Йордан Бакалов: Не съм оптимист, че ще имаме стратегия за национална сигурност в този парламент

Председателят на Парламентарната група на ОДС Йордан Бакалов пред Агенция "Фокус" .

Фокус: Г-н Бакалов, вчера в пленарна зала бе разгледан законопроекта за отбраната и въоръжените сили. В рамките на дискусиите се чу мнение, че не е редно да се приема такъв закон при липсата на стратегия за национална сигурност. Каква е вашата позиция?
Йордан Бакалов: Първо, реформи в системата за национална сигурност се правят в самото начало на мандата на парламента, т.е. тогава когато започва мандата на едно правителство, получило подкрепата на българския народ. За да се случи обаче това, първо всяка една политическа сила трябва да има добре подготвена предизборна програма в сферата на сигурността. Оттам нататък трябва да се види капацитетът, с който се разполага, да се види концепцията, която трябва да бъде разработена от самата партия, защото това и политически погледнато подпомага всяка една партия за сключването на коалиционно споразумение между отделни партии, които споделят еднакви виждания в сферата на сигурността. Така че от тази гледна точка бих казал, че по-скоро това е проблемът. Действително България е единствената държава, която е член на НАТО и на Европейския съюз и която няма разработена такава стратегия или по-точно страната има разработена стратегия от научен потенциал в тази сфера, но явно и самите управляващи не бързат това да стане официален документ в България. Това също създава един сериозен допълнителен проблем. В същото време, знаете, че нашата армия премина изцяло на професионално начело, което означава, че няма как да се продължава със сега действащия, стария закон. Така че от тази гледна точка виждате колко обстоятелства притискат управляващото мнозинство да иска да има един такъв закон, въпреки че определено бих казал, че един от големите проблеми специално в този закон, който аз наблюдавам е, че все още - 20 години след прехода - България не само че няма стратегия, но няма и закони по две от специалните служби. Това се прави по една единствена причина, защото няма политическа воля някои хора да се разделят със старите догми, да изправят системата на националната сигурност, а именно за специалната разузнавателна служба и НСО. Продължава да се робува на старите технологии, а тези служби да не работят по специални закони, да работят по постановления. Сега в този закон са вкарани определени преференции точно за тези две служби. По този начин се прави опит да се отпрати този проблем със стратегията за национална сигурност в обозримото бъдеще. Приемайки закона за отбраната с тези допълнения за тези две служби, естествено е, че оттук нататък след като в продължение на 20 години не е разработен такъв закон, в близките години също няма да бъде разработен, защото на някои хора така им харесва и защото явно тези специални служби се използват за политически цели. От това идва и демотивацията на самите служби, на хората, които работят в тази сфера, защото няма как да не се прави разграничения между професионалисти, които работят в тези служби и политическото ръководство. Досегашните ни управляващи не можаха да разберат едно. Тук ще отворя скоба във връзка с газовата криза. Управляващите не можаха да разберат, че специалните служби са един инструмент за постигане на определена политика, а определена политика можеш да постигнеш тогава, когато имаш определена информация. За всичко това трябва системата за национална сигурност да бъде стройно изградена, да получава заданията от управляващите, които трябва да бъдат информирани и да взимат правилните решения. Това, което аз наблюдавам в тази сфера е, че тези служби не получават задания и оттам не е ясно как те я изпълняват, за какво работят. Оттук нататък абсолютно отсъства всякакъв вид парламентарен контрол към въпросните служби. Така че общо взето може да се каже, че българинът и България в момента плаща на едни такива служби и не е ясно какви задачи се изпълняват. Примерно, пак давам пример с последните събития, ако ние ги развивахме тези служби, първо щяхме да имаме превантивната информация за този спор между Украйна и Русия. Въпреки, че не е много далеч от акъла да се сетим, че всяка една зима възникват такива конфликти между тези държави. Но тогава, когато не работиш по това направление и не си получил задание да работиш по това направление няма и как да получиш информация. По същият начин стои и въпроса с протеста на фермерите в Гърция. Тези протести трябва да се следят, защото те пряко или косвено се отразяват върху нашата икономика. Затова сега България се оказа в ситуация, в която икономически понася най-големите загуби - понася най-големите загуби с газа, понася най-големите загуби с блокадите на ГКПП-ата. Защото не се използва точно този инструмент за постигане на определена политика.
По отношение на закона за отбраната има и някои положителни моменти. Примерно, за първи път се забранява офшорни фирми да участват във военни поръчки. Това, което досега и предишното правителство много активно го използваха. Това са поръчки, които се изпълняват от офшорни фирми, за които не е ясно кой стои отзад и мога да дам много примери за такива офшорни фирми. Добри са и социалните осигуровки. Но има неща, които наистина трябва да се поправят.

Фокус: Според вас специалните служби трябва да получават точни задания...
Йордан Бакалов: Естествено, че трябва да получават точни задания. Те трябва да бъдат и контролирани от парламента, но това трябва да бъде законодателно уредено. Ако те не получават точни задания, те могат да работят в своя полза, в своя изгода или в полза на самите управляващи. А в същото време след като няма и парламентарен контрол, те могат да изпълняват поръчки на управляващите - за политически поръчки говоря, а не задания, които получават в полза или само за сметка на държавата.

Фокус: Защо според вас се бави приемането на стратегия за национална сигурност?
Йордан Бакалов: Един от конфликтните въпроси е, че приемайки тази стратегия, няма как да продължава това дуалистично ръководство ту към президента, ту към министър-председателя, въпреки, че по Конституцията на Република България човекът, който отговаря за нашата сигурност е министър-председателят. Ако се изгради една система към Съвета по сигурността към министър-председателя и там да е мястото, където шефовете на служби, да се отчитат, там да е мястото, където получават зданията и след това да се отчитат по въпросите на тези задания, там да е мястото, което се изпълнява и се контролира от гледна точка на изпълнителната власт и от парламента, защото сме Парламентарна Република, нещата вече отиват в други измерения. И тогава много неща за житието и битието на тези служби ще станат ясни, не само на колегите от Народното събрание, но и на българина.

Фокус: Кога очаквате страната ни да има такава стратегия?
Йордан Бакалов: Не съм голям оптимист това да се случи в този парламент. Няма как да се случи, защото има противопоставяне на институции с изпълнителната власт. Няма как да продължава така - или изправяме системата, така както е в структурата на всяка една нормална държава, или този, който отговаря по Конституция трябва да си я поиска, защото ние от опозицията нееднократно сме го заявявали това. Не само да я поиска, но и да я направи.

Фокус: Преди няколко седмици президентът обяви, че ще създаде група, която да изготви стратегия за национална сигурност. В същото време в Министерски съвет има изготвена такава стратегия, но се отлага приемането й. Според Вас, тези две стратегии, ако бъде създадена и другата, няма ли да си противоборстват ?
Йордан Бакалов: Аз познавам стратегията на Министерски съвет. Тепърва групата, която президентът смята да изгради, за да напише или да реализира една такава стратегия, аз не мога да я знам, но при всички случаи, това противопоставяне от гледна точка на службите ще го има. По отношение на стратегията на Министерски съвет, доколкото разбирам и от обявяването на министър-председателя, текат съгласувани процедури, но тези процедури текат от доста време. Не е логично да текат толкова време. По-скоро тук липсва политическата воля за разрешаване на определен проблем, свързан с нашата сигурност. Със сигурността е свързано абсолютно всичко. Със сигурността е свързана и икономиката ни, и здравеопазването и пр. Така че, всичко в тази ключова дума „сигурност " е комплекс, който трябва да се реализира. Липсата на такава стратегия вече дава основание на някои да изпълняват политика в своя полза, а не в полза на държавата. Това е големият проблем. Приемането на една такава стратегия вече канализира нещата в точно определено русло и няма мърдане нито на ляво, нито на дясно, образно казано. Тогава, който и да е управляващ, който и да е опозиция вече ще има база, на която да иска и да пита, и да се интересува. Аз познавам стратегиите на европейските държави и там всичко е разписано и е предварително заложено. Даже и в една съседна Румъния имат също много добра стратегия. Но там има политическата воля да се реализира, а явно в България няма такава воля.

Фокус: Какво включва стратегията, която се намира в Министерски съвет?
Йордан Бакалов: Ако случайно, в което аз не вярвам, този парламент разгледа тази стратегия, тогава ще чуете какво съдържа тя.
Фокус: Кажете поне дали е на нивото на Европейските стратегии?
Йордан Бакалов: За изготвянето й е ползван европейския опит и нашия научен капацитет. Въпросът е дали изобщо ще се реализира. Аз не съм оптимист, че ще се реализира в този парламент, защото една такава стратегия трябва да се обсъжда доста време, а това време липсва на този парламент.