Борислав Бориславов: Целта на идването ни пред парламента е да покажем, че не ни е страх. Така направихме и преди 12 г.

Шефът на СДС-София, Борислав Бориславов: Полицай ми закова десен прав в челюстта

Калина ВЛАЙКОВА

- Много ли ви биха, г-н Бориславов?
- Само като ме арестуваха.
- Защо пострадахте и вие?
- И аз не знам. Нека министърът да каже дали е имало инструкции така да се събират хората.
- Какво точно стана?
- За мен полицията проведе една операция. Не знам как са я кръстили, сигурно "страх" или "респект".
- Провокациите ли визирате?
- Разбира се. На 10 януари 1997г. го изиграха по абсолютно същия начин. Бях там и мога да разпозная почерка. Тогава подобни момчета хвърляха болтове срещу парламента, запалиха сградата, трошиха коли. Основната цел беше елементарна пропаганда. Да кажат: "Ето, студентите запалиха парламента."
- Но защо вас ви биха полицаи?
- Мелето стана, след като повече от час търпяха провокаторите. Не знам защо не арестуваха още в самото начало онези, които ги замеряха и хвърляха бомбички по парламента. Никой на площада не каза ясно, че Бойко Борисов е забранил митинга. Не коментираме основателно или не. Първите сигнали за това бяха дадени с удари на палки по щитовете и изблъскване на хората. Очевидна бе схемата да се разбие митингът на групички, за да се направи след това една хубава хайка.
Аз бях в групата, която изтласкваха по "Цар Освободител" почти до "Раковски". Полицията неясно защо тръгна да бие няколко млади хора в нея. Тогава хвърлих една снежна топка Но не по полицаите, а пред тях. Не съм ударил никого. При което ми изскочиха в гръб, единият каза "ей тоя хвърли топка", другият дойде и без никакви обяснения ми закова един десен прав в челюстта. После ме хвана за яката и ми каза: "Изрод, защо хвърляш снежни топки?"
Казах му да не ме бие и обижда. След което последва "ръцете на гърба" и повеждане.
- Не ви ли разпознаха?
- Не, не са и длъжни. Не претендирам да съм особено популярно лице. В автобуса питаха от коя агитка съм. Тогава обясних, че съм председател на СДС-София.
- След това?
- Ръцете на тила като най-големите престъпници и към IV РПУ. Доколкото мога да преценя, задържаните в автобуса бяха напълно нормални и възпитани хора.
- Ще търсите ли правата си?
- Не, подписах декларация, че нямам претенции към полицията. В крайна сметка този полицай се държа като всички останали. Явно изпълняваха разпореждане.
- Караха ли ви да подписвате декларация, че отказвате адвокат?
- Насила никой не ме е карал. Подписах я без натиск. Чух, че не са пускали адвокатите на други арестувани. Но там бяха претрупани, само в Четвърто РПУ бяха над 60 човека.
- Протестът беше смачкан или просто това не беше римейкът на 10 януари?
- И двете. Това беше целта. Полицаите много добре знаят, че нещата трябва да се потушават в зародиш. Защото иначе трудно се овладяват. Целта е хората да се сплашат. Да си кажат: "Ето, това са лумпени, разбойници, защо да ходя? Да ме бият и
арестуват?" Целта на днешното ни идване тук е да покажем, че не ни е страх. Така направихме и преди 12 г.
- Но тогава СДС официално оглави и организира протестите.
- Нещата са различни. Тогава студентският протест беше политически, хората бяха докарани до просешка тояга, нямаше перспектива и смисъл дори да учим. Искахме да си завършим образованието и да останем в България. Искаме го и до ден днешен. За жалост
милиционерщината се завръща
- Управляващите обвиниха опозицията, че яха протеста, но се страхува да поеме отговорност за него.
- Управляващите обичат да разделят на разни групи. Те трябва да разберат, че хората не са доволни от тяхното управление. Независимо дали са опозиция, партии, студенти или пчелари. Те излязоха на протест заради липсата на сигурност. Човек излиза и не знае дали ще се прибере жив. Къде е тази полиция през останалото време, защо не е навън?
- Защо бе прекратен протестът часове след сигнала за бомба?
- Не зная. Виждам, че нещо са се изнервили. Аз вчера при първите разбити глави изпратих писмо на кмета и медиите (иначе после можеше да се окаже, че не сме го пратили), в което помолихме за отмяна на това решение, за да не се разчиства силово площадът.
- А ако някое дете беше убито?
- Рискът бе огромен. И отговорността нямаше да бъде поета от истинските организатори на мелетата. Летяха всякакви предмети. Имаше деца, включително на полицаи.
- Кой стана заложник на тази провокация?
- Според мен управляващите. Нека се освободят по-бързо.
в. 24 часа - стр. 12