Борис Марков: „Тримата от запаса” правят Отечествен фронт

Интервю на председателя на предизборния щаб на СДС Борис Марков за в-к "Монитор"

- СДС отхвърли идеята на Мартин Димитров и Надежда Нейнски за нов опит да се обединят с ДСБ. Това окончателно решение ли е?

- Цялата тази ситуация, която се опитват да създадат Надежда Нейнски, Мартин Димитров и Ваньо Шарков, може да бъде описана изцяло само с едно изречение - „Тримата от запаса предлагат на ДСБ да организират Отечествен фронт”. И в смисъла на всяка една дума се крие цялата им политическа мощ, натиск и желания. Точно като героите от хубавия български филм.

- Да, но им отказахте веднага?

- Имам съмнения, че това, което правят, е синхронизирано с лидера на ДСБ. Очаквам съвсем скоро той да се „завърти” на 180 градуса и да ги подкрепи в инициативата. Тук става въпрос за нещо съвсем практично – трима души търсят своето политическо оцеляване. На мен ми е неудобно да го призная, но трябва да бъдем честни – обещание за три депутатски места ще тушира абсолютно всички техни политически желания и целият шум ще спре. Всичко това са напъни, за да им бъде обещано нещо, за да продължат политическата си кариера. Това е голата истина и хората трябва да го знаят. СДС няма да прави политика с възпроизвеждане на определени лица в парламента просто защото това не е принципно и правилно.

- Тоест не смятате да им обещавате места?

- Не, категорично. Позицията ни я потвърди и председателят Кабаиванов. На Мартин Димитров 10 пъти му се обяснява като на малко дете, че ако иска да работи за СДС, никой няма да му пречи. Ако иска да е депутат, в СДС си има процедура по устав – той трябва да се кандидатира, хората да го одобрят и да го предложат за депутат. Нищо друго няма да повлияе за намирането му на работа. Все пак СДС не е агенция за безработни. Не може дясна партия, която претендира, че всеки трябва да има свобода и да управлява сам живота си, да раздава работни места като агенция по труда.

- Националният съвет ще разгледа ли все пак идеята им?

- Когато някой е притеснен за личното си оцеляване и какво ще работи след една година, може да роди много „гениални” идеи и да ги лансира непрекъснато. Ако през три дни трябва да успокояваме някого, това се превръща в ситуацията с дете, което вижда шоколад в магазина и постоянно трябва да му се обяснява, че не трябва да прекалява със сладкото. Тоест не очаквам ентусиазмът на Мартин Димитров да спре, защото той е по детски чист и наивен. Но това не значи, че периодично трябва да му се казва едно и също нещо. Най-малкото до момента вече трябваше да се сети – той и останалите, че тази теза, която лансират, е тествана три пъти в СДС и три пъти е отхвърляна. Решението за отделно явяване на изборите от ДСБ на Костов  е абсолютно категорично.

- Ако техните действия разделят партията, трябва ли да се предприемат някакви действия?

- По-скоро притесненията ми са свързани с това, че има личности в СДС, които ще ги последват не политически, а чисто физически, за да им обяснят колко са прекрачили границата. И това не е съвсем в кръга на шегата.

- Смятате ли наистина, че може да има саморазправа от ядосани членове на партията?

- Това, което правят, може би за външната аудитория е неразбираемо. Но амбициите на тримата са пределно ясни за хората в СДС и е много трудно да се намерят аргументи в защита на Мартин Димитров, който все пак е бивш лидер на партията. Обясняваме, че той е неудовлетворен, притеснен за бъдещето, казваме да му дадат време да го осмисли и приеме. Но този разказ в СДС има определен период, в който може да бъде приеман от структурите. Така че притесненията ми наистина са свързани с това, че ако някой ги последва, ще бъде, за да им „издърпат ушите” точно като на малко дете.

- Вие твърдо защитавате позицията, че СДС трябва да се яви самостоятелно на изборите. Все пак водят ли се предварителни разговори с други политически сили?

- СДС трябва да се яви самостоятелно, позицията е принципна. Аз вярвам, че партията трябва да попита избирателите честно за оценка на това, което правим. В последните повече от два месеца ръководството на СДС има едно много толерантно отношение към всички партии в Синята коалиция, независимо дали става въпрос за ДСБ или останалите политически сили. Но очевидно и това трябва да спре, защото хора от десницата и визирам Иван Костов загубиха мярата за срам, за памет. Все по-често напоследък слушам непредизвикани реакции към СДС, които са единствено израз на тяхното изпускане на нерви. Някой трябва да каже на Иван Костов в прав текст, много разбрано, с прости думички, че това, което прави, няма нищо общо със СДС и все по-ясно става защо двете партии трябва да се явят поотделно на парламентарните избори. На първо място бих посочил монархическия начин на мислене, който има лидерът на ДСБ - „аз говоря от името на народа и десните избиратели”. Една доста царска претенция. А в СДС целта е точно обратната – хората да говорят, а ние само да провеждаме тяхната политика. На второ място Костов вече е точно обратното на това, което беше като образ пред мен, докато бях младеж. Тогава той беше лидерът, който води, а днес считам, че позицията му е обратното на мъжкото лидерско поведение. Няма нищо лидерско да водиш партията си към вечна опозиция, за да не ти се наложи да носиш отговорност. Когато преди време хора от десницата ми разказваха, че всъщност той е политик, който не поема никога лична отговорност и скрито действа  страхливо, че когато бяха протестите срещу Виденовото правителство, са го извадили насила, за да застане пред хората, на мен ми се струваше невероятна клевета. Но напоследък с неговите категорични позиции за вечна и вековна опозиционност се вижда, че този човек няма волята и куража да се позиционира в управление, където наистина се носи отговорност. Вечната опозиция му гарантира само личния комфорт.

