Ваньо Шарков: „Последните 8 години в областта на здравеопазването нищо не се правеше

в-к Борба Д-р Ваньо Шарков е член на комисията по здравеопазване в Народното събрание и зам.-председател на парламентарната група на „Синята коалиция". „Борба" го потърси за коментар по темите от последната седмица - промените в управлението на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов", актуализацията на бюджета и готвените законови поправки в статута на диспансерите и националната здравна карта.

- Г-н Шарков, от СДС не подкрепихте актуализацията на бюджета. Какви са аргументите ви?
- Липсват признаците на онова, за което всички говорехме по време на предизборната кампания - прозрачност при разходването на средства. Първо, при гласуването и приемането на сериозно увеличение на резерва за непредвидени и неотложни разходи от 87 млн. лв. на 1, 28 млрд. лв. искахме да има разписване на всичко, за което ще бъдат похарчени тези пари. По време на предварителните разговори министър-председателят се съгласи, но впоследствие не стана. Друг пример е нашето предложение всяко министерство и първостепенен разпоредител с бюджетни средства да качва всеки месец на своя сайт публичен отчет за какво са разходвани парите, за да разбере всеки български гражданин какво е платено с парите от неговите данъци. И това не се случи.
Друга причина е парите за здравеопазване - беше записано в първоначалния вариант намаляване на средствата за здравното министерство със 160 млн. лв., по време на разговорите с министър-председателя беше казано, че има техническа грешка и орязването е със 106 млн. лв., а не със 160 млн. лв. В крайна сметка го орязаха със 136 млн. лв., т.е. техническа грешка няма.
По време на дебата в залата предложих вместо 116 млн. лв. държавна субсидия за тютюнопроизводителите да има 116 млн. лв. за здравеопазване. В крайна сметка депутатите на ГЕРБ се въздържаха и така парите отидоха за производство на онова, на чийто етикет пише, че е вредно за здравето.
- Тревожи ли ви орязването на парите за общини?
- Разбира се, това е един от най-големите проблеми при актуализацията на бюджета, защото орязването на общинските бюджети не беше направено по критерии, които да бъдат съобразени с работата на тези общини, със средствата, които имат като допълнителни приходи от приватизация. Когато бъдат орязани бюджетите на общините и в същото време се очаква поскъпване на газта с 30%, а общините плащат на детските градини, на училища и т.н., това безспорно ще им създаде много сериозен допълнителен проблем.
- На какъв етап е работата по закона за лечебните заведения, с който ще бъде уреден и статутът на диспансерите?
- Законът за лечебните заведения все още не е минал през пленарната зала на второ четене. Има няколко възможности. По отношение на психодиспансерите - те стават центрове за психично здраве, като в дейността им нищо не се променя, ще продължат по досегашния начин. От финансова гледна точка може би ще изпитат тежестите на здравната реформа и финансовата криза.
Онкодиспансерите се превръщат в онкологични центрове. Д-р Рачева (управител на търновския онкодиспансер, бел. авт.) беше един от консултантите, които присъстваха по време на заседанията на комисията по здравеопазване, и смятам, че всичко от предварителния разговор с нея е направено в закона.
За кожните диспансери надделя предложението да се трансформират по същия начин като онкодиспансерите, защото става въпрос за активно проследяване и наблюдение на хора.
- Как оценявате предложените промени в статута им?
- Идеята на МЗ е да бъде подобрена тяхната дейност. При всички положения, когато говорим, че в страната има 417 лечебни заведения, всички смятаме, че те са изключително много. Отделно от това трябва да си даваме сметка, че в тази група влизат и диспансерите. Т.е. като ги преструктурираме и им сложим друго име, те пак ще влизат в бройката 417 и няма да бъдат по-малко. Пак ще бъдат финансирани по досегашния начин, защото друг механизъм не съществува. Въпросът е дали те могат да подобрят своята дейност, което не засяга наименованието, а разписването в конкретика на техните задължения, което става в новия закон. В центровете за психично здраве финансирането трябва да бъде подобрено, и то значително.
- Каква тогава е причината?
- На този въпрос трябва да отговорят от МЗ, защото предложението е тяхно. Ние сме го подкрепили поради причината, че в закона е ясно разписана дейността на подобни центрове.
- След Общото събрание на акционерите в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" миналата седмица стана ясно, че държавата иска увеличаване на дела й в дружеството, което няколко общински кметове оспориха пред съда. Как коментирате това?
