Валентин Стоянов: Правителството се оправдава със световната криза

Г-н Стоянов, Ваш ресор е икономическата политика на СДС. В тази връзка - какви са основните принципи и идеи на партията в стопанската сфера?

Основни тези на нашата икономическа политика са ниски данъци, добра инфраструктура и малко правителство.

Най-големият проблем на България са ниските доходи на голяма част от хората тук. Страната ни е най-бедна сред всички държави-членки на Европейския съюз и това е основният въпрос, който трябва да бъде решен от икономическата политика през следващите години.

За СДС постигането на европейски доходи задължително минава през провеждане на политика за постигане на по-висок икономически растеж. Ключова за постигането на висок стопански ръст е ролята на инвестициите. Основен приоритет на СДС е създаването на благоприятни условия за инвеститорите (местни и чуждестранни), което включва мерки, насочени към по-малка данъчна и осигурителна тежест, по-малко държавни регулации и бюрокрация и по-качествена инфраструктура.

За нас стабилността на парите и борбата с инфлацията са първото условие за устойчиво икономическо развитие. Затова е необходимо да запазим валутния борд до приемане на еврото и максимално бързо да изпълним условията на Европейския валутен съюз за възприемане на еврото като основна валута в България.

Политиката на СДС е насочена към това повече пари да остават в гражданите и бизнеса, т.е. да се намали преразпределителната роля на правителството и да се даде простор на частната инициатива. Спестените средства от бързото ограничаване на неефективните разходи и от евентуалните бюджетни излишъци следва да се използват за намаление на данъчното и осигурителното бреме.

Необходимо е бързо да се разчистят бюрократичните препятствия пред българския бизнес. Това важи както за влизането и излизането от бизнеса, така и за ежедневните взаимоотношения предприемачи - администрация. В тази връзка предлагаме да бъдат въведени ясни срокове и обективни критерии за качеството на административните услуги, както и да бъдат премахнати или поне облекчени ненужните лицензионни режими и процедурите по останалите регулации на държавно и общинско ниво. Наред с това трябва да бъде разширено приложението на мълчаливото съгласие (на мястото на мълчаливия отказ) при издаване на всякакви разрешителни от административни структури.

Споменахте за идеи на СДС в областта на данъчната и осигурителната политика. Бихте ли ги разяснили по-подробно?

Фундаментална задача на СДС е намаляване на данъчната и осигурителната тежест. В тази връзка ние настояваме за намаляване на ДДС до 18%, за премахване на данъка върху дивидентите, за облагане на едноличните търговци с 10%, вместо със сегашните 15%.

Лично аз смятам, че е удачно едно същественo редуциране на местния данък при прехвърляне на недвижими имоти и автомобили на 1%, при сегашни граници, определени законово между 2% и 4%. По отношение на патентните данъци може да се даде избор на субектите, облагани по този ред, или да преминат на облагане по общия, или да продължат да плащат патентен дънък.

Трябва да има и едно намаляване в цените на винетните такси. Не може гражданите да плащат толкова много за винетки, а насреща да получават некачествени пътища! Би трябвало да има реципрочност между заплащаното към държавния бюджет и услугите, предоставяни от държавата.

По отношение на акцизите - настояваме за придържане към най-ниските акцизни ставки на Европейския съюз, но също така смятаме, че България по-активно трябва да се намеси в определяне на акцизната политика на ЕС, а не просто да следваме вече спуснати стандарти и ставки.

Що се отнася до осигуровките - ние се обявяваме срещу увеличаване на осигурителните прагове и ще работим за пълното им премахване. Наред с това смятаме, че абсолютния размер на социалните осигуровки трябва да бъде значително редуциран - до не повече от 20% от работната заплата, като същевременно се разшири втория (капиталовия) стълб на пенсионно-осигурителната система. Настояваме и за едно значително сваляне на твърде високия към момента осигурителен таван.

Енергетиката е основен сектор на националната икономика. Важността на отрасъла още по-силно изпъкна по време на скорошната газова криза. Какви политики предлага СДС в енергийния сектор?

