Необжалваемите 50 лв. на КАТ паднаха, сега накъде?

Отмяната на текста от ЗдвП възстановява правата на гражданите, но и води до възможности за злоупотреба коментира за в-к  Република адвокат Петър Славов, секретар по Конституционни и правни въпроси към СДС

По искане на Омбудсмана на РБ, Конституционният съд със свое решение РЕШЕНИЕ №1 по конституционно дело № 10 от 2011 г., обн., ДВ, бр. 20 от 09.03.2012 г. обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата или по просто казано - глоби с електронен фиш, на стойност до 50 лв. ще подлежат на обжалване. Така най-после и след няколко неуспели законодателни инициативи на СДС, тази репресивна разпоредба на закона да бъде отменена по законодателен път, бе намерен друг начин нейното действие да бъде преустановено.

На практика почти няма да се намери шофьор, който при спор с катаджии относно извършването или не на твърдяно нарушение, да не е чувал от тях репликата „..тогава ще ти напишем акт за 50лв. и да видим как ще го обжалваш..” С изключването чрез тази разпоредба на закона на съдебния контрол върху актовете на КАТ до 50 лв. де факто се даваше възможност, откровено незаконосъобразни наказателни постановления да влизат в сила и да бъдат санкционирани водачи на МПС за нарушения, които не са извършили. 

До постановяването на Решение 1/2012 на КС, шофьорите бяха оставени на „благоволението” на началника на съответния КАТ, който единствен можеше да отмени в определен срок незаконосъобразния акт на подчинените си. Едва ли е нужно да посочвам статистика, за да стане ясно в колко процента случаи това се случваше.

Естествено, веднага се намериха критици на обявяването на противоконституционност на чл. 189(13) ЗДвП /най-вече сред началниците в КАТ/, които се впуснаха в обяснения, как по този начин недобросъвестни шофьори ще се втурнат да обжалват наред и така ще си имаме по пътищата „шофьори-рецидивисти”, на които не може да им се отнеме книжката. 

Дори и тези критици обаче признават, че не е допустимо в една правова държава актовете на административно-наказващ орган /в случая КАТ/, да не подлежат на какъвто и да било последващ независим контрол. 

А като допълнителен аргумент за несъстоятелността на доводите за „обжалването наред“ следва да се изтъкне, че санкция до 50лв. се налагаше за по-леки нарушения - напр. неправилно паркиране, насрещно навлизане в еднопосочна улица, превишаване на скоростта до 20км/ч и др. - т.е. отмяната на въпросния член по никакъв начин не способства създаването на „рецидивисти на пътя” и не променя законовата уредба на обжалването на тежките нарушения, които и досега се санкционираха със санкции над 50лв. и подлежаха на съдебно обжалване.

Два са съществените въпроси, които се поставят с Решение 1/2012г на КС, които бих искал да коментирам тук:

1. Макар с това решение на КС да се отменя единствено разпоредбата на чл. 189(13) ЗДв.П, внимателния прочит на мотивите му показва, че то е относимо и към всички останали актове на административно-наказващи органи, за които съответния закон предвижда необжалваем минимум. А такива закони са много /самият Омбудсман посочи, че са над 40/ и пак Омбудсманът се закани, ако управляващото мнозинство не предприеме само нужните законодателни инициативи, сам той закон по закон да ги атакува пред Конституционния съд! А между другото, в Парламента вече са внесени първите законодателни предложения, но идващи от опозицията /напр. за отмяна на чл. 275(5) от Закона за горите/

2. Вторият, по-съществен въпрос е как да се гарантира, че с това право на гражданите някои недобросъвестни лица наистина няма да злоупотребяват? Тук разрешението би могло да бъде следното: по сегашния ред, производствата по обжалване на наказателни постановления са освободени от държавни такси. 

Т.е., освен, че жалбоподателят не дължи такси и разноски дори и когато загуби делото, същото важи и в обратния случай-когато жалбоподателят се окаже прав и спечели срещу административно-наказващия орган, в този случай пък няма право на възстановяване на направените разноски /за адвокат и т.н./

В правния съвет към СДС вече се обсъжда една възможна законодателна промяна, с която тази недобра законова практика да бъде променена. С други думи-когато жалбоподателят е обжалвал неоснователно /т.е. загуби делото/, той следва да плати и разноските по него. Но когато е санкциониран неправомерно и жалбата му е основателна...тогава административно-наказващия орган /примерно КАТ/ ще следва да му заплати всички направени разноски по делото.

Горното освен, че е справедливо и се диктува от елементарната житейска логика, ще гарантира и че:

1. Всеки потенциален жалбоподател ще се замисли дали да обжалва акт и наказателно постановление, примерно за 50лв., ако при установяване на неоснователност на жалбата му от съда, ще бъде осъден за заплати 500 или повече лв. разноски по делото. Тук допълнителният положителен ефект ще бъде и разтоварването на съдилищата от безсмислени жалби и образувани по тях дела;

2. Горното обаче ще важи и за ведомството, чиито служители,  са санкционирали незаконосъобразно дадено лице и в резултат ведомството им ще следва да възстанови на жалбоподателя направените разходите по делото. Логично е самите служители да понесат също дисциплинарна отговорност в този случай.

 

* Авторът е юрист и икономист по образование, с дългогодишен юридически стаж като адвокат в сферата на гражданското право. Специализирал е във Великобритания, Франция и Германия в областите „Публична администрация”, Правораздаване”, „Финанси и банково дело”. 

Секретар по Конституционни и правни въпроси на СДС.

Tags: Петър Славов