Силно впечатление правят макроикономическите разчети, заложени в проектобюджета. Така напр. Министерство на финансите прогнозира стопански ръст от 3,6% през 2011г. Именно тази прогноза обаче се отрича като твърде оптимистична от почти всички анализатори. Наистина тя изглежда трудно осъществима. Реалистично е да бъде доближена като нива само с оглед навременното развитие на някои инфраструктурни и енергийни проекти. От тази гледна точка трябва да се прави разлика между инвестиране и харчене.
Предвижданият през идната година бюджетен дефицит е 2,5% от БВП, но на този етап и това изглежда по-скоро като добро пожелание. Само по себе си обаче е неправилно да се залага дефицит, т.е. разчетите трябва да са за балансиран бюджет или за минимален излишък. Точно поради тази причина от СДС предложихме промени в Закона за устройството на държавния бюджет с оглед създаването на т.нар. фискален борд. Впрочем прави впечатление, че в рамките на четиригодишния управленски мандат е заложен съвкупен дефицит от около 9 млрд. лв. Наистина голяма част от него се покрива от фискалния резерв, но остава висящ въпросът за другата част.
В предвижданията на финансовото ведомство освен дефицита се запазва и нивото на разходите от около 27 млрд. лв. За сметка на това е предвиден известен ръст на приходите и именно той (според разчетите на МФ) би трябвало да редуцира дефицита двойно в сравнение с 2010-а, т.е. до 2,5%.
Предвижданото преразпределение на 40% от БВП през бюджета е за поредна година твърде голямо. Таванът не би трябвало да надвишава 35%. Положителното все пак е, че нивата на преразпределение на националния доход от държавата са сред най-ниските в Европейския съюз.
Нереалистичен ръст се прогнозира при събираемостта от корпоративни данъци - най-вероятно заради играта с амортизационните норми в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Подобни промени в амортизационните очисления няма да бъдат подкрепени от СДС. Прави впечатление и следният парадокс. При заложен растеж на икономиката от 3,6% се прогнозира ръст на приходите от 5,3%. На теория и практика няма как ръстът на приходите да изпревари този на БВП. Освен при една хипотеза - увеличение на данъчно-осигурителната тежест през 2011-а. Такова увеличение на практика се очертава и то включва не само корпоративните данъци, но и някои акцизни ставки, ДДС в туризма, нов данък върху застрахователните премии и част от минималните осигурителни прагове.
Основните допускания в проектобюджета относно международните фактори (включително цената на петрола) като цяло са коректни. Очаква се европейската икономика да продължи да се възстановява, достигайки растеж от около 1% през 2010г. и 1.7% през 2011г. За същия период се предполага, че световната икономика ще отбележи ръст от 4.2% през 2010г. и 4.3% през 2011г.

По принцип разходите на някои администрации са редуцирани, макар крайният ефект да е запазване на нивата от 27 млрд. лв. От тази гледна точка бюджетът също напомня на този от 2010-а, т.е. тук няма ново развитие. Добрата новина е, че на този етап не се споменават субсидии за тютюнопроизводители.
Прави впечатление обаче сериозният ръст в бюджетите на силовите ведомства. Така напр. разходите за отбрана са със 100 млн. (ок. 11%) повече. Тези на МВР са с ръст от над 5%, а на ДАНС - с над 10%. На националната разузнавателна служба - 12%. Комисията „Кушлев" получава с 21% повече. Отделно Министерството на труда и социалната политика получава 19% (над 150 млн.) отгоре. Бюджетът на образователното министерство е с ръст от 12%. За сметка на това за здравното министерство няма да получи и стотинка повече. Базата за сравнение е актуализирания бюджет за 2010-а.
Като по-скоро положително може да се оцени финансовото укрепване на регулаторните органи, поне доколкото това способства за засилване на независимостта им. Средният ръст в бюджетите на Комисията за защита на потребителите, Комисията за финансов надзор, Съвета за електронни медии, Агенцията за ядрено регулиране, Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е около 25-30%. И тук подчертаваме, че базата за сравнение са актуализираните бюджети за 2010-а.

За разлика от 2009г., спадът на БВП през 2010г. в най-голяма степен се определя от свиването на потреблението. Наред с това през последните две години беше отчетен и значителен спад на инвестициите. Затова усилията на правителството трябва да бъдат насочени в тези посоки. За сметка на това обаче не е особено амбициозна сновната цел на фискалната политика на този кабинет за следващата година, а именно „връщане на дефицита по консолидираната фискална програма под прага от 3% от БВП, съгласно Пакта за стабилност и растеж на ЕС".
Концептуалният подход на министъра на финансите към бюджета не се е променил с нищо. Прогнозите са оптимистични (каквито бяха и преди година), отново се предвижда голям дефицит, разходите са със същия размер и в този бюджет са заложени нереалистично високи приходи от приватизация. Всичко това налага извода, че в средата на 2011-а ще има нова бюджетна актуализация, т.е. сценарият от настоящата година ще се повтори. Тогава обаче няма да имаме на разположение същия резерв. Той ще е значително свит и ще бъде в пъти по-малък от миналогодишния. Това е причината в проекто-бюджет 2011-а да е заложена опция за допълнително задлъжняване с над 1 млрд. евро.
Една от основните характеристики на проектобюджета за 2011-а (както и на този за 2010-а) е липсата на консервативност и твърде оптимистичните прогнози. Последното обаче е недопустимо за финансов министър. Добри или лоши, бюджетите от предходни години поне не са страдали от този дефект. Затова е повече от наложително да бъде проведена широка обществена дискусия, която да доведе и до корекции в проектобюджета.