СДС настоява за разработване на нова енергийна стратегия на България. Сегашната е неадекватна, тъй като не обхваща голяма част от проблемите на сектора и съдържа неверни тези по редица въпроси. В нея липсват големите теми за приватизиране на държавни мощности в енергетиката и либерализация на енергийния пазар. Няма стратегическа визия за развитието на сектора, както е конкретни срокове и механизми на финансиране.

Вярваме, че енергетиката не трябва да се схваща като нещо, което е непременно държавно и което трябва да е в ръцете на правителството. Факт е, че най-успешните и рентабилни електроцентрали в България са в частни ръце - приватизирани са от международни компании. Именно те имат най-голяма събираемост на вземанията си, най-малки дългове и най-качествен мениджмънт. В техен противовес са топлофикации като тази в София, която е все още публична собственост, работи на загуба и постоянно генерира напрежение в обществото, предоставяйки некачествени услуги на необосновано високи цени.

В тази връзка СДС настоява за приватизация на оставащите държавни ВЕЦ, ТЕЦ и остатъчните държани дялове от електроразпределителните дружества от международни стратегически инвеститори, както и за концесиониране на проекта „Горна Арда".

Решително се противопоставяме на неизгодния за България проект за нефтопровод „Бургас - Александруполис" и даваме подкрепата си за проекта АМБО, който би свързал Черно с Адриатическо море и съответно нефтопреносните системи на България, Република Македония и Албания. Проектът АМБО е важен и за диверсификацията на петролните доставки, тъй като по него се предвижда пренос на нефт от Каспийския басейн.

Ние подкрепяме развитието на ядрената енергетика в България, като вярваме, че страната ни има нужда от разнообразни източници на енергия, един от които е мирният атом. В тази връзка лично аз съм убеден, че бъдеще имат както АЕЦ „Белене", така и евентуален седми реактор на АЕЦ „Козлодуй". Това, за което обаче твърдо настояваме, е пълна прозрачност и отчетност при строежа на АЕЦ „Белене", като това се отнася както за компаниите, които ще участват в изграждането, така и по отношение на ценообразуването на електричеството, произвеждано от ядрени мощности.

А как виждате развитието на транспортния отрасъл в страната?

Няколко са основните ни идеи в сферата на транспорта. Крайно време е да бъдат развити транспортните коридори и тяхното комплексно изграждане и развитие, защото географското положение само по себе си не означава нищо без наличие на стратегическо мислене. През територията на България минават няколко от 10-те Паневропейски транспортни коридора: Коридор №4 (от Югоизточна Европа - в посока Север и Запад, включващ Е79, неизградената магистрала „Марица" и връзка между двете трасета, минаваща по магистрала „Тракия"); Коридор №7 - по р. Дунав; Коридор №8 - от Черно до Адриатическо море и Коридор №9 (през Източна България и Дунав мост 1 - на север към Русия).

В тази връзка ние смятаме, че магистралите в България (с изключение на „Тракия" и „Люлин", които са изградени в по-голямата си част) трябва да бъдат дадени на концесия, като това следва да бъде извършено съобразно т.нар. открита процедура по Закона за концесиите, и съответно да бъдат игнорирани другите две възможни процедури „ограничена" и „състезателен диалог", създаващи предпоставки за непрозрачно вземане на решения и корупция.

Наред с това всички летища и пристанища в България трябва да бъдат концесионирани, като това също следва да бъде извършено съобразно откритата процедура, регламентирана в Закона за концесиите.

БДЖ трябва да бъде приватизирана. Преди същинското раздържавяване трябва да се осигурят условия за реална конкуренция, като бъде лицензирано поне едно дружество за извършване на пътнически ж.п. превози и бъдат лицензирани още дружества (наред със съществуващите вече четири) за извършване на товарни ж.п. превози.

Железопътната инфраструктура, която в момента се управлява непрозрачно и нерентабилно от Национална Компания Железопътна Инфраструктура (НКЖИ) трябва също да бъде раздържавена, като тук говорим за концесиониране на 6 000 км. ж.п. линии и на около 250 ж.п. гари. Само сравнете държавната Централна гара в София и намиращата се до нея частна Централна автогара и ще разберете какво имам предвид...

