Валентин Стоянов: 2010-а се очертава като изключително решаваща за националната икономика, както и за енергийния сектор в частност

2010-а се очертава като изключително решаваща за националната икономика, както и за енергийния сектор в частност. Предизвикателствата на кризата се отразиха съществено върху енергийния пазар, върху инвестиционните планове на компаниите и правителствата, върху международното сътрудничество в енергетиката. Въвеждат се сериозни изменения в нормативните правила, регулиращи сектора. Всичко това времево се концентрира в рамките само на една година, което прави 2010-а много важна за последващото развитие на енергийния отрасъл. Ето и някои от съществените събития в българската енергетика през настоящата година.

Хронология
От 01.01. беше увеличена цената на природния газ с 10,5%. Тове ще рефлектира за пореден път върху цените и на парното, както и върху редица индустриални производства, а от там в крайна сметка и върху инфлационните нива.
От огромно значение е предвижданият мораториум върху проектите за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Пак през януари се разрази силна полемика по тази тема, като правителството в крайна сметка би отбой и декларира оттегляне от идеята си за пълен мораториум върху всички ВЕИ проекти, реализирани в България.
Също през януари в Народното събрание беше внесено за ратификация споразумението относно Набуко. Проектът за газопровод, доставящ суровина от Каспийския басейн, е от ключово значение за икономиката и енергийната сигурност на България. Максималният годишен капацитет на тръбата е 31 млрд. куб.м. природен газ, като 50% са гарантирани за петте страни по споразумението. По този начин България би си осигурила голяма част от необходимите й около 3 млрд. куб.м. природен газ годишно, а същевременно би печелила и от транзитни такси.
В рамките на първото тримесечие се очаква едно от най-важните събития в енергийния сектор на страната, а именно приемането на нова Енергийна стратегия за периода до 2020г. Предишното правителство публикува към края на своя мандат проект за нова стратегия, като голяма част от него подлежи на сериозна ревизия. Бъдещето ще покаже доколко далновидна ще е позицията на управляващите в енергийния отрасъл. Същото важи и за новите договори за доставка на природен газ от Русия, които трябва да подпишем до края на юни тази година. Преговорите по тези споразумения вече започнаха.
Пак към средата на годината е възможна нова неприятна изненада за българските потребители. През последните седмици от ДКЕВР обявиха, че е възможно увеличение на цената на електроенергията. На този етап това е само закана от страна на регулатора, който за пореден път изправя обществото на нокти. Оправданието отново е в „повишаващите се цени на енергийните ресурси", но никой не обяснява защо напр. през 2008г. цените на тока не паднаха драстично при положение, че през втората половина на годината сериозен спад в световен мащаб отбелязаха цените на въглищата, петрола, природния газ и ядреното гориво.
В края на годината се очаква енергийният пуск на две големи нови електроцентрали. Касае се за ТЕЦ „Марица Изток 1", прекръстен на „Ей И Ес Гълъбово" с инсталирана мощност 670 МВт и на ВЕЦ „Цанков камък" (на река Въча) с инсталирана мощност 80 МВт. Пак до края на 2010-а трябва да приключи изборът на консултант за АЕЦ „Белене", както и подготовка за листване на енергийни дружества на фондовата борса. Първопроходец тук ще е Булгартрансгаз.
През 2010-а трябва да продължи и изграждането на газови връзки с Румъния и Гърция, забавянето на което е необяснимо. По последна информация двете връзки трябва да бъдат готови през 2013г. Развитие ще претърпи и проектът за второ национално газохранилище - край Галата.

Законодателство
От законодателна гледна точка безспорно с най-голяма важност ще е имплементирането на т.нар. Трети енергиен пакет на Европейския съюз. Касае се за множество нови правила, насочени към повече избор за потребителите, инвестиции и сигурност на доставките. По-конкретно Третият енергиен пакет съдържа две директиви за вътрешния пазар на електроенергия и вътрешния пазар на природен газ, два регламента - за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за достъп до преносни мрежи за природен газ, и регламент за създаването на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори
Новото законодателство гарантира повече права за потребителите, които ще могат например да сменят своя доставчик на газ или електричество в рамките на три седмици и без допълнителни такси. Компаниите ще трябва да предоставят на клиентите си всички необходими данни за потреблението на газ и електричество и за техните права като потребители. Предвижда се и създаване на независим механизъм за ефикасно обработване на жалби и извънсъдебно уреждане на спорове, като например омбудсман по въпросите на енергетиката или орган на потребителите.
По инициатива на Европейския парламент новото законодателство съдържа специални мерки за т.нар. "уязвими потребители" на енергия. Държавите членки трябва да предприемат "подходящи мерки" за борба с енергийната бедност, като например създаване на национални планове за действие в областта на енергетиката и социални помощи, за да гарантират необходимите доставки на електроенергия за уязвимите клиенти или подкрепа за увеличаване на енергийната ефективност.
В законодателния пакет се предвиждат и мерки за подобряване на регионалното сътрудничество между различните национални регулаторни органи, особено при ситуации, които "водят или има вероятност да доведат в краткосрочен план до сериозно нарушаване" на доставките на газ.
Едно от централните предложения на Европейската Комисията, е разделянето на фирмите за пренос на газ и електроенергия от фирмите-производители и доставчици. Това означава на практика, че големите компании няма да могат да произвеждат енергия и едновременно с това да притежават енергийните мрежи.

Друга важна законодателна стъпка през 2010-а трябва да стане приемането на промените в Закона за безопасното използване на ядрената енергия. Въпросният законопроект беше внесен в последните седмици преди изтичане мандата на 40-ото Народно събрание и не беше приет. По неясни причини вече половин година след конституиране на 41-вия Парламент законопроектът се бави в Агенцията за ядрено регулиране. Проблемът е, че това от години забавя и изграждането на модерно хранилище за радиоактивни отпадъци на площадката на АЕЦ „Козлодуй".

Къде сме ние?
Синята коалиция трябва да е значително по-активна в енергийния сектор, включително по отношение на законодателните инициативи. Добро изключение в случая беше предложението на Мартин Димитров за изменение на Закона за енергетиката от 2009г., според което новата национална енергийна стратегия трябва да бъде приета от Народното събрание, а не само от правителството. Друга инициатива на Синята коалиция беше тази за поправка на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, според която бензинът ще се смесва с биоетанол. Правителственото предложение беше само за смесване на дизела с биодизел.
В контекста на засилената законодателна дейност беше внесен законопроект, с който се намаляват членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 9 души, и което е по-важно - всички заседания на регулатора стават открити, т.е. засилва се прозрачността в работата на ДКЕВР.

Изводи
Каквото и да се случва през тази година, най-важното е да разберем, че без активна намеса от наша страна българската енергетика ще остане в сегашното си положение - без ясни приоритети и посока и без дългосрочна визия. Трябва да бъде осъзнато, че поне десетилетие политическата класа не е дефинирала ясни стратегически приоритети в енергийния отрасъл и което е по-важно - никой не е казвал на бранша какво се иска и очаква от него в дългосрочен план. Именно това липсва и в момента, а ситуацията на икономическа криза изисква вземане на адекватни и навременни решения. От тази гледна точка 2010-а може да се окаже година на решаващ успех или в най-лошия случай да доведе до поредния провал на България.