Валентин Стоянов:Време е за работа!

Миналата седмица управляващите най-после оповестиха подобие на антикризисна програма. Добрата новина е, че за първи път от започване на кризата има някакъв план за преодоляването й. Лошото е, че това се случва година и половина след началото на кризата и цели осем месеца след конституиране на сегашното правителство. Другият проблем се състои в това, че голяма част от гражданите вече са напълно индиферентни към темата след месеци на безразборно говорене, хаотични действия и игра на „тука има, тука нема" по отношение на мерките.

Добри идеи, слаби идеи, неясни идеи

Част от идеите на тристранката са добри. Като цяло са избегнати залитания в една или друга посока, но същевременно трябва да се отбележи, че повечето предлагани мерки са краткосрочни и по никой начин не касаят големите несъстояли се реформи в администрацията, пенсионната система и здравеопазването.
Емитирането на дълг присъства в списъка и според мен е наистина основна мярка. Смятам, че правителството може да издаде облигационна емисия, с която да бъдат набрани поне половин милиард евро. С тези средства незабавно трябва да бъдат изплатени бавените с месеци суми на хиляди фирми в цялата страна. По този начин ще бъдат постигнати поне четири ефекта: много предприятия ще бъдат спасени от фалит, хиляди граждани ще запазят работните си места, ще бъде намалена растящата междуфирмена задлъжнялост и не на последно място - голяма част от набраните средства в крайна сметка ще се отидат в бюджета под формата на данъци и осигуровки.
Т.нар. данък „лукс" се оказа