Има ли някаква идея СДС за развитието на капиталовия пазар в България?

СДС е единствената българска партия, която има концепция за развитието на капиталовия пазар в страната, като основни пунктове в тази концепция са приватизация на Българска Фондова Борса и на Централния Депозитар, премахване на данъка върху дивидентите, както и приватизация на държавни предприятия по най-прозрачния начин, а именно през борсата... Смятаме, че таксите, събирани от БФБ и ЦД, могат да бъдат редуцирани.

Привлекли сме за консултанти някои експерти в областта на българския капиталов пазар и работим в тази посока. Основното ни желание е, да има колкото се може по-малка държавна намеса.

В този контекст - каква е визията на СДС за финансовата система на страната?

Едно от основните измерения на кризата се изразява в ограничената ликвидност на банките, което от своя страна води и до съществено намаляване на кредитната активност. На този фон основното решение на проблема с ликвидността на банките е намаляване на минималните задължителни резерви (МЗР), които търговските банки в България са длъжни да заделят. Към момента МЗР са 10%, което надхвърля размера, установен в страните от Западна Европа. При едно намаляване на МЗР на 8% ликвидността на националната банкова система би се повишила с над 1 милиарда лева, което би изиграло съществена роля в борбата с кризата и всеобщата финансова стабилизация на страната. Трябва да се отбележи, че решение за редуциране на МЗР може да бъде взето само от Българска народна банка.

Същевременно ние твърдо стоим против вече реализираната идея за създаване на т.нар. държавна банка за „развитие", която с пари на данъкоплатците да финансира частни фирми по неясни критерии. Един от първите въпроси, които възникват, е защо трябва да има държавна банка при положение, че в България съществуват над 30 частни, които при това функционират наистина успешно. Как може страната да върви към приватизиране на банковия сектор (последната държавна банка беше ДСК) и секторът да е изключително добре развит, а в същото време правителството да създава нови публични финансови институции! По тази логика държавата може например да си създаде и лизингова компания, и нови държавни застрахователи...

Наред с това, ние смятаме, че правителството на тройната коалиция направи съществена грешка, харчейки преждевременно фискалния резерв до законово предвидения минимум от около 6.8 млрд. лева. Трябваше да бъдат запазени 1.5 млрд. лв. за евентуално обратно изкупуване на български ДЦК, държани от български банки, в случаи, че последните изпитат ликвидни затруднения на някакъв етап... Струва ми се, че правителството все още не си е дало сметка за огромното значение на кредита (и на финансово-кредитната система въобще) за националната икономика.

2009-а година ще бъде доминирана от темата за настъпващата икономическа криза и борбата с последиците й. Има ли СДС план за намаляване на ефекта от стопанските затруднения, които от миналата година се усещат в България?

Една мярка е обща при всички т.нар. спасителни планове, които редица държави приеха, а именно редуциране на данъчната и осигурителната тежести. Именно по-ниските данъци и осигуровки биха оставили по-голям разполагаем доход в гражданите и предприемачите, който да служи като техен финансов буфер в условията на икономическа криза, по-високи лихви и растящи цени. Намалената данъчно-осигурителна тежест би стимулирала инвестиционната активност и потреблението и съответно би довела до запазване на икономическия растеж.

Друго решение в правилната посока биха били по-ниските правителствени разходи и съответното закриване или трансформиране на цели административни структури като Министерство на извънредните ситуации, Министерство по европейските въпроси, Министерство на държавната администрация, Държавната агенция по туризъм, Агенцията по заетостта и др.

Изключително важно е и избягване на интервенционния подход от страна на правителството, изразяващ се във финансиране с пари на данъкоплатците на авантюристични проекти (като голф игрища!) при липса на какъвто и да е публичен контрол. Вместо това - средства от натрупания излишък биха могли да бъдат насочени към изкупуване на държавни ценни книжа и съответното намаляване на външния и вътрешния дълг на страната...

Същностният проблем е, че все по-често сегашното правителството на тройната коалиция оправдава именно със световната криза неспособността си да генерира адекватни управленски решения.