Надежда Нейнски: Възкръсването на Тодор Живков

 Анализ на евродепутата от Синята коалиция и бивш министър на външните работи, пред седмичното издание "New Europe".

Този месец един въпрос разбуни духовете в България, отекна в Брюксел и чака своя отговор.

"Случайно ли бяха изпуснати думите, с които десния Борисов величае заслугите на Първия, както преди години обичаха да наричат Тодор Живков или изказването му беше добре премислен ход?"

И докато по-близки и по-далечни подръжници на българския премиер търсеха начин да извинят или омаловажат думите му, отговорът дойде закономерно не от кого да е, а от внучката на Живков, която в интервю отбелязва следното:

"Смятам, че τова е една оценка на политик от новото поколение, която той даде, смятам, искрено, защото надявам се, наистина вижда и чувства нещата по този начин. Това е една оценка, която до този момент никой друг политик от ранга на премиер или от позицията на Бойко Борисов, не е давал до този момент. И смятам, че това е изключително ценно и достойно от негова страна, защото моето мнение е, че той наистина мисли така."

Отговорът обаче съвсем не изчерпва проблема. Всъщност, той е само върхът на айсберга, който постепенно изплува от морето на обществената апатия. Истинският дебат не е кой е "за" и кой е "против" Живков. Един човек дори ми каза преди дни: Няма какво да се връщаме назад, Живков е покойник и това е минало.

Големият дебат, който днес, повече от всякога, е актуален за България е дебатът за оценката на последните 20 години от българската история. Тази оценка разделя хората в България не просто на леви и десни.

Разделя ги на демократи и недемократи.

Погледнато от този ъгъл, нещата започват да се подреждат съвсем логично и да се очертават съюзниците от едната и другата страна.

Когато преди дни в Брюксел на форума "Изстраданата Европейска мечта на България 1944- 1989", oрганизиран от евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, аз заявих, че нашите потомци трябва да знаят онази морална граница, която никога да не прекрачват, имах предвид точно тази линия, разделяща демократична България от нейното тоталитарно минало.

Каква е оценката на Европа за тоталитаризма може всеки да прочете в резолюциите на Европейския Парламент и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Само ще припомня, че на нито един политик в Европа, дори на шега не му хрумна да възвеличае Хитлер или Сталин, въпреки че, ако следваме логиката на Борисов, и двамата сигурно са били силни в строителството.

Може би защото в останалата част на Европа са по-чувствителни към страданията на хилядите, чийто съдби и животи бяха унищожени от режима. Може би, защото помнят разделението и Студената война, лагерите и Берлинската стена. Или може би защото гражданите на Западна Европа и до ден днешен плащат, за да върнат икономиките на бившите комунистически страни към европейските стандарти. И когато председателят на ЕП (2007-2009) и председател на борда на директорите на Фондация Конрад Аденауер Ханс Герт Пьотеринг постави знак на равенство между фашизма и комунизма, и нарече Хитлер и Сталин "дяволи за Европа", това беше категоричен знак, че дясна Европа, която лидираше процеса на Обединението, ще бъде гарант тоталитаризмът завинаги да остане в миналото.

В същото това време в България от години тече една стратегия на обезценяване на всичко постигнато през последните 20 години. Тезата "всички са маскари", която мнозина се изкушаваха да използват през годините, всъщност съзнателно или не обслужваше определени среди. За да се стигне до днешното управление на ГЕРБ- партията-членка на ЕНП и националистическата партия АТАКА, чиито лидери за първи път открито налагат тезата, че през последните 20 години в България:

- само се е крало и приватизирало,
- че демокрацията е равна на престъпност и корупция,
- че членството ни в Европа е незаслужено и е плод на политически жест,
- че някои чуждестранни компании трябва да се национализират,
- че европейците не ни обичат,
- че Русия единствена, както винаги, ни мисли доброто.

Така закономерно се стигна и до носталгията по времето на Живков, когато "доста неща са били направени. Факт е и това, че 20 г. ние само приватизираме онова, което е построено дотогава"

Интересно е да видим защо тези лидери защитават тезата, че последните 20 години са били лошите години за България, да видим къде са били те през тези 20 години, от коя страна на барикадата са били. Да проверим имали ли са своята гражданска позиция по съдбовните за България въпроси, както и куража и доблестта да я защитават.

Съвсем логични въпроси, ако си припомним, че наред с всичките си проблеми и условности през последните 20 години България:

- извоюва и отстоя правото си на демократично развитие,
- защити правата на малцинствата,
- възстанови икономиката си,
- свали визите,
- присъедини се към семейството на свободните европейски нации,
- стана член на евроатлантическите структури.

Това как живеем днес или как ще живеем оттук- нататък зависи единствено и само от способността на днешните лидери да проведат смели и необходими реформи. Напомням им, че те имат уникалния шанс да живеят в свободен и демократичен свят и да се ползват от инструментите на демокрацията.

Въпросът е дали умеят да ги използват или са в плен на рефлексите от миналото.
Времето ще покаже....

* Надежда Нейнски /Михайлова/, бивш външен министър на България, член на ЕП от Групата на ЕНП, България

www.neurope.eu