Мартин Димитров: Нека разумът решава

Нека разумът решава 

интервю на председателя на СДС Мартин Димитров за в-к"Седем". 

- Към края на годината обществото ни започна да осъжда двадесетте години на прехода без да достигне до някакво общо съгласие. Каква е вашата оценка за този преход?

- Преходът беше много труден и хората в България платиха определена цена. Това, което успяхме да постигнем и сериозни заслуги за това има Съюза на демократичните сили, е, че страната ни е член на Европейския съюз и НАТО. Разви се пазарна икономика, но за съжаление доходите на хората не са европейски. България ще стане истински член на Европейския съюз, когато и доходите станат европейски и хората започнат да живеят по европейски начин. Оттук нататък това е големият въпрос и целта, която трябва да постигнем.

- Свърши ли този преход или не? По какво бихме могли да познаем, че е свършил? Успешен ли беше той като цяло?

- За мен преходът ще свърши в момента, в който отпаднат въпросите за посоката и отмине колебанието. Още се усеща и липсва убеденост, че НАТО е правилната цел, както и за ЕС много хора поставят въпроса дали това е правилната посока. Това е пътят. В този смисъл преходът не е свършил и той ще приключи, когато достигнем стабилни и европейски доходи в България. Едва тогава ще настъпи краят на прехода. Идеята на понятието "преход" е преминаване от едно състояние в друго, това означава да се промениш. Промяната има различни измерения и най-силният изразител на промяната е начинът ти на живот. Когато промениш начина си на живот, това означава, че си се променил наистина, и в този смисъл преходът ще бъде осъществен.

- Има ли нещо от прехода, което обществото ни като цяло пропусна да забележи, да оцени и да разбере докрай?

- Всяка промяна, било в живота на човек, в семейството, а да не говорим от комунизъм към пазарна икономика, е тежка.
Реализираха се доста трудни процеси и всеки човек плати цената за този преход. Много от нещата, които се случиха, бяха разбрани по-различен начин от определените хора и бяха интерпретирани по различен начин от обществото. За мен обаче най-сериозният проблем е, че след всички тези трудности хората продължават да се хващат на въдицата на популистките проекти и да вярват, когато някой им обещае, че за един ден ще разреши проблемите им, с магическа пръчка ще им намери жилище и едва ли не, че може да намери и жена на когото няма. Българинът все още отказва да решава сам живота си и да повярва в собствените си сили и затова по време на избори често залага на хора, които му обещават, че ще направят това вместо него. Само че в цивилизования свят това няма как да се случи. В демократичните държави хората решават какви са техните интереси, а политиците само реализират решенията им.
Когато българинът разбере това, а той ще го разбере, макар и на гърба на собствения си горчив опит, тогава в българската политика вече няма да има място за месии и спасители, а само за способни и доказали се хора.

- Каква щеше да бъде България сега, ако нямаше 10 ноември?

- Промяната на политическата система беше неизбежна. Комунизмът тотално се беше провалил и беше ясно, че тези хора си отиват. Това, което те се опитаха да направят, е да маскират БКП като БСП и го постигнаха. Вмъкнаха своите агенти от Държавна сигурност в други партии и продължиха да планират създаването на партии години по-късно след 10 ноември. Опитаха се да установят контрол над политическата система и още не сме се отърсили от тях. Те все още се опитат да влияят на политическите процеси в България. Затова една от най-важните ни задачи е целият механизъм на Държавна сигурност да бъде разкрит докрай и да бъДе преустановено неговото влияние върху политическата система окончателно и завинаги.

- Според вас колко дълго ще се задържи на власт Бойко Борисов?

- Това зависи единствено от него. Ситуацията е трудна и в трудна ситуация не е изключено човек да не успее. В трудна ситуация, ако не бъдат положени огромни усилия, ако не стартират реформите в здравеопазването, образованието, социалната сфера, сигурността, ако не се раздвижи икономиката и не се привлекат свежи инвестиции, ако не се върнат парите от европейските фондове, ако не се гарантира стабилна политическа подкрепа на това правителство, което продължава да действа като правителство на малцинството, което не е умното в тази ситуация, успехът ще се отдалечи. Трудностите са много и само от конкретната работа зависи колко дълго ще просъществува това правителство, като се надявам то да е успешно, защото това е важно за България. Но това на първо място зависи и от неговите конкретни решения.

- Сегашното правителство оставя впечатление за несигурност и колебание при воденето на енергийните преговори. Вярно ли е това впечатление? Трябва ли правителството да заеме по-твърда позиция спрямо Русия? Какви условия от тези преговори биха ви накарали да оттеглите подкрепата си за това правителство?

- СДС и Синята коалиция по никакъв начин няма да отстъпят от позицията си за АЕЦ "Белене". Това е остаряла технология и в условия на криза да се наемеш да строиш атомна електроцентрала е все едно да си играеш със стабилността на икономиката и с живота на хората. Според нас проектът "Белене" трябва да бъде спрян, защото той създава огромни рискове за нас, за нашите деца и внуци. Стана ясно, че ще струва над 10 милиарда евро и не се строи за вътрешна консумация на електроенергия, т.е. на никого няма да спират тока поради липса на втора атомна електроцентрала. На България са необходими по-малки и гъвкави проекти в посоката на енергийна независимост и екологичност и намаляване на влиянието от Русия.

- Вие доста ясно и твърдо се обявихте против строежа на АЕЦ "Белене". Говорихте ли с колегите си от ДСБ по този въпрос? Има ли разминавания в мненията ви?

- Не смятам, че с ДСБ имаме разминавания по този въпрос. По-скоро усещам сериозен натиск върху ГЕРБ от енергийното лоби, то има своите представители и в България, и в международен план, а именно то иска да построи АЕЦ "Белене", защото комисионите са огромни. Но ние няма да отстъпим от нашите позиции.

- Заявихте, че ще се стремите към разширение на Синята коалиция. С кои партии според вас може да бъде разширена тя? Кои десни партии не бихте желали да виждате в нея?

- Предстоят местни и президентски избори и е добре да се разшири сътрудничеството в рамките на дясното пространство. Няма да изреждам конкретни партии, не очаквайте това от мен. Ще проведем разговори с тези партии, които си опазиха репутацията и здравия разум. И тогава има смисъл да се говори, защото за нас е важно да се представим добре на следващите местни избори.

- Как виждате бъдещето на СДС?

- Във времена, когато парламентарно представени партии влизат в махленски скандали и се чудят кой е по голям гей, вече съвсем недвусмислено се вижда, че Съюзът на демократичните сили е партията на разума, която защитава активните и работещи хора, българската интелигенция. Това е нашата роля. Ние никога не сме отстъпвали от нея, но тя просто не вдига толкова шум, колкото разни гей скандали, за да бъде забелязана от всички. Но за нещастие на скандалджиите точно тези жалки скандали открояват сериозните политически сили и хората се обръщат към тях. Защото с един гей скандал можеш да се забавляваш няколко дни, но животът на нормалните хора няма нищо общо с това и те търсят решение на проблемите си всеки ден. Смятам, че след всички популистки експерименти, които бяха направени в последно време, техният край е много близо и хората отново ще потърсят разума и сериозната политика. Време е за сериозна политика. През следващите десет години очаквам дясното пространство да се консолидира около Съюза на демократичните сили и се надявам България да се управлява от дясноцентристки проект. Това е нашата цел.

- Какви са предвижданията ви за следващата година? Ще има ли политически сътресения покрай икономическата криза?

- Кризата не е отминала, напротив, 2010 година ще бъде много трудна година и да се допускат кардинални грешки като проекта АЕЦ "Белене" и други екстравагантни решения е фатално. Има опасност много фирми да фалират, а антикризисните мерки не са достатъчни. Да, по наше настояване беше съкратен срокът за връщане на ДДС, но това не е достатъчно. Трябва да се помисли за стимули за запазване на работни места, защото през 2010 г. има сериозна опасност безработицата да нарасне и много хора да останат без доходи, а това на свой ред ще натовари допълнително бюджета и като помощи за безработните, и като липса на приходи от данъците, които бизнесът плаща, и като свиване на потреблението. Това е омагьосан кръг, в който не бива да влизаме. Друг важен въпрос е връщането на парите от европейските фондове, което е трудно, но задължително условие за стабилизиране на икономиката. Казано най-просто, не трябва да се допускат никакви грешки през 2010 г., защото вместо да излезем от кризата, можем да я задълбочим.

- Кога според вас България ще излезе от кризата?

- Това зависи само от нас. Все едно да попитаме кога един футболен отбор ще победи - когато се стегне и прави необходимото, за да победи. Има международна ситуация, която като че ли постепенно се подобрява, но това нищо не означава. Една голяма грешка като проекта "Белене" може да ни потопи и да не можем да излезем от кризата. Затова управляващите трябва да се вслушват в здравия разум. Все пак СДС е партия с огромен управленчески опит и когато твърди нещо, то се базира на сериозен анализ, а не на прищевки и лобистки интереси.

- Вие за или против пълния член сте? Смятате ли, че има смисъл обществото да обсъжда подобни въпроси?

- Пълният член се превърна в нарицателно за проблемите с грамотността у нас. Аз смятам, че ние трябва да уважаваме традициите в българския език и да го познаваме. Така че е по-добре хората, които не се справят с пълния член, да го научат -т.е. да се образоват, а не заради тях да променяме структурата на българския език. И в никакъв случай не би следвало ограмотяването на хората да е проблем в една държава, макар че това е проблем за определени политици, но той трябва да бъде преодолян и да не се задават глупави въпроси дали да променяме или не граматиката. Да, проблемите на езика трябва да се обсъждат, защото всеки език се развива, но дискусията не трябва да води към поощряване на неграмотността и пренебрегване на традициите. Време е неграмотните да се научат, а не грамотните да се отучват. Същото важи и за политиката - време е да решава разумът и опитът. Останалото е диле-танщина, но на много висока цена - състоянието на държавата и живота на гражданите й. Нямаме право на такива експерименти.