Да очакваме ли есенно раздвижване в енергетиката

 Статия на секретаря по икономическа политика на СДС Валентин Стоянов за "Труд".

През последните седмици редица анализатори очертаха основните акценти на новия политически сезон. Като цяло мненията се обединяват около предстоящите промени в изборното законодателство и приемането на бюджета за следващата година. В никое от изказванията обаче не фигурират теми от енергетиката, пропуск, който е най-малкото озадачаващ.

За съжаление през последната година правителството до голяма степен излъчва колебания и неувереност по въпросите, свързани с големите енергийни проекти. Затова е крайно време за вземане на ясни решения.

Много по-удачно ще е да има яснота и сигурност, вместо да продължим да изпращаме неясни сигнали, защото това неминуемо влошава отношенията с международните партньори на България и уронва и без това недобрия имидж на страната ни като предсказуемо място за инвестиране.

Каквито и да са решенията на кабинета по големите енергийни проекти, те трябва да бъдат взети в наистина близко бъдеще, тъй като протакането в някои случаи е от години. "Да" или "не" са отговори, базирани върху анализи, каквито вече са правени по всички големи проекти. Дано времето до края на годината е период на реални решения, а не поредица от протакания, както беше до момента.

Не може да има люшкания и колебания, когато се правят изказвания и за бъдещите цени на енергийните ресурси, включително тези на природния газ. Точно обратното видяхме през последните два-три месеца, когато газът ту щеше да поевтинява с 10-15%, ту щеше да поскъпва с 3%. Цялото това говорене резултира в намаление от под 1%. Страничните наблюдатели (целокупното българско общество) останаха с впечатление, че "Булгаргаз", ДКЕВР и отделни членове на правителството въобще не комуникират един с друг. Последното е показателно за състоянието, в което се намира държавността ни, но това е тема на други анализи.

Атаките срещу ЕРП-тата

Една от постоянните медийни теми през последните месеци е тази за "лошите" електроразпределителни компании и за "добрата" държава, която, видите ли, не можела да излезе на глава с тях. Дори и въпреки факта, че държавата е съсобственик на ЕРП-тата. В последно време някои хора започнаха да възприемат маниера на Яне Янев - размахват някакви папки, внасят ги демонстративно в прокуратурата и... в крайна сметка резултатът е много шум за нищо. Същото се случва и в отношенията между правителството/ДКЕВР и електроразпределителните компании.

Крайно време е държавата да спре да се държи, сякаш не е собственик на 1/3 от електроразпределителните дружества. Тя има свои представители в управителните и надзорните органи на компаниите и нейната роля не би трябвало да се свежда до позата на обиден акционер или до крайно шумни и също толкова безрезултатни акции на ДАНС в центрове за обслужване на клиенти.

Ето и няколко въпроса, на които до момента не е даван отговор. Какво печели българският потребител от подобни атаки? Те ще подобрят ли качеството на услугите и ценовите нива?

Защо в продължение на месец към медиите избирателно бяха подавани информации от т. нар. регулаторен одит на ЕРП-тата, а самите електроразпределителни дружества бяха държани в неведение за съдържанието на доклада?

Постоянното хвърляне на обвинения и раздаване на "присъди" към международни компании не намалява ли доверието в България като инвестиционна дестинация?

Не се ли създават рискове пред проекти, участие в които са заявили собствениците на ЕРП-тата? В случая говорим и за потенциалното изграждане на газов блок в ТЕЦ "Варна", и за бъдещата каскада "Горна Арда", и за новата когенерационна мощност в Пловдив, и за евентуално придобиване на ТЕЦ "Марица-изток 3", дори и за интерес към концесиониране на ВиК-Пловдив. А не се ли създават условия за разваляне на отношенията ни с основни държави, инвестиращи в България, като Австрия, Германия или Чехия.

И всичко това произтича от продължаващите месеци акции срещу електроразпределителните дружества. Истината е, че нещата не са черно-бели въпреки многократните опити да се представят точно по този начин. Политическата класа би трябвало да е доволна от съществуването на ДКЕВР и от факта, че ЕРП-тата са преимуществено частни. По този начин правителството винаги може да си измива ръцете с тях.

В противен случай хората всеки път щяха да протестират пред Министерския съвет и Народното събрание. От тази гледна точка електроразпределителните компании играят ролята на буфер за общественото недоволство и предпазват властимащите от него. Точно поради тази причина политическата класа трябва да е много внимателна, когато се заиграва с несъстоятелни тези като "национализация на ЕРП-тата" и други подобни. Защото бумерангът на популизма винаги се връща.

Изводите

Ясно е, че електроразпределителните дружества могат да подобрят допълнително качеството на услугите си. Това обаче няма да стане заради популистките залитания на един или друг политик.

Предстои един изключително напрегнат и динамичен политически сезон, като е твърде възможно да се окаже, че основен акцент ще е "игнорираната" от анализаторите енергетика. На първо време трябва да бъде приета новата енергийна стратегия на страната. Предстоят много важни решения за бъдещето на пет топлоцентрали, които са част от групата на Христо Ковачки. Тепърва ще станем свидетели на интересни развития по газовите проекти. Всичко това ще рефлектира върху всеки един български гражданин. Важно е обаче енергийният бранш да не бъде обект на словоблудство от страна на политическата класа, а в максимална степен да бъде реабилитирано експертното начало.

Валентин СТОЯНОВ