Йордан Бакалов: Липсва изградена и интегрирана система за национална сигурност в приетата Стратегия

Фокус: Г-н Бакалов, какво би трябвало да включва стратегията за национална сигурност, тъй като това е широко понятие, което обхваща не само заплахите, свързани с тероризъм, а въпроси свързани с енергийната сигурност и редица други измерения на националната сигурност?

Йордан Бакалов: Когато се започва работа по една стратегия яснотата за това, какво представлява тя е от съществено значение. За голямо съжаление, това, което наблюдавам е, че в България не се прави разлика между стратегия и концепция. От тази гледна точка стратегията е един стратегически, политически документ в сферата на националната сигурност. Тя е и инструмент, изработен от изпълнителната власт. Стратегията е това, което изпълнителната власт прави като заявка за политиката, която ще развива и ще следва в сферата на сигурността. От тази гледна точка би могло да се каже, че много от страните предприеха сериозни граждански обсъждания. Франция, която актуализира стратегията си през 2009 година е организирала обсъждане, в което са участвали 50 хил. човека. В България правителството предприе определени стъпки, с които се извърши едно обсъждане, но това обсъждане все пак остана в затворения кръг на парламента, изпълнителната власт и Консултативния съвет по национална сигурност при президента. Тук определено вече трябва да се има предвид на какви принципи трябва да се подчинява политиката на България в сферата на сигурността. Това е политика, която трябва да бъде открита, трябва да бъде последователна и предвидима и в същото време да е съгласувана със съюзниците ни от НАТО и от Европейския съюз. В стратегията като принцип трябва да съществува ефективен граждански контрол. Ефективният контрол се позовава на четирите стълба - от изпълнителната власт, законодателната, съдебната власт и контрол от гражданските структури. За голямо съжаление това не е достатъчно добре развито в нашата стратегия. Третият принцип е съответствието между нашата стратегия и стратегията на НАТО. Това са принципите, на които трябва да бъде изградена една стратегия, която не трябва да остава един написан документ, а трябва да има и последващи действия. В по-голямата си част нашата стратегия представлява декларативни анонси и заявки, които няма да бъдат последвани от политически действия след това.

При степента на съответствие на нашата стратегия с тази на НАТО и на ЕС трябва да се съблюдават и да се идентифицират много добре националните интереси в областта на сигурността. Тоест националните интереси трябва да бъдат ясно написани. Те трябва да бъдат градирани по степен на важност. Това, което при нас за голямо съжаление, не се наблюдава. Следващото, което трябва да се направи във връзка със структурата на Стратегията за национална сигурност, е анализ и оценка на средата за сигурност, след което да се откроят позитивните и негативните тенденции и прогнози. Затова по принцип стратегията е един динамичен документ, който би трябвало да се променя във времето.
Българското правителство се държи така, все едно, че събитията в Северна Африка не ни касаят. Затова в стратегията определено трябва да се направи тази оценка на позитивните и негативните тенденции и от там да се направят прогнозите в развитието на средата на сигурността и то в средносрочен план. В нашата стратегия има времеви период, който никой по никакъв начин не ни обясни, защо е десетгодишен. Следващите елементи, които трябва да присъстват в стратегията - това са предизвикателствата, рисковете и заплахите за националната сигурност. Въз основа на негативните тенденции и прогнози за средата на сигурност, трябва да се дефинират самите предизвикателства, рискове и заплахи, но те също трябва да бъдат градирани по приоритети. Тази градация по приоритети трябва да зависи от вероятността на тяхното случване. Предизвикателствата, рисковете и заплахите трябва да се разглеждат като едно цяло, но също така трябва да се отчете и тяхната разлика. Това, което при нас го няма е, че не се отчита разликата между тези три понятия. Предизвикателствата се наблюдават и се предприемат превантивни действия, докато рисковете се управляват и се предприемат проактивни действия, а заплахите изискват незабавен отговор. Ние наистина, ако искаме да сме на ниво като държава с оглед на това, трябва да имаме и определен отговор на тези три различни предизвикателства.

