Ваньо Шарков: 199 млн. лв. дължат работодатели на здравноосигурителната система в България към 30 септември

Фокус: Д-р Шарков, кои са основните акценти в здравеопазването шпрез тази година?

Ваньо Шарков: Вероятно един от съществените акценти се случи в края на годината, а именно с началото на възстановяването на договорните принципи в сферата на здравеопазването, защото знаем, че 3 години тези принципи бяха системно нарушавани и напрактика отсъстваше диалог между професионално-съсловните организации и НЗОК, бих казал дори и Министерството на здравеопазването. Другото, което се случи през тази година с една тъмна или лоша страна са огромните задължения на лечебните заведения за болнична помощ, каквито не е имало в предходните години - над 350 млн. лв. просрочени и текущи задължения. Това поставя системата в доста трудна ситуация. Следващото, което се случи е признаването на една от пациентските организации - на едно сдружение на пациентите за представително, което дава възможност на самите тях да участват в процеса на вземане на решения и контрол и тяхното изпълнение. Неприятното е, че отново сме на опашката от всички страни в ЕС по средства отделени за здравеопазването като част от БВП на страната. Дори албанците са преди нас. Общо взето това са някой от най-съществените неща. Може би пропускам доста, но в крайна сметка завършваме годината с надеждата следващата да е по-добра, но истината е, че следващата ще бъде изключително трудна.

Фокус: Какво искате новата година да донесе като подарък на здравеопазването?

Ваньо Шарков: Бих искал да има повече финансови средства, но явно това е невъзможно с оглед на ситуацията, в която се намира нашата страна и световната финансова и икономическа криза. От друга страна бих искал да донесе повече спокойствие сред лекарското съсловие. Бих искал да донесе едно по-добро отношение на българските граждани изобщо към лекарското съсловие, защото една огромна част от българските лекари доста съвестно и качествено си вършат работата, но има единици, които напрактика унищожават голяма част от този труд на българския лекар. Бих искал да донесе повече здраве на българските пациенти и да имат по-малък досег със здравеопазната ни система.

Фокус: Съвсем скоро беше приет Закона за здравното осигуряване - какво печелят с промените пациентите и кои са текстовете, които касаят лично тях?

Ваньо Шарков: Засега бих казал, че с тези промени в Закона за здравното осигуряване едва ли някой от пациентите и българските лекари печели. Печели системата на здравеопазване с въвеждането на по-ясни механизми на управление, а не разводняване чрез няколко структури на управление на НЗОК - един по-оперативен модел на управление. Дай Боже да спечели финансовата част от българското здравеопазване с осигуряването на по-добра събираемост на здравноосигурителните вноски. Най-вероятно през следващата година ще има чисто нов Закон за здравното осигуряване с оглед идеята на ГЕРБ за изграждането на втория здравноосигурителен стълб в страната, което променя в значителна степен системата и би трябвало това нещо да мине през една съществена промяна. Аз по-скоро бих бил привърженик на един нов Закон за здравното осигуряване, който да бъде в комбинация със Закона за лечебните заведения, стоящ още единствено на страницата на Министерството на здравеопазването. С промените в закона за здравното осигуряване за съжаление не се подобрява, не се реформира здравната ни система. Едно от нещата, които са разписани там, са ясните критерии за сключване на договори между лечебните завведения за болнична помощ и НЗОК. Въвеждането на тези критерии беше необходимо, защото то може да гарантира оказването на по-добра медицинска помощ и финансирането на качествената медицинска помощ. Надявам се това нещо да започне да се случва през следващата година, за да влезем с едно добро начало в 2011 г.

Фокус: Новият закон не е ли твърде рестриктивен към пациентите и по-скоро към хората, които не си плащат или са прекъснали за известно време здравните си осигуровки?

Ваньо Шарков: Истината е, че българските граждани трябва да плащат своите здравноосигурителни вноски. Една голяма част от тях го правят и то доста добросъвестно. За съжаление, една част от около 1,170 млн. души не плащат тези здравноосигурителни вноски, а ползват системата. В България няма нито един гражданин, който да е спрян от ползване на медицинска помощ, защото няма платени здравноосигурителни вноски. Поне аз не съм виждал нито един, който да се е оплакал, че му е отказана медицинска помощ, защото не си е плащал здравните вноски. Има редица механизми, включително чрез използването на системата за Спешна медицинска помощ, за ползване на здравната система без да участваш в здравноосигурителния модел. А от друга страна бих казал, че по-недобросъвестни в случая са работодателите, които се възползват от факта, че ако не са платили своята част, здравноосигурените лица не губят своите права. И поради тази причина към 30 септември работодателите дължат 199 млн. лв. на здравноосигурителната ни система. Затова рестриктивните мерки трябва да бъдат насочени предимно към тях, защото те са задължени по закон да участват в здравното осигуряване на своите работници. Надявам се с това, което разписахме в Закона за здравното осигуряване, от 2013 г. да се изравни участието на държавата и гражданите в здравното осигуряване, т.е. държавата да не плаща върху половината от минималния осигурителен доход за децата и пенсионерите, а напълно. Това би създало едно усещане за предвидливост в системата и се надявам това нещо да бъде изпълнено, макар и от 2013 г. Не е толкова рестриктивен закона по отношение на отделния български гражданин. По-скоро би трябвало да въведе повече дисциплина.
Фокус: Казахте, че вероятно другата година ще се направи изцяло нов Закон за здравното осигуряване - не беше ли безсмислено тогава да се бърза в края на тази година той да се променя?