- Общините оспорват това, че техният акционерски дял се намалява. Истината е, че нито една община, имайки участие в търновската болница, по никакъв начин не го е показала до момента, като финансиране например. Може би, защото в общинските бюджети не може да се отделят пари за такова финансиране. Те са в правото си да го правят и това е проблем на доста места в страната. Помните случая с общинската съветничка от ГЕРБ в Пловдив, която беше изключена от партията, когато каза, че зад увеличаването на държавния дял в тяхната болница стоят скрити интереси за приватизация. По същия начин е вдигнат делът на държавата и в Сливен, и в други места в страната.
Държавата, финансирайки дейността на МЗ, което закупува апаратура и я предоставя безвъзмездно на болницата, трябва да промени своето участие. Дали то може да бъде променено от 51% на 66% и в какво се изразява това, трябва да отговорят от МЗ. Какво те са направили, че техният дял да стане 66%?
Мога да кажа, че д-р Илиев е мениджърът, който миналата година е завършил със 17 000 лв. задължения на фона на милионните дългове на други болници.
- През миналата седмица стана ясно и съкращаването на болнични легла в редица общински болници, обяснено с изготвянето на областната здравна карта...
- Разбрах, че има предложение в областната здравна карта в Полски Тръмбеш да има болница за долекуване и продължително лечение. Е, няма как да има! Представете си, че някой човек от В. Търново си счупи крака. След като мине активното му лечение и бъде свален гипсът, трябва да има раздвижване и по-продължително лечение на тази фрактура, той ще отиде ли да се долекува до Полски Тръмбеш? Нека бъдем сериозни!
Въпросът е това, което се случи заради неяснотата в Полски Тръмбеш, защото хората искаха да си гарантират доходите и отидоха в други лечебни заведения, да не се случи и в Елена. Тази областна здравна карта, която се прави в момента, е важна, трябва да я има, но законът за начина, по който да се прави, още не е минал през парламента. В него са написани критериите и стандартът, на който трябва да отговаря лечебното заведение, а в стария текст го нямаше.
Най-важно е, когато се разглежда цялостната национална здравна карта. Ако гледаме разстоянията между съществуващите болници в нашия регион, като например тези в Свищов и в Белене, и в Левски и Павликени - те са на изключително малки разстояния помежду си, т.е. би могло едно лечебно заведение да изпълнява функциите и да обслужва гражданите на двете общини, но те са в различни области и поради тази причина ще фигурира в областните здравни карти и на двете области.
Основната задача и най-голямата отговорност на здравния министър и нейния екип е напасването на отделните областни карти на национално ниво. Прилагането на националната здравна карта и преструктурирането, където се налага, трябва да стане след подобряване и гарантиране на спешната помощ. За да не се случи пациент да не стигне до лечебно заведение за повече от 50 минути.
- Гарантирано ли е това?
- Към днешна дата за съжаление - не, но причината е стара. Последните 8 г. в сферата на здравеопазването нищо не се правеше и ако ние от „Синята коалиция" имаме основание да критикуваме ГЕРБ за това, че част от парите от здравноосигурителните вноски отидоха в БНБ, БСП трябва да си замълчат, защото те направиха същото с бюджета за 2009 г. - те прибавиха 401 млн. към съществуващите тогава 376 млн. лв. Тогава те не дадоха отговор на въпроса, но сега са доста сериозни опозиционери.
- Каква е причината да искате отпадането на лимитите върху финансирането на лечебните заведения?
- При актуализацията на бюджета на НЗОК ще предложим да бъде премахнат лимитът върху финансирането на лечебните заведения за болнична помощ. Те ги наричат „делегирани", а според мен са лимитирани.
Причината да съществуват такива лимити е безконтролното разходване на средства. Причината е нарастването на броя на хоспитализациите с 650 000 за няколко години, което го няма никъде в света. Това означава, че се работи некоректно - че се надписват пациенти, че се попълват фалшиви документи. Това трябва да бъде контролирано от НЗОК. Когато контролиращият орган не може да упражни своите функции и да въведе механизми за заплащане на действително свършена работа, ограничава парите. И смята, че с рестриктивната мярка ще намали броя на пациентите. Голяма е опасността обаче някои недобросъвестни директори на болници да продължат да работят по стария начин, за да си гарантират прихода в лимитирания бюджет, и когато го достигнат, наистина да пострада пациент, който се нуждае от болнично лечение, но не го получава, защото лимитът е изпълнен.