Борислав Бориславов: Маркс и съветските войници са за музея. Срамувам се, че България е пълна с паметници на комунизма

Източник: http://www.vsekiden.com

Въпросът за паметниците от близкото минало, както и за бюстовете на отделни личности, трябва да се гледа през призмата на това каква е идеята на тези паметни знаци. Обикновено те изразяват уважението и благодарността на един народ или пък на хората от даден град по повод някакво събитие и целят да увековечат дейността на определени личности.

В началото на ХХІ век обаче мястото на паметници, които са направени и сложени, за да се наложи една тоталитарна идеология, не е в центъра на столица на държава, членка на ЕС. Към подобни паметници спада именно Паметникът на Съветската армия, която налага власт, чужда на българите. Много по-правилно е тези паметници не да бъдат унищожени, а да бъдат преместени в Музея на социалистическото изкуство в София, където им е мястото. И хората от България и от цял свят да имат възможност да отидат да ги видят и сами да си направят изводите за достойнството на изкуството и за идеологията на комунизма в периода 1944 -1989 г.

Затова не виждам как на място, където се обучават икономисти в пазарна икономика, може да стои бюстът на човек, чиито теории не са се доказали в живота и са се провалили. И мястото на Карл Маркс също е в музея. Знаем, че по време на комунизма сегашният Университет за национално и световно стопанство се наричаше Висш икономически институт „Карл Маркс”. Но и това наименование на института беше част от тоталитарната система.

Не приемам аргумента на опонентите си, че за преместването на Паметника на Съветската армия ще е необходим огромен финансов ресурс. Не би трябвало да е проблем за една модерна столица да отдели средства за преместване на паметника. Тук е въпрос на конкурс за решение как да се оформи пространството, така че да е приятно на софиянци. В средата на 90-те години СОС взе решение за премахване на Паметника на Съветската армия от центъра столицата. Проблемът обаче е, че той не е общинска собственост, а държавна, и там решението трябва да бъде взето от Министерския съвет. Аз лично не се чувствам много щастлив и горд като софиянец да минавам покрай един огромен паметник на войник от чужда армия, вдигнал шмайзер в ръка. Същото според мен се отнася и за Паметника на Альоша в Пловдив. Като българин на мен ми е обидно подобен тип паметници да се извисяват в най-големите градове на България.

Бих искал обаче да добавя, че Руско-турската война няма нищо общо с окупацията на Съветската армия през 1944. Българският народ си е изразил много ясно отношението към Освободителната война и изобщо не става въпрос за преместване на Руски паметник или пък за паметника на Цар Освободител в София. След Освобождението на България от турско робство в страната започва демокрация, независимо от това какво е искала да наложи Русия като влияние. Нещата не бива да се смесват и те са различни. Но в крайна сметка мястото на тоталитарното изкуство е единствено в музея.

* Авторът е историк, археолог и общински съветник в София от СДС