- С НДСВ водят ли се някакви разговори?

- Не. Лидерът на НДСВ Христина Христова доста често споменава СДС пред медиите с някоя добра дума – колко е важна партията като партньор, как би искала да се водят разговори, но на този етап такива не се водят.

- Предизборната надпревара набира сили. Вие подготвяте ли се вече?

- Разбира се, много усилено. Естествено, имаме и големи трудности, защото трудно се изковава нова теза в дневния ред на обществото, различна от тази, която тълкува действията на управляващите. В СДС не искаме, когато ГЕРБ направят грешка, да се нареждаме на опашката като всички останали политически сили и да започваме да тълкуваме решенията в една или друга посока и с това да се изчерпва всичко. Иска ми се да вкараме в дневния ред на обществото по-важните неща. Защото каквото и да си говорим, както и да правим политика, каквото и да предлагаме, в крайна сметка нещата са много прости – единственото нещо, което СДС и всички политически партии трябва да предложат на българските граждани, са европейски доходи. Няма силна държава с бедни граждани. От друга страна, срещаме и доста проблеми с политически клишета, които ние не сме оборили навреме. Например че Синята коалиция в началото на мандата е подкрепяла ГЕРБ. Истината е съвсем различна – в началото на мандата Костов и Димитров имаха много практична цел пред себе си, в която лидерът на ДСБ е експерт. Той имаше мисия, на която аз съм пряк свидетел – зад мнимата подкрепа за ГЕРБ да създаде напрежение между премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов, което да разбие ГЕРБ. Реално това се случваше зад паравана на фалшивата подкрепа за ГЕРБ. През втората година от управлението беше направен опит да се заформи интрига между тях, за да се отвори място уж за десницата, което е нито политическо, нито принципно. А и от друга страна, съм убеден, че с такава саботьорска политика можеш да сринеш някого, но това няма да направи теб самия по-симпатичен за обществото. Дори това най-много би помогнало на БСП да се върне на власт, тъй като ние не генерирахме подкрепа от подобни действия. Тоест имам много силни подозрения, че Костов помага на БСП.Сега е много трудно да обясним на хората, че това, което правеха нашите лидери, не беше много почтено и те се провалиха. От друга страна, това, което не успя да направи в отношенията между премиера и вицепремиера, сега Костов доста успешно се опитва да инжектира в СДС. И тук той намира податлива почва в хора, на които някак си им се иска да бъдат лъгани от силните на деня. Мартин и Надежда знаят, че ги лъжат, но явно им е сладко. Това е като ловните истории, при които знаеш, че те лъжат, но ти е приятно.

- Смятате ли, че има място за СДС в следващото управление?

- Да, защото позицията, която заемат в момента лидерите, които твърдят, че ще са вечно в опозиция, не е лидерска и не е мъжка. Тя е, бих казал, миша, защото нямат волята да кажат честно и да поискат своето място в управлението, което е смисълът на политическата партия. Те казват на своите избиратели – ние ще се държим по миши начин и ще живуркаме в опозиция. Това е в разрез с всички разбирания в СДС. Тези хора, които в момента се обявяват като категорична опозиция, всички сънуват един и същи сън – как седят на първия ред на банките в парламента в нов лъскав костюм, а премиерът на България, който и да е той, влиза, върви бавно към тях, навежда се, целува ги по челото и им казва: „Ще работя с вас”. Така че зад тяхната опозиционност се крие един сън, една мечта – да бъдат целунати по челото и да бъдат поканени.

- Кои са избирателите, към които ще насочите вашите послания?

- Посланията на СДС са само към една група избиратели – тези, които поставят личната си свобода, инициатива и достойнство над всичко друго. Като оставим настрана хората, които не са виновни за своите убеждения, а съзнанието им е абсолютно промито от БСП, останалите са таргет група на СДС. Скоро един приятел ме попита как бих обяснил на обикновения човек какво изразява СДС. Мисля, че най-ясното сравнение със СДС са светлините на града. Когато вечер се разходим и когато виждаме живота в големия град – това е СДС. За да го има това след 22 години, е заслуга на СДС. А БСП са тъмните часове на нощта, тогава, когато хората не излизаха на улицата. Останалите партии на политическия хоризонт са временни.

- За слоган на кампанията мислите ли вече?

- Рано е още. Но имаме най-лесната задача. Единственото нещо, което трябва да правим, е да бъдем честни с хората и да говорим откровено. Не споделям тезата, че политика винаги трябва да се прави на тайни срещи, задкулисно, с тънки договорки и за това да има своите тълкуватели в лицето на политиците, които да обясняват колко сложно нещо е тази дейност. Това е лъжа и мъгла, която се поддържа изкуствено, за да не му минава на обикновения инициативен българин идеята да се занимава с политика, тя да му изглежда нещо сложно. А всъщност политиката е много просто нещо – правиш редните неща и ще получиш подкрепа. Въпрос на време е.

- Текат промени в Изборния кодекс. Кое е най-важното, което трябва да се приеме от парламента?

- Нашето основно настояване е за електронно гласуване, което ще реши и много последващи въпроси – мъртвите души, реалното отчитане на резултата, отрязване на възможностите за манипулации и купуване на гласове.

- Вашата позиция беше срещу референдума за АЕЦ „Белене”. С новата формулировка на въпроса обаче проектът ще бъде изваден от питането. Това променя ли нещо?

- Референдумът не е нищо друго освен пошъл предизборен театър на БСП, в който ние няма да участваме. Ясно е защо се прави -  от една страна, социалистите искат централата, но някой друг да носи отговорността, а от друга - да си преброят електората. Ние сме категорично за референдумите, но не за този въпрос, не по този начин.

МИНА МАРИНОВА

Източник: Монитор