трябва да бъде разглеждана и идеята за издаване на европейски облигации, подкрепена от икономическия комисар Алмуня, които да осигурят допълнителни средства за справяне с последиците от световната икономическа криза...
Изключително важно е да се запази монетарната стабилност в условията на криза и да бъде защитена валутата на Общността - еврото. В тази връзка подкрепям идеята за скорошно присъединяване и на България към еврозоната с оглед на факта, че вече изпълняваме всички критерии от Маастрихт - включително инфлационния.
Наложително е да бъдат намалени различните регулационни режими и бюрокрацията, които в голяма степен спъват напредъка на европейските икономики. Мислимо е и съкращаване броя на т.нар. еврократи! В тази връзка обаче не трябва да намаляваме контрола върху финансовия сектор - в това число банки, застрахователни компании и капиталов пазар, тъй като сегашната икономическа криза започна именно като финансова е беше породена от проблемите на финансови институции.
Данъчната тематика е също от изключително значение. Намаляването на ДДС и акцизните ставки, което е до известна степен в ръцете на Европейския съюз, би облекчило гражданите и бизнеса в условията на финансова криза. От тази гледна точка българското правителство не би трябвало да оправдава повишаващите се акцизни ставки с политиката на ЕС, а активно да участва в моделирането на тази политика, предлагайки напр. план за редуциране на акцизните нива...
Трябва да отбележим и друга важна тема. Говоренето за протекционизъм звучи атрактивно и се възприема първосигнално, особено от страна на популистки партии от спектъра на крайната левица и крайната десница, но същевременно няма нищо общо с нормалната стопанска логика и икономическите реалности. Отделните национални икономики са вплетени взаимно по такъв начин, че ответните протекционистични реакции биха били пагубни за абсолютно всички, което автоматично ще доведе до огромен икономически спад и съответно безработица. Може би обаче точно това е целта на крайно левите и крайно десните сили, които винаги са работели против европейската интеграция...

Да считам ли, че сте поддръжник на идеята за задълбочаване на европейската интеграция не само в икономически, но и в политически аспект?

Абсолютно! Приемането на Договорът от Лисабон е също важна част от интеграционните процеси в рамкита на Европейския съюз. Имайте предвид, че ЕС на практика не е напреднал в организационно и институционално отношение от Договора от Ница от 2000г.
Изключително важно е България да бъде част от тези организационни процеси и да бъде възприемана като добър и предсказуем европейски партньор, а не както в момента - като корумпирана и проблемна страна! Време е България да стане достоен и уважаван член на Европейския съюз, участвайки адекватно във вземането на решения и провеждане политиките на Общността.