Мартин Димитров:Нека първо приемем енергийната си стратегия, а след това да поемаме ангажименти по проекти

Дискусия за проблемите на енергетиката е необходима, защото тя липсваше през годините. Има много хора в България, които искат да няма такава дискусия, а направо да подписват. Те казват така - няма смисъл да се дискутира, има смисъл да се подписва. Това заяви председателят на Парламентарната комисия по икономика, енергетика и туризъм и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров при откриването на обществено-политическия форум „Енергетика и добро управление: тенденции и политики". Форумът е организиран от Центъра за изследване на демокрацията  и на него присъстват посланикът на Кралство Норвегия Тове Скарстейн, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, както и експерти от енергийния сектор. Участниците обсъдиха управлението на енергийния сектор в България, постигането на енергийна сигурност, конкурентоспособност и по-добра околна среда.

Мартин Димитров подчерта, че повечето страни, които говорят за прозрачност, политики и принципи първо приемат своите енергийни стратегии и след това започват работа по инфраструктурни или големи енергийни проекти. В България се прави точното обратното. Страната ни е на път да подпише ангажименти по основни и ключови енергийни проекти без да има приета енергийна стратегия. От това следва, че първо се поемат ангажименти, а след това се приема самата стратегия и това е възможно най-голямата грешка по отношение на енергийната политика, бе категоричен той. Според него възможно най-бързо и с максимален консенсус трябва да се приеме Енергийна стратегия, която да има дългосрочни и национално отговорни цели. Председателят на икономическата комисия към парламента обясни, че България няма необходимите ресури, за да може да осъществи едновременно ключови енергийни проекти като АЕЦ „Белене, „Набуко" и трябва да се определят приоритетните проекти за страната ни. Димитров допълни, че се закъснява и със Закона за енергетиката и ВЕИ та и то трябва да бъде преодоляно с конструктивен диалог, за да се получат най-добрите закони за сектора.

Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията подчерта, че през изминалата година правителство е направило някои стъпки по отношение на доброто управление и подбора в сектора - оповестяване на резултатите от одитите на държавните дружества и поставяне на една добра основа за цялостна реформа в сектора, но предстои приемането на ясна и дългосрочна и средносрочна енергийна стратегия. Според него ключови енергийни проекти показват липсата на елементарни правила за добро управление, които са довели до многократно увеличаване на цената на проектите. Лошото им управление води не само до финансова заплаха на дружествата в сектора, но в крайна сметка застрашава и енергийната сигурност на страната. Контролната система в сектора, както и в страната като цяло, практически не работи, като функциите и са прехвърлени върху правоохранителните органи и върху прокуратурата като част от съдебната система, допълни той.

Огнян Шентов каза още, че реализацията на големите инфраструктурни проекти има и непосредствена връзка със защитата на националната сигурност на страната. Този дебат трябва да се състои, както в светлината на наскоро приетата на първо четене Стратегия за национална сигурност, така и с оглед на взаимоотношенията ни с нашите  евроатлантически партньори. Засега, обаче той отсъства или е силно политизиран, бе категоричен председателят на Центъра за изследване на демокрацията. В заключение той отбеляза, че основният двигател на българската енергийна политика трябва да е енергийната сигурност, постигната чрез диверсификация на енергийните източници и доставки.

Прозрачността в енергийния сектор се подобрява в България. Важни са алтернативните възможности за нашите две страни и ние имаме волята да предоставяме знания и опит на българската страна, каза посланикът на Кралство Норвегия Тове Скарстейн.