Валентин Стоянов: И енергетиката ли заспива зимен сън?

 Статия на секретаря по икономическа политика на СДС Валентин Стоянов за в-к "Новинар" .

Стратегия и законодателство

Забавя се приемането на изготвената от министър Трайков енергийна стратегия. Такава трябваше да има до края на 2009-а. Тя обаче беше представена на широката публика едва през лятото на 2010-а и вече трябваше да е внесена в Народното събрание. Според поправки в Закона за енергетиката, направени от Синята коалиция, именно Парламентът приема основополагащия енергиен документ на България. Преди тези поправки стратегията можеше да бъде приета само от правителството - без особени дебати. След твърде краткия период от едва месец за публично обсъждане Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) събра предложения за редактиране на стратегията и ... последната се оказа извън дневния ред на правителството и Народното събрание. Препоръчително е обаче до края на годината страната ни да има енергийна стратегия и представеният проект е една добра основа, върху която може да се стъпи.

Сходна е и ситуацията с изцяло новия Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), проект на който циркулира в енергийните среди и се дискутира бурно. Готовият още в края на септември законопроект обаче също не се внася в Министерския съвет, продължавайки да създава напрежение и несигурност във ВЕИ сектора. Почти идентично е и положението с имплементирането на т.нар. „Трети енергиен пакет" на Европейския съюз в националното ни законодателство.

Големите проекти

През последните месеци освен, че зацикли законодателният процес, на практика бяха замразени и енергийните проекти, някои от които са от огромно значение за страната ни. След ратификацията на договора за „Набуко" от Народното събрание, продължава да е неясно дали за тръбата ще се намери природен газ, който през страната ни да стига и до Централна Европа. По „Белене" се отлага изборът на финансов консултант. С най-сериозни шансове в случая изглежда банка „Ротшилд", и тук обаче беше анонсирано отлагане - този път до първото тримесечие на 2011-а. Май само по Южен поток се водят разговори, а като че ли „Горна Арда" е единствения проект със сигурни перспективи.

Преструктуриране в отрасъла

Преди повече от година правителството оповести, че предстои приватизация на енергийни компании, както и на държавни дялове от електроразпределителните дружества. Малко след това беше оттеглена идеята за раздържавяване на 15% от Булгартрансгаз, а всичко останало потъна в сферата на догадките и колебанията. Истината е, че ако управляващите продължават да действат с досегашните темпове, в рамките на мандата няма да се осъществи продажба дори на миноритарния дял от ЕРП-то в Североизточна България, за което до момента са правени най-ясни и категорични заявки.

Подобни заявки се правиха и за преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Първоначално щяха да го „закриват" още през лятото на 2009-а. После това беше отложено за лятото на 2010-а. По последни данни от МИЕТ БЕХ ще бъде преструктуриран до края на тази година, като тенденцията е да се образуват два холдинга - електроенергиен и газов.

Какво да очакваме?

Налага се изводът, че причините за „зимния сън на енергетиката" може да се коренят в евентуален натиск, на който е подложено правителството - особено що се отнася до енергийните проекти и законодателната дейност. Може да се презумират проблеми и с административния капацитет - все пак в последно време доста качествени хора и утвърдени експерти излязоха от държавната администрация по една или друга причина. В най-добрия случай причина може да е и желанието за максимално правилна и трезва преценка на всеки въпрос от кабинета и от МИЕТ в частност. Трябва да е ясно обаче, че без реални и навременни мерки има риск да останем държавата с най-ниска енергийна ефективност в ЕС, която едновременно с това внася електроенергия и е заобикаляна от важните енергийни трасета в региона. Геополитическите измерения и значението на енергетиката за националната ни сигурност дори нямат нужда от коментар.

Каквито и да са основанията за бавния ход на събитията в българската енергетика, трябва да е ясно едно. Отрасълът би могъл да е локомотив на националната икономика при един по-смел и решителен подход. В противен случай ще продължим да затъваме, вместо да се измъкнем от кризата, а цената ще я платим всички.

Авторът е главен съветник към парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм.