Надежда Михайлова: Политиката събира с принципи, не по любов

Надежда Михайлова заместник-председателят на НС в интервю за в-к "Политика"

- Г-жо Михайлова, опозицията внесе седми вот на недоверие към правителството. Надали ще е успешен, но кои са положителните страни, от които трябва да се гледа?
- Не бих влязла в подобна формулировка, защото политическата практика дава възможност на парламентарната опозиция да изложи вижданията и оценките си към всяко едно управление. В този смисъл би било елементарно да се смята, че вотовете имат смисъл, само когато водят до сваляне на правителството. Всеки вот може това нещо да го предизвика, ако се преформулира мнозинството. За мен обаче не по-малко важно е да се изложат ясни аргументи в подкрепа на оценката на опозицията, че това правителство управлява лошо България и доведе до нейната международна изолация и до обвързването на интересите на страната с корпоративно олигархичните. Заради това българските граждани не могат да усетят ползите от членството ни в ЕС. Всеки ден сме свидетели на показни убийства* на взривове. Това показва, че това управление не може да гарантира сигурността на гражданите. Това потвърждава основната теза на десницата, че това правителство е сформирано не за да защити еврочленството ни, а за да защити интересите на трите партии от коалицията.
- Значи ли, че опозицията вижда във вота най-ясния и категоричен начин да каже "не" на правителството?
- Това е най-сериозната парламентарна процедура. Неслучайно дебатите преди гласуването са публични. На тях се дава оценка и алтернативни решения. Смятам, че акцентът на този вот трябва да бъде в посока на алтернативност, защото опозицията има какво да предложи. Именно от тази си способност тя ще бъде оценена от хората като алтернатива на тройната коалиция.
- Знам, че не е възможно да се иска вот на недоверие срещу опозицията. Чисто хипотетично, за какво бихте искали вие такъв вот на недоверие?
- Вие ме питате за недобре свършената работа от опозицията. Това, което се приема от хората, е нейната невъзможност да формулира винаги ясни тези и управленски алтернативи и, разбира се, за нейната активност в Народното събрание. Затова казвам, че парламентарната опозиция е длъжна да излага тезите и вижданията си за алтернативи. Тя е избрана от хората да прави това. Заради неглижирането на политическите дебати и неспособността да се изложат ясни тези има основателна критика от страна на обществото. В този смисъл опозицията трябва да е по-добре организирана и единна в оценките си.
- Защо се стигна до това тя да не е единна в оценките си за управляващите?
- Защото част от опозицията подмени вота на хората. Има политически групи, които избирателите вкараха във властта, а след това поради определени вътрешнопартийни причини част от тази власт се превърна в опозиция. Подмяната на вота те прави в голяма степен конюнктурен. Има и други депутати например, които преминаха от една в друга партия. Цялото това политическо номадство в голяма част от случаите предопределя и различни оценки.
- БНД ли имате предвид?
- БНД участваха в управлението на НДСВ и ДПС. След това и в това управление с БСП. Те бяха на много сериозни позиции. Има сред тях вицепремиер, председател на Народното събрание и министри. Те по силата на политическата логика носят отговорност за много от решенията на тази тройна коалиция. Да не говорим, че изцяло са участвали в управлението с премиер Симеон Сакскобургготски. Сега се чува, че са преосмислили голяма част от своите политически виждания. Това е тяхно право и на всеки политик трябва да се даде такова. Оценката обаче за това дали наистина си преосмислил политическите си принципи се прави от избирателите, а не чрез вътрешни прегрупирания и коалиции, които винаги ще оставят сянка на лош привкус и съмнение в хората, които са те подкрепяли. В политиката, за да няма лични неща, винаги трябва да се стъпва на принципите. Тогава няма никакво значение кой кого обича. Това няма значение в политиката.
- Разбирам, че сте против БНД да влиза в дясното обединение.
- За мен най-важното е, че има решение на Националния съвет на СДС като базови критерии за възможна дясна коалиция. Сред тях има такъв принцип: политическите сили, които ще участват в този съюз да не са отговорни за това управление. Това е нещо съвсем нормално. Смятам, че основния формат, в който трябва да се търсят разговорите за една дясна коалиция, е ЕНП или, както го казахме, "ЕНП +". Партиите-членки на Европейската народна партия трябва да са в основата на изготвянето на общите принципи и оценки и стратегия за следващите избори. Политически формации, които са близки и които споделят тези принципи и ценности, могат да се присъединят към тази коалиция. Това обаче ще стане след съгласието на всички, които участват в коалицията.
- Освен спорът дали БНД да участва в дясната коалиция има ли друга пречка, която да бави предизборния съюз между СДС и ДСБ?
- Трудно се правят принципни коалиции. Нашият стремеж е наистина да изчистим недоразуменията на базата на определени общи принципи за виждането за развитието на страната оттук насетне. Тогава миналото няма да има значение до такава степен. Във връзка с това СДС изготви една широка база за разговори, с които ние заявихме готовността си да търсим свързващите звена и да изработим общите тези за предстоящите парламентарни избори, както и за евроизборите. Начините за явяването идва, след като се е изработила базата на доверието помежду ни. Логично е, ако доверието е на достатъчно високо ниво, да бъдат изработени общи листи -както за евроизборите, така и за националните.
- Какво да разбираме под доверие на високо ниво?
- Това доверие минава през общите действия в Народното събрание, както и в местната власт. След ГЕРБ, СДС е втората политическа сила в десницата, която има сериозно представителство в органите на местно самоуправление. В общинските съвети, където не сме в управлението, също могат да се изготвят общи групи, които да предлагат алтернативни решения за конкретни регионални проблеми. Това ще прагматизира разговора за алтернативата.
- Има ли време? Изборите чукат на вратата. Не се ли бави ръкостискането на лидерите на десните партии?
- Винаги факторът време е бил извеждан на преден план, когато се заговори за десни коалиции. За мен не е важно дали има време, а дали има желание. Ако има желание има и време. Ако липсва желание за създаването на дясна коалиция, винаги ще се извиняваме с липсата на време. Питам: какво пречеше през всичките тези месеци и години това да се направи? СДС предложи много отдавна да се създаде обща парламентарна група с ДСБ. Предлагахме и сътрудничество в местната власт. Хората трябва да видят примери на единодействие. Ако на национално ниво лидерите говорят за единодействие, а на регионално фракциите се борят една с друга, няма как да бъдат убедени хората, че е почтено намерението за сътрудничество. Това стана и на президентските избори с кандидатурата на Неделчо Беронов. Същото стана и на местните избори с кандидатурата на Мартин Заимов. И двамата имат безспорно високи качества. Те обаче станаха жертви на невъзможността на десницата да заяви искрено намерение за единодействие и да го подкрепи с общи политически действия.
- Може ли да заключим тогава, че липсата на желание спъва създаването на дясна коалиция?
- Не бих искала да поставям диагнози. Но ще повторя, че има ли желание, има и начин. Няма ли желание, няма и начин.
- Къде виждате най-малкото желание коалицията да стане факт?
- Не мога да кажа къде е най-малко. Виждам, че на този етап нея я няма. Говоря за факти. Това е. Няма да коментирам кой е радетел за идеята, кой е искрен и прочее. Хората обаче казват: ако вие имате сходни оценки за настоящата ситуация, ако вие имате и сходни виждания, какво да се прави оттук нататък, какъв е проблемът да се прегърнете?
- Ще се върна малко назад. Май пропуснахме в състава на коалицията Яне Янев. Защото РЗС не е член на ЕНП ли?
- Неслучайно посочих формата" ЕНП+". Яне Янев беше част от коалицията ОДС. Той има сходни виждания с това, което ние предлагаме. Всеки, който изповядва подобни принципи, може да участва в подобна конфигурация. Има поле за обсъждане, което ще е съгласувано между всички политически сили в коалицията и ще му се търси формулата.
- Президентът на ЕНП Вилфред Мартенс презентира Бойко Борисов и ГЕРБ като водеща сила в десницата?
- ГЕРБ е член на ЕНП и е безусловен факт, че е водещата дясна политическа сила в България. Президентът Мартенс просто регистрира този факт. Разбирам огорченията на част от хората от десницата и по-специално на СДС. Ние бяхме подкрепени
преди изборите през 2001 година от ЕНП по един безпрецедентен начин. Тогава дойдоха петима министър-председатели. Форумът, който направихме в НДК, демонстрира солидарността на европейската десница с българската. През всичките тези години независимо от заиграванията и хитруванията и разцепленията в десницата пак бяхме подкрепяни от ЕНП с надеждата, че все пак нещо ще се случи. Българската десница проигра шансовете си за водещи позиции в ЕНП заради междуличностните й сражения. Части от нея направиха опит да минат в европейските консерватори. Доверието на българските граждани намаля драстично. Заради това традиционната десница днес е изправена пред въпроса дали ще оцелее и ще мине ли 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание. Няма как да дойде лидерът на ЕНП и да не направи съпоставка между традиционната десница, която е около 4 - 5 %, и друга десница, която има над 25% и да не каже това, което заяви.
- Ако традиционната десница се обедини и влезе в следващия парламент, как виждате работата си с Бойко Борисов оттам насетне?