Стратегическите цели и основните политически действия също трябва да бъдат заложени в Стратегията за национална сигурност. Тук трябва много ясно да се конкретизират много ясни стратегически цели с оглед на това каква държава сме ние. Ние сме малка държава и реално погледнато в сферата на националната сигурност ние зависим от по-големите държави и няма как ние да извършваме самостоятелни действия в определени случаи. Затова са необходими ясни и изпълними цели, както и конкретни и адекватни политики. Тук трябва да се предвиди рискът и да се търси синергията на системата на национална сигурност. Синергията на системата за национална сигурност би трябвало да постигне положителен ефект на база на ресурсите, които имаме. В системата за национална сигурност се определя степента на адекватност на това, което в момента имаме. Структурата и системата за национална сигурност изисква взаимодействие, интеграция с европейските и коалиционни партньори. Трябва да се определят функциите и правомощията на всеки един елемент в системата за национална сигурност. Друг въпрос е как се управлява самата система за сигурност. В България самата система не е изградена и не се и управлява. Най разочароващо е, че ние в България нямаме закони за трите специални служби за Национална Разузнавателна служба (НРС), НСО и има единствено текстове за Военна информация в Закона за отбраната и въоръжените сили. Това не е система, защото така както е изградена, българската система е с три неизвестни, след като няма закони. Следващото, което трябва да има в системата е демократичният контрол на тази система, който се позовава на четирите стълба на контрол. Гражданският контрол в България въобще липсва и накрая е ресурсното осигуряване на самото изпълнение. В този смисъл приетата стратегия е просто един документ. Тази стратегия, която бе приета, е вече остаряла.

Фокус: Каква е оценката ви на приетата стратегия за национална сигурност?

Йордан Бакалов: Една от забележките в предварителните обсъждания е липсата на оценка за постигнатото от предишните правителства. Това бе направено, но не бе направена оценката на това как „възмъжа" нашата организирана престъпност покрай югоембаргото. Съвсем нормално бе да присъства като исторически факт. Другото, което е, че някои рискове не присъстват в стратегията, а те са доста важни. Такъв е рискът с неграмотността. Тук най-добрият пример е Ирландия, която инвестира в образованието и се развива във високите технологии. Има и други рискове, които отсъстват. Относно структурата на стратегията и това, което трябва да съдържа, вина има и парламентът и изпълнителната власт. Защо изпълнителната власт не направи обсъждане между законодателна и изпълнителна власт, в която народните представители да направят своите предложения? Ние не можем пряко да обвиняваме изпълнителната власт, но това е пропуск, въпреки че за документи от този род все още има възможност да се коригира. В нашата стратегия е приет подходът на отделните сектори - вътрешна сигурност, екология, правосъдие и т.н. Като подход сегментираният подход не е лош. Освен това няма унифициран подход при изготвянето на стратегия. Сега обаче, големият проблем, който съществува и разликата между нашата стратегия и европейските стратегии е, че не е ясно кога един такъв сектор от общественото стопанство може да стане обект на политиката за сигурност. Тук ще дам примера със сферата на здравеопазването. Не правенето на реформи в областта на здравеопазването в даден момент може да стане проблем на националната сигурност. Това иначе е косвен проблем, както социалният сектор. Когато има проблеми с безработицата и социалното осигуряване може да се получи проблем за националната сигурност, както се случи през 1997 година. Това в нашата стратегия липсва, докато в европейските стратегии това е заложено.

Следващ принцип, който отсъства е политическото начало. То отсъства от гледна точка на това, че не е направено и не е ясно, кой в края на краищата поставя заданието, кой се отчита и кой одобрява или не отчета. При липсата на поета отговорност има риск някой да си реши, че може да си прави своеволия. Отделно, че нямаме закони за тези служби.
В самата стратегия се борави със стари понятия - граници, суверенитет, територия. В 21 век реалностите са съвсем други и все пак основните обекти на сигурността са съвсем други. Колективни ценности като свободен избор на начин на живот, свободен пазар, поддръжка на национални и многостранни интереси за стабилна и продуктивна международна среда - това са новите понятия, с които боравят европейските стратегии за сигурност. Всяка стратегия в сферата на сигурността има външно и вътрешно послание или предназначение. Външното е посланието към нашите съседи и партньори, а вътрешното е към българския народ, какво правителството и респективно държавата може да предложи за сигурността на българските граждани. В самата стратегия няма план за действие за постигане на определени резултати независимо, че българският народ отделя доста средства от данъците, които плаща за сферата на сигурността. Независимо, че това са едни динамични документи е хубаво да има обяснение за това, защо крайният срок е 2020 г. Стратегията трябва да бъде много по-смела. Не можеш да имаш притеснения от един комшия, който е милитаризирал Северна Тракия и да не му поставиш условие, след като ние сме партньори като членове на НАТО, защо той ще държи 250 хил. армия в Северна Тракия. Както ние се демитализирахме с тях на тяхната граница съвсем нормално е и ние да поставим условието на Турция да демилитаризира Северна Тракия. През 2010 година те ни свалиха от списъка с противници. Страхливото отношение от тази гледна точка прозира. Във външно отношение прозира страхливото отношение и към аспирациите на Русия, защото се вижда тяхното желание да се настанят на Балканите, респективно България и ние по никакъв начин не заявяваме абсолютно нищо. Да ние ще развиваме с тях партньорски отношения, но на равни начела. Без някой да използва натиск от други държави спрямо България. Приемането на тази стратегия е разшифрован знак от всички наши съседи тук на Балканите. Имаме такива проблеми, да те са разрешими, но трябва да бъдат поставени на масата. Има определени сегменти, в които стратегията наистина е добре разработена и направена, такъв например е отбраната. Но има сектори, в които са залегнали доста повърхностно. Една от основните заплахи ще бъде глобалното затопляне, замърсяването на околната среда. Никаква заявка, декларации само. Тук стратегията търпи много сериозна критика.

Фокус: Кой е най-големият недостатък ?

Йордан Бакалов: Примерно стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз е много ясна и категорична и действена за бъдеще. Там примерно са набелязали пет приоритета и за всеки един от тези пет приоритета има от три до четири начина за решаване. Визират се заплахите и се посочват начините на действие. Това в нашата стратегия отсъства. Има написани доста общи фрази. Най-слабата част на нашата стратегия е глава пета или това е системата за национална сигурност. Модерният термин е секторът сигурност, но нека да оставим терминологията. Не може да се твърди, че има изградена система, след като няма закони за трите специални служби и системата е с три неизвестни. Просто няма система. Не може да не заявиш как изграждаш тази система, как я интегрираш и в крайна сметка да не дадеш заявка ще бъде ли приет устройствен закон за националната сигурност. От този закон ще произтекат ли самостоятелни закони за всяка една отделна служба, защото след като липсват три закона, системата е изградена с неизвестни. Тези служби в крайна сметка работят на базата на някакви постановления, които българските граждани не ги знаят, парламентът не извършва контрол, съдебен контрол да не говорим. От съревнованието кой е по-голям началник на тези служби дали е изпълнителната власт и президентската институция, не е ясно кой ги контролира. Да не говорим за гражданския контрол. В стратегията са предвидили Съвет по сигурност към Министерски съвет, но той трябва да действа на базата на Закон за националната сигурност, където да бъдат разписани тези функции. Няма как по този начин да се постигнат определени резултати. Финансовото осигуряване никъде не е споменато независимо, че българските граждани плащат милиарди за тази сигурност. Без финансово обезпечаване не може да се направи реформа в системата за национална сигурност. Мнението на повечето специалисти е, че това е един документ, който ще остане на хартия и ще остане без последващи действия.

Фокус: Говорим за специални служби, каква е разликата между БОРКОР и ДАНС, тъй като се появиха доста мнения, че двете агенции ще припокриват функциите си?

Йордан Бакалов: Има много сериозно неразбиране, специално за БОРКОР. Аз не искам да коментирам дали има право на живот или не. БОРКОР също не е законодателно уреден, той също действа на базата на постановление и правилник за приложение. Както се казва службата бе зачената в грях, защото немското правителство щеше да финансира и се оказа, че не немското правителство ще си плаща само за техния консултант. Виждам, че много хора, които се занимават от доста години с тази материя, се оказват доста неподготвени явно не запознати с функциите на ДАНС и с предвидените функции на БОРКОР. Появиха се твърдения, че при това положение ДАНС ставала излишна. Това са две много различни служби. БОРКОР ще се занимава само със сигналите за корупция и анализирайки тези сигнали за корупция, БОРКОР ще предлага законодателни решения, за да се затвори определената вратичка за корупция. Докато ролята на ДАНС е борба с проникването на чужди специални служби. В България има доста интереси от такива служби. Друг аспект на работата на ДАНС е запазване на конституционно установения ред. Например, ако чужда специална служба желае да се меси в нашата политика чрез икономически методи. Това е работа и функция на ДАНС. За голямо съжаление от създаването на ДАНС и най-вече предишното управление - Станишев и Тройната коалиция, а и сегашното не им отстъпва, не си направиха труда дори да прочетат закона, по който работи ДАНС. ДАНС трябва да се занимава само и единствено с основните си функции. Така поради непознаване същината на работата на ДАНС се получиха доста комични ситуации - примерно проверката на една гражданска подписка. Конфузна и много смешна е ситуацията, в която агенти на ДАНС са си е раздавали визитната картичка и са ходили и са се легитимирали при проверката на тази подписка. Ако не беше толкова трагично щеше да бъде смешно, но смехът е на наш гръб и за наша сметка.

Това показва същината на сегашното управление. Трагично е, че някои управляващи твърдят, че за 1000 човека не трябва да се прави закон. Хубаво е, когато се изказват разни хора, поне да познават законите, за да дават правилните отговори. Защото не може, примерно някои от тях, които са ръководили по някакъв начин системата, дали като шефове на комисии или като хора от службите, да правят подобни изказвания.