Валентин Стоянов: Рано е за розови очила – актуализация на бюджета е необходима

Статия на секретаря по икономическа политика на СДС за в-к "Седем".

Вече над половин година от СДС и Синята коалиция коментираме, че през 2010-а ще се наложи актуализация на бюджета. Първата от Жан Виденов насам. Вече има яснота относно конкретните предложения на управляващите, а скоро законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет ще бъде внесен в Народното събрание.

Голямата картина
Актуализацията на бюджета се налага поради съчетанието на намаляващи приходи и увеличаващи се разходи за първите месеци на годината. Дефицитът за този период е около 1,5 млрд. лв. Спадът на икономиката за първото тримесечие е 4%. На този фон заложената в мотивите на законопроекта прогноза от 1% ръст на икономиката за 2010 г. изглежда по-скоро неправдоподобна. Тук може да зададем въпроса дали министър Дянков не слага розовите очила твърде рано.
Друга прогноза, отбелязана в мотивите на законопроекта, е тази за 3,9% бюджетен дефицит. Ако бъде осъществена, това, на първо място, би означавало доброволен отказ от влизане в еврозоната в обозримо бъдеще. Второ - може да се окаже, че и тази прогноза е твърде оптимистична.
Впрочем едно от очакванията на финансовото министерство е за намаляване на заложените приходи от корпоративни данъци с 270 млн. лв. Тук може да се отбележи, че ако държавата се беше разплатила с фирмите още миналата година, голяма част от изплатените суми щяха да се върнат" в бюджета под формата на по-големи постъпления от корпоративни данъци, осигуровки и др.

Честито на печелившите
Факт е, че за първото тримесечие на 2010-а разходите на правителството надхвърлят с близо 1 млрд. лв. разходите, направени през първото тримесечие на 2009 г. Заради огромната дупка в бюджета (дължаща се основно на раздути харчове) една от водещите идеи в предвижданате актуализация е тази за редуциране на държавните разходи. На този фон обаче е учудващо, че единствените министерства (наред със социалното), чиито средства не подлежат на ограничаване, са МВР и МО. Това не е особено удачно в условията на криза, тъй като все пак се касае за "силови" ведомства. Същото важи и за НСО. Основателно изниква въпросът защо полицаите и военните са изключени от общото затягане на коланите за сметка на всички останали.
Повечето средства за социално подпомагане, предвидени в актуализацията (142 млн. лв.), са логични, но, от друга страна, ако държавата се беше разплатила навреме с фирмите още в края на миналата година. хиляди хора нямаше да загубят работата си, т.е. нямаше да имат нужда от допълнителни суми за социални помощи.
Спорен е и въпросът със субсидиите за тютюнопроизводителите в размер на 116 млн. лева. Има много аргументи както "за", така и "против" отпускането на тези допълнителни средства от бюджета.
Актуализацията предвижда и допълнителна субсидия за Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) в размер на 45 млн. лв., което изглежда абсолютно нелогично. Компанията е една от най-големите в България,
като в капитала й, грубо казано, влизат всички жп гари и релси, както и много други имоти. Т.е. касае се за огромна структура с огромни финансови възможности. В същото време железопътната инфраструктура на България е в окаяно състояние. Последната построена жп линия например е от началото на 70-те. Вариант за измъкване на дружеството от кризата е концесиониране на гари, което ще донесе свежи средства и
цесията на летищата в Бургас и Варна отпреди няколко години. Тогава държавата получи еднократна концесионна такса от 3 млн. евро при подписване на договора, а за срока на концесията ще получава 20% от оборотите на двете летища. Идентичен може да е подходът с концесиониране на жп гари, което да спести на данъкоплатците въпросния трансфер от 45 млн. лв. за НКЖИ.

Някои неясноти
Трябва да се отбележи, че в самия законопроект няма детайлна разбивка по пера, т.е. разходите на отделните разпоредители с бюджетни средства са отбелязани по програми/политики. Никъде в самия законопроект не пише колко точно ще бъдат похарчени за военни хеликоптери или какво ще се случи със средствата за лечение на онкоболни. Така например на стр. 26 от законопроекта, където са публикувани разходите по бюджета на Министерството на здравеопазването, всъщност има данни за бюджета на четирите програми/политики на министерството. По-подробна разбивка няма, което предполага и много внимателен анализ на отделните разходи по пера.
Правят впечатление и едни около 201 млн. лв., заложени като постъпления от приватизация, но не знам до каква степен са реалистични. Възлагат се надежди за продажба на "Булгартабак холдинг" до края на годината, но към момента това е по-скоро в сферата на пожеланията. Т.е. заложените приходи от приватизация може да са твърде оптимистични, както изглеждат оптимистични правителствените прогнози за стопански ръст през 2010-а.
И все пак
Актуализация на бюджета е абсолютно необходима към момента. Наистина харченето на голяма част от фискалния резерв не е най-добрият вариант за България, но така или иначе в краткосрочен план може да бъде направено само това. Емитирането на дълг се пренебрегва като вариант до момента, а то чисто процедурно ще отнеме и повече време. Сериозни постъпления от приватизация също може да се очакват едва през 2011-а. Явно и възможностите за по-добра събираемост на данъчните постъпления са ограничени.
Поради тези причини Синята коалиция може принципно да подкрепи бюджетната актуализация. В същото време обаче ние трябва да внесем наши предложения за второ четене. Може да искаме например намаляване на средства за силовите министерства, за да останат повече пари за общините и онкоболните. Т.е. напълно е възможно да бъдат реализирани някои корекции и "размествания" в голямата рамка на бюджетната актуализация.
Няма как подкрепата ни да бъде безпринципна и безусловна. Трябва да продължим с настояванията си за ограничаване на правителствените харчове и за свиване на дефицита под 3% от БВП. Трябва да останем и в позицията на коректив, който се опитва да ограничава неразумни идеи на управляващите. Очевидно 2010-а е много тежка за България. Планираната бюджетна актуализация (първа от 15 години насам) можеше да бъде планирана по по-добър начин, но за това надали ще има толкова време. Остават очакванията, че обещанията за ограничаване на правителствените харчове ще бъдат спазени. Остават обаче и притесненията за евентуална втора актуализация на бюджета наесен, което би означавало провал на всички добри намерения.