- Отново базирана на принципи. С моя доста дълъг политически опит ще кажа, че единственият начин за стабилност в едно споразумение или
коалиция е ако тя стъпи на ясни принципи и ясно разписани отговорности.
- Не се ли опасявате , че ще се наложи да правите твърде много компромиси?
- Това зависи от всички нас. Водила съм много преговори и като външен министър, и като партиен лидер. Знам, че прецизността във воденето на преговорите и в излагането на аргументите и прецизността в детайлите на споразумението е залогът за успех.
- Виждате ли подобна прецизност в говоренето и политиките, които прави Бойко Борисов?
- Между говоренето и документът има голяма разлика. Аз не слушам кой какво говори. Гледам кой под какво си слага подписа. Неслучайно не само в политиката, но и в живота хората се притесняват и внимават под какво си слагат подписа. Това е най-сигурният лек срещу безпринципността. Един сложен подпис значи много отговорност. Това е сериозен ангажимент. С този тест може да се преценят много хора, с готовността им да се подпишат под един или друг документ.
- Не се ли притеснявате
тогава, че под много от решенията си с Бойко Борисов ще искате подпис?
- Подписите ще са задължителното условие за всяко общо политическо действие, което ще предприемаме с ГЕРБ. Политиката не е пазар. Не е като вица за обещаването и даването. В него се казва: ако ще се обещава, ще се дава ли, щото ако няма да се дава, аз ще вй обещая и коня и каруцата. В политиката трябва да се носят отговорности и за думите и за делата. Докато аз съм в политиката, винаги ще отстоявам този принцип. Това, за съжаление, в българската политика не е практика.
- Колко депутата мислите, че може да имате, ако десницата се обедини и влезе в следващия парламент?
- Това е
най-трудната математика, която може да се направи.
Все пак има определени маркери, по които да се водим. Прогнозата ви за добрия и лошия вариант?
- Според данните на този етап дадени ми от ръководството на СДС за партията биха гласували 170 0Ш и 200 000 български граждани. До каква степен това може да се мултиплицира или падне в зависимост от действията, които ще предприемем в следващите месеци, ми е трудно да прогнозирам. Твърде голяма е политическата динамика. Когато имаш електорално доверие от 30%, тогава 1 % или 2% не са от значение. Те обаче са решаващи, когато си на 3-4-процентовия праг на доверие от страна на хората.
- Виждате ли възможност ГЕРБ и дясната коалиция да имат достатъчно депутати, за да съставят следващото правителство?
- Има такава възможност. Безумие е да не няма дясно-центристко управление. Това ще е много тежка отговорност и за новата, и за старата десница. Хората неистово искат промяна. За съжаление обаче, те не са докрай убедени в алтернативата. Затова и не я подкрепят еднозначно. За тези няколко месеца до изборите трябва да се избистри и категоризира десницата като алтернатива на това управление.
- Какво може да направи център-дясно управление?
- Център-дясното управление може адекватно да се пребори с финансовата криза и да ни избави от последиците. В много голяма степен едно подобно решаване на проблемите ще ни реабилитира пред Европа. Център-дясното правителство може да съумее да усвои парите по еврофондовете. Заради обвързаността на това правителство с корпоративни и олигархични финансови интереси, то компрометира България пред Европейския съюз, злепостави ни и политически, и икономически. Заради това гражданите не могат да се възползват от инструментите, които дава ЕС, като например еврофондовете за подпомагане на секторни политики. Едно авторитетно управление ще възстанови доверието в България и ще възвърне авторитета й. Така и хората ще получат чаканите европейски пари. Те ще са сериозен фактор за преборването ни в условията на финансова криза. В момента се очаква голям брой в чужбина, но поради трудностите на икономиките в различните държави те ще бъдат съкратени и ще се върнат у нас. Това ще е допълнителен натиск върху нашата икономика. Представете си как ще се повиши безработицата. Няма как да се бориш с нея, ако не ползваш инструментите, които ти дава ЕС като помощ.
- Допускате ли възможността близък на този управленски формат да поеме властта и след изборите?
- Такава заплаха съществува. Ако БСП стане първа политическа сила отново, опасенията да се състави пак тройна коалиция съществува, но пак под шапката на социалистите и да се случи всичко, което става сега -плод на нейния " висок" авторитет в Европа. Подобна опасност трябва да се има предвид и да е в основата на мотивацията на хората, когато гласуват. Онова мислене, че от мене нищо не зависи, защото всички са маскари и нищо няма да направят, които и да дойдат на власт, обслужва единствено и само статуквото. В този период на изключително големи предизвикателства за България пред Европа и света, никой няма правото и не може да си позволи лукса да остане неутрален.