Иван Нейков: Промяната на квалификацията на работна сила ще направи конкурентоспособна икономиката ни

Иван Нейков, директор на Балканския институт за труда и социалната политика, а също и секретар на СДС по социалната политика

Водещ: Световната икономическа криза може да остави без работа 51 млн.души, ако положението продължава да се влошава. Това предупреди през тази седмица в свой специален доклад за заетостта през 2009 г. Международната организация по труда. Според най-неблагоприятния сценарий броят на безработните в света може да достигне 230 млн. души. У нас почти през цялата 2008 г. безработицата намаляваше, но само през декември без работа останаха 15 хиляди души. По последни данни на Агенцията за заетостта, оповестени по-рано през тази седмица. Според министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова прогнозите на работодателите у нас пък за скок на безработицата са преувеличени. За ситуацията у нас по отношение на безработицата сега, когато ние изпитваме последиците от глобалната финансова криза, ще говорим през следващите минути с нашия гост Иван Нейков, директор на Балканския институт за труда и социалната политика, а също и секретар на СДС по социалната политика. Здравейте и добре дошли...
Иван Нейков: Добър вечер.
Водещ: В студиото на телевизия „Европа". Как реагираме на това, че Световната икономическа криза започва да дава своите отражения и у нас. Говори се вече за съкращаване на работници в определени предприятия - в текстила, в металургията, в химическата индустрия започват да се чувстват последиците. Как се реагира на една такава намаляваща заетост? Сега, в началото на ХХІ век.
Иван Нейков: Може би има и някаква видима част от тази реакция. Ако на човек му остане малко време и рече да се върне във вестниците и медиите преди няколко месеца, може да види много интересен цикъл. Отначало никой не говори за криза, после започваме да викаме криза няма, после казваме криза има другаде, но не при нас. След това започваме да викаме ние ще вземем мерки да се справим с кризата. Истината е, че България не може да бъде някакъв оазис. Вече негативните последици от онова, което наричахме финансова криза, а всъщност тя си е вече съвсем икономическа вече е при нас.
Водещ: Да, но нас ни внушаваха в рамките на поне два месеца, че сме оазис, че няма да има криза. Сега обаче банките не дават кредити, а пък хората са заплашени от съкращения.
Иван Нейков: Абсолютно. Премиерът официално излезе и каза: „Спете спокойно, деца. Няма такова нещо, ние управляваме добре." Е, хубаво, видяхме. Истината е, че в последните дни - вчера, днес, затварят се вече цели предприятия. Не става дума за намаляване на работни места. Преди няколко дена затвори предприятие във Видин, в Димово по-скоро, което произвеждаше помпи. „Видия" Видин освободи всичките работници. Сто и петдесет души бяха освободени от „Бета" Червен бряг, в Благоевградско „Пирин текст" съкращава работници, „Керамика" АД съкращава работници. Т.е. прилича ми на, как да кажа, на вълна във вода. Тръгна с шивашката промишленост, строителството, много тежко бяха ударени всички компании, които се занимаваха с търговия с недвижими имоти, опасността надвисва над туризма.
Водещ: А също и над банковия сектор.
Иван Нейков: При всички положения.
Водещ: Особено хората, които се занимават с отделите за кредитиране.
Иван Нейков: Разбира се, точно така. Истината е, че ще има трудна, много трудна 2009 г. по отношение на пазара на труда. И се връщам на вашия въпрос как реагираме. Истината е, трябва да сме коректни, реакцията беше бърза. В началото на годината започна обсъждане и на практика вече е приет нов план за заетостта за 2009 г. Това е добре, че се реагира бързо. Онова обаче, което ме притеснява, е, че ние всъщност реагираме с инструменти, с похвати, които са познати горе-долу преди 70-80 години. Прилагаме технологии за реакция от първата половина на ХХ век ги прилагаме спрямо 2009 г. По същия начин, буквално по същия начин, както реагираха Щатите в Голямата депресия 1929-1933 г. с инфраструктура, по този начин преди няколко дена правителството каза 5 млрд. ще сложим в инфраструктура. Съжалявам, някой може да се обиди от това сравнение, така реагира Хитлер. По време на кризата в Германия строиха аутобани и казаха това решава проблема. Човек, ако погледне много от, как да кажа, от предложенията, офертите, които в момента правителството прави към обществото, на практика няма разлика. Ще строим инфраструктура, защото има много дупки. Ще ремонтираме социални домове, училища, защото има много нужда.
