Местната власт след промените. Станислав Благов направи Свищов синя крепост

Политическата есен на 2011 г. ще дойде с изборите за президент и общинска власт. Заедно с тези два важни вота ще отбележим и 20 години от провеждането на първите демократични избори за местна власт след промените през 1989 г.
Как се сменя местната управа през тези 20 години в десетте общини на Великотърновска област? Кои политически сили доминират и какво си спомнят за мандатите си някои от бившите кметове в областта? За всичко това четете в рубриката на „Борба" „Местната власт след промените".

СВИЩОВ Е ЕДНА ОТ МАЛКОТО ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОБЩИНИ, КЪДЕТО ЗА 20 ГОДИНИ ПАРТИЙНИТЕ СТРАСТИ са белязани между традиционните за прехода политически опоненти СДС и БСП.
Всъщност, с известно изключение може би на старата столица, крайдунавският град си остава самотна „синя крепост", даже и в национален план... До този момент хегемонията на СДС е била нарушавана веднъж, а за цели две десетилетия общината се ръководи от едва трима кметове с ясно определена партийна принадлежност. Не че в Свищов няма други партии с претенции да управляват, даже напротив. Само че поне досега опитите им удрят на камък...
ПЪРВИЯТ ДЕМОКРАТИЧНО ИЗБРАН КМЕТ Е КРАСИМИР КРЪСТЕВ. Той е със синя партийна книжка. Любопитен факт е, че основният му тогавашен опонент е кандидатът на БСП Иван Харалампиев. Самият Харалампиев кандидатства още веднъж за доверието на свищовлии като номиниран от ГЕРБ на вота през 2007 г. И тогава не успява, но пък в биографията му е мандатът му като депутат от Великото народно събрание.
В трудните времена непосредствено след голямата промяна кметът Кръстев успява да удържи цял мандат и ръководи общината от 1991 г. до 1995 г. В момента той е по-скоро встрани от активната политика и местната власт - преподавател е в Стопанската академия по регионална икономика. За него обаче демократично настроените свищовлии пазят добри спомени.
„Краси Кръстев е изключително почтен човек, той постави основата на свободното мислене в местното самоуправление", твърдят и сега чиновници в кметската администрация. Според съгражданите му той е успял да направи няколко значими неща за общината - да съхрани търговското дружество ВиК като общинска собственост, а такива, впрочем, са само четири в страната, да съдейства за сформирането на солидно земеделско предприятие „Совата" с около 7000 дка земя. По-късно общината го продава и вкарва в бюджета си солидни постъпления... Едно от най-значимите дела на първия демократично избран свищовски кмет е учредяването на международната фондация „Алеко Константинов". И до ден-днешен тя меценатства културата в общината, реализира издателска дейност, поддържа паметниците на културата и отпуска стипендии на успешни студенти и ученици. Пак по времето на Красимир Кръстев започва реставрацията на храма „Св. Троица", разрушен до основи през голямото земетресение от 1977 година...
ВЪПРЕКИ ДНЕШНИТЕ ЛАСКАВИ ОЦЕНКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА КРАСИМИР КРЪСТЕВ И СДС СЛЕДВАЩИЯТ ЧЕТИРИГОДИШЕН МАНДАТ ОТИВА ПРИ БСП. На местните избори през 1995 г. е избран червеният кмет Николай Кузнецов. След балотаж той побеждава тогавашния градоначалник и управлява Община Свищов до 1999 г. По време на мандата му стартира общинската приватизация. Реализиран е покритият пазар на площад „Велешана", направен е ремонт на улиците „Петър Ангелов" и „Петър Парчевич". Реализиран е първият в страната облигационен заем в размер на 330 000 лв. за реконструкция на водопроводната мрежа. Извършено е строителство на 4000-кубиков резервоар в землището на село Вардим, който обаче доскоро беше неизползваем...
На местните избори през 1999 г. Кузнецов отново се кандидатира. Почти сигурен победител е, защото след първия тур преднината срещу опонента му Станислав Благов изглежда непробиваема. Човекът на БСП води с около 1500 гласа. Само че след балотажа Благов се оказва новият кмет с едва 24 гласа преднина. За победата на втория тур му помагат и земеделците от Народния съюз, чийто кандидат за кмет Петър Личев остава трети, но пък призовава за подкрепа на Благов. След изборите скромната разлика, разбира се, дава повод на Кузнецов да обжалва, а делото стига до Върховния административен съд. Магистратите обаче се произнасят в полза на инж. Благов. През първия му мандат до 2003 г. администрацията му стартира работа по предприсъединителните програми на ЕС, обяснява днес кметът. И отчита като най-важно за този период възстановяването на Съборната църква и по-голямата част от пътя до село Ореш. За Благов обаче най-паметна е следващата изборна кампания, когато през 2003 г. той печели вота от раз като кандидат на „Коалиция за Свищов". Основният му конкурент отново е Кузнецов, обаче разликата между двамата е внушителна - от около 4500 гласа. Впрочем кампанията далеч не е била спокойна, понеже и НДСВ, и ВМРО участват със самостоятелни кандидатури за управник. За постигнатото през втория му мандат Благов също е лаконичен. Той го обобщава така: радикална промяна на пътната, културната, образователната, здравната и социалната инфраструктура в града, децентрализация на населените места, всяко от които изпълнява своя собствена инвестиционна и управленска програма.
Явно резултатите от свършеното през тези четири години са красноречиви сами по себе си, защото на вота през 2007 г. Благов отново печели доверието на свищовлии от раз. Само че не крие, че тъкмо тази кампания е била най-тежка, защото всички останали били срещу него. А и „Коалиция за Свищов", която го издига, е в редуциран състав. Нещо повече, ДСБ вдигат самостоятелна кандидатура в лицето на адвокат Александър Екимов. Тъмносините участват и със собствена листа за съветници, стремейки се да реализират цели три мандата. Само че остават без нито един местен парламентарист. През 2007 г. ГЕРБ също имат претенции за управленския пост, но кандидатът им Иван Харалампиев се представя под очакванията. Така се случва и с тогавашния фаворит на БСП и настоящ шеф на ВиК - Ангел Беляков...

Елена ЧАМУРКОВА в-к"Борба"