Иван Нейков: Цялата ни анатомия лъсна от кризата

Проблемът за конкурентоспособността на българската индустрия става фундаментален. Ако се намалят данъците, цените няма да паднат, но ще има глътка въздух за производителите

Светломира Димитрова
07:02 18.03.2009

Господин Нейков, какви са перспективите за безработицата в България в условията на световната криза?

"Добри" са. В смисъл, ще има безработица, която вероятно ще е много по-висока от тази в последно време. Всички данни сочат, че ще има поредица от преструктуриране в реалния сектор. Вече няма голям град, в който да не са освободени поне по 100-200 работници. Освен засегнатото строителство, което ясно се вижда, сериозни са проблемите в шивашката индустрия и в банковия сектор, който доскоро беше остров на спокойствието. В тежка ситуация е добивната промишленост заради срива на цените на металите.

Ще се оправдаят ли първоначалните очаквания на правителството, че кризата няма да ни засегне?

Това ми намирисва на една друга теза - лозунгът „Снишаване, братчета, снишаване!". Така някога лидерът ни Тодор Живков реагираше на общите кризи. Ако сега БСП си мислят, че със снишаване, кризата ще ни подмине, е все едно да приемет желаното за действително. Нали вече беше заявено, че заплатите в бюджетната сфера ще бъдат замразени.

Достатъчно ли ще е това, за да се запази поне донякъде заетостта?

Ние нямаме голям опит с подобни кризи на пазара на труда. Преживяхме много по-тежка криза от сегашната през 1996-1997 г., когато се закриваха губещите държавни предприятия, когато след преструктурирането на икономиката и приватизацията безработицата надхвърли 20%. Но тогава нещата можеха да се предвидят и съответно последиците, за да се вземат мерки. Сега ме притеснява това, че не се правят прогнози. Поне официално не се изнася информация какво ще бъде положението през следващите 3 месеца, 6 месеца, една година.

Правителството очаква лошото да се размине от само себе си. В неделя излезе информация, че в САЩ кризата ще продължи 5 години, но то не й обърна внимание. В понеделник някой друг каза (президентът на ФЕД Бен Бернанке - б.а.), че нещата ще се оправят до края на тази година, правителството се хвана за тази новина и твърди, че вече сме минали най-тежкото.

Защо правителството не обича лошите вести?

Вероятно защото сме в предизборна ситуация. Ако честно кажеш на хората какво ги очаква, няма много да се харесаш. Всички обичат добрите лелички и затова си затварят очите. А всички симптоми на кризата се усещат.

Франция вече заяви, че намалява на 5.5% ставката по ДДС за ресторантьорството, ако работодателите запазят работните места. Може ли и България да направи подобни стъпки?

Едно от нещата, които правителството ще удържи до края на мандата си, е да не въвежда нови различни ставки. Но има логика в това. Нямаме интерес да въведем различни ставки, защото нашата администрация и с единна ставка се справя трудно. А как ще се справи с десет - едни за книги, други за храна, трети за култура? Тогава съвсем ще изпуснем края. А истината е, че бюджетът се крепи до голяма степен на ДДС. По-скоро, ако разберем, че бюджетният излишък носи повече минуси, отколкото плюсове, и се откажем от него, бихме могли да искаме по-ниска, но отново единна ставка.

У нас битува една илюзия, че като се намалят данъците, ще се намалят цените. Няма да видим този ефект, но ще има глътка въздух за производителите. Защото най-големият проблем, който съществуваше на пазара и преди кризата и ще си остане и след нея, е общата задлъжнялост между фирмите. Там мащабите са потресаващи и ако някой тръгне да разплита този чорап, ще лъсне голяма част от "анатомията" ни, защото ще останем без облекло. Общата задлъжнялост надхвърля целия брутен вътрешен продукт на България. Вече няма фирма, която да не дължи, и няма фирма, на която да не дължат.

Щеше ли да ни помогне решението да влезем в „чакалнята" на Еврозоната?

Какво от това, като влезем в нея? Това не променя нито финансовата устойчивост, нито ще повлияе на взаимната задлъжнялост, нито ще увеличи конкурентоспособността на българските работници. А проблемите с квалификацията им са огромни. Изобщо проблемът за конкурентоспособността на българската индустрия става фундаментален. Така че няма да ни помогне това, че ще влезем в първия етап на Еврозоната. Това са по-скоро идеи с предизборен привкус.

Вече се иска намаление на социалните осигуровки. Това ще помогне ли на икономиката?

Честно казано, нула да ги направим, нищо няма да се промени. Още повече, че голяма част от осигуровките всъщност се предоставят от бюджета. Така че, ако махнем тази една трета, която плащат работодателите, от това няма да се променят нещата. Този ресурс е изчерпан, защото имаме да решаваме сериозна задача - за финансовата стабилност на осигурителната система. А тя не може да се постигне чрез удържавяване на системата. Това сме го преживели точно преди 50 години.

Може ли да се прогнозира колко хора ще се върнат от чужбина, подгонени от кризата, и ще се влеят в армията на безработните?

Вероятно ще се върнат тези, които и без това щяха да се върнат. Хората, които са се установили, извоювали са нова квалификация и положение на пазара на труда, не са застрашени там, както и в България. Най-застрашени и в Германия, в САЩ и в Испания са нискоквалифицираните работници, жените, които са една от най-уязвимите групи в момента, тези с по-малък професионален опит, накратко, тези, които винаги са били неустойчиви. Те няма да се върнат с нови знания и умения, за да се реализират на пазарана труда. Критериите, по които работодателите и в Западна Европа, и у нас избират работниците, вече са идентични. За съжаление, ще се върнат тези, които не са се реализирали при испанските работодатели например и които няма да успеят да го направят и при българските.

Значи не смятате, че желанието на министър Емилия Масларова да се върнат квалифицираните работници ще се сбъдне?

Това е идея, която можем да впишем в графата "мъртвородени". Може би, ако не беше кризата, имаше някакъв шанс, но сега той е загубен.

bulgaria-news