Водещ: Една от мерките между другото е разкриване на 18 хиляди работни места чрез ремонт на 399 проекта по „Красива България". Звучи неадекватно.
Иван Нейков: Ето за това говоря. Ние реагираме с нашите познания. Така както сме реагирали винаги, няма начин, сега ще стане ефектът горе-долу, значи пак ще закърпим положението. Според мен се допускат две грешки. И то много сериозни. Първо, не могат, това правителство за петте месеца, които му остават. Единият от които ще е прост предизборен туризъм, значи реално четири месеца ще има управление, не може да се направи нищо сериозно. И това трябва да се каже на хората. И затова именно ще бъдат хвърлени усилия в субсидираните програми за заетост. Ще увеличим там чистачи, метачи, ще ги изкараме шулевките отново на улицата, ще похарчим едни пари и ще задържаме безработицата именно по този начин. Шест месеца те вкарваме в една програма, взимаш някакви пари, важното е, че не се водиш, не дигаш процента на безработицата.
Водещ: Ще има ли това предизборен ефект? За управляващите? Положителен? Субсидираните програми за заетост.
Иван Нейков: Те така си мислят. И аз така си мислех навремето, че има ефект. Отговорът ми днес, от днешна гледна точка, няма да има ефект за тях. От тази гледна точка на политиката. Онова, което не правим и всички експерти го показват и го казват това нещо, е, че големият проблем на българския пазар на труда е качеството на работната ни сила. Изходът от кризата, истинският изход от кризата е нова конкурентна способност. Ние през цялото време се оплакваме от демографска криза, това, че застаряваме, в същото време непрекъснато расте броят на децата, които отпадат от училище и всъщност стават абсолютно ненужни на пазара на труда, никой не и търси. А твърдим, че взимаме мерки да решим кризата. Решаването на проблема с кризата е в конкурентоспособността на икономиката. Конкурентоспособността на българските предприятия зависи от качеството на работната ни сила. Онова, което не прави правителството и бих горещо се обърнал към следващото, което и да е то, да го направи е нова дългосрочна политика по отношение на квалификацията на работната сила. Тука е заровено кучето, изходът е точно тука. Трябва да се даде възможност на хората да получават квалификации на работното място. България няма, почти няма, може би един-два и не съм много сигурен, че са точно такива, каквито трябва, т.нар. професионални колежи, където много бързо човек при много интензивно обучение получава знание, получава умение, получава професия. Няма такова нещо. Не сме сложили една тухла в онази сграда, за която през цялото време приказваме за нея, само че нея я няма. Това е обучението цял живот. Няма механизми, в които възрастните хора да бъдат мотивирани да увеличават знанията и уменията си. По никакъв начин не хвърляме мост към децата, които напускат училището. А хората са го измислили как се прави. Ние нямаме действаща система за професионално ориентиране. Добре, това дете не ходи на училище, по една или друга причина. Това не означава, че то няма своите умения, своята нагласа. Направи система, която коректно да провери неговите нагласи, да има т.нар. професионално ориентиране. Разбери къде е неговият интерес и го насочи там да отиде, а не го карай да стои в едно училище, където на него не му е интересно. Ето това е пътят, по който, и много други такива инструменти съществуват по света проверени, по който ще се промени работната сила в България. Промяната на тази работна сила ще направи конкурентоспособна икономиката ни. Това е големият изход от кризата.
Водещ: Но това е и някакъв дълъг процес. Той изисква тепърва много усилия.
Иван Нейков: Определено. Категорично. Това е нещо, което трябва да продължи години. Но това не означава, тъй като моят хоризонт са изборите, в най-добрия случай три четири години, абе аз като го посадя това дърво, друг ще му бере плодовете. По-добре да не го почвам. Значи, това е улица без изход. Ако продължаваме така, ние наистина ще сме страната на субсидираната заетост. Ще увеличаваме парите, които хвърляме за подобни програми. Наемаме безработни после да ги обучим и после се молим те да си намерят сами работа. Значи това не е пътят. Пътят е в създаване на национална система за квалификация на хората. Има толкова много модерни технологии, които могат да бъдат използвани, за да стане близко до хората обучението. Значи трудно сега можеш да накараш един работодател да си пусне работника с месеци да отиде някъде да учи нещо. Не го прави. Никой работодател няма да го направи. Само ще похарчиш парите, за да създадеш неработещо нещо. Обратно, използвай технологиите, за да направиш така, че работникът да придобие знанията и уменията на работното си място. Това нещо не го правим. Просто смятаме, че, как да кажа, че ще ни се размине, ще дойдат изборите. „Ха да ги видя другите", си мисли сигурно днешното управление.
Водещ: Така, но правителството може да каже: „Ето, ние приехме национален план за действие по заетостта". Това стана съвсем наскоро, между другото. Как вие оценявате приоритетите, мерките в него за постигане на...
Иван Нейков: Има добри неща. Не искам да си кривя душата. Има предложения, които вършат работа. Но те са отделни елементи. Те са отново от типа животоспасяващи мерки. Някакъв турникет правим по някакъв начин нещо да помогнем. Това не върши работа. Както не вършеше работа програмата, от която се отказахме. Просто тя, извинявам се, нищо лично, просто тя така стана популярна - „шулевките". Видяхме, че не върши работа. Сега отново по някакъв начин май че ще отидем в тази посока. Дълги години, и продължаваме да хвърляме пари в обучение през бюрата по труда за някакви умения, които после самите хора, които го провеждат обучението, не са сигурни, че върши работа. Правихме едно изследване на подобни обучения и звучи, наистина звучи комично, но намерихме в един град проведено обучение за компютърна грамотност на роми, което е извършено от фирма, която е спечелила търга с най-ниската цена, която е предложила за това обучение - 49 стотинки на лекция. Значи, 49 стотинки на лекция цена, ром, компютърна грамотност. Е и? Кой накрая ще го вземе заради това, че той си е повишил по този начин умението или някого лъжем? И така нататък.
Водещ: Това, което казвате, ме навежда така на мисълта да си спомня, че през тази седмица стана ясно. Министър Масларова предложи една идея - по 100 лева да се дава на хора, които си намерят работа в радиус 100 километра с цел по-голяма мобилност при търсене на заетост. В крайна сметка ми се струва по левче на километър. Това и с тия 49 стотинки - същата история.
Иван Нейков: Истината е, че това е ново. Нов инструмент, който се прилага. Досега не е прилаган. Може и да сработи. Това може да накара хората наистина да бъдат по-мобилни, ако се окаже, че плащам половината си заплата само за пътни. Но друго не мога да разбера. Например сега ще плащаме на работодатели да наемат хората почасово на работа. Дявол да го вземе, това съществува от години в българското законодателство. Това може да се прави. Това нещо в старите страни, членки на Европа 20% от работните места са заети на така наречената повременна или часова заетост. В България този процент е под 2%. Значи това означава, че или работодателите не знаят и не могат да си направят коректно сметката, или има някъде пречка в законодателството, която трябва да се отстрани, за да тръгнат нещата. Не разбирам защо трябва да харча бюджетни пари, да плащам работодателя, за да използва закона такъв, какъвто съществува в момента. Има нонсенс. Затова смятам, че просто част от плана, който е приет, няма да свърши работа. Очаквам една част от него да сработи, дай Боже, за да може да се види ефекта. Но отново заобикаляме най-големия проблем. Нямаме национален подход към капацитета на работната ни сила. Опитваме се с отделни мерки нещо да направим. Изходът, категоричен съм, изходът ще бъде - ще похарчим парите без да има ефект.
Водещ: Благодаря ви много! Това е оценката на Иван Нейков, който е директор на Балкански институт за труда и социална политика, а също и секретар на СДС за национална политика. Той каза, че няма национален подход към капацитета на работната сила. Необходими са мерки за повишаване на нейната конкурентоспособност. Това става предимно чрез повишаване на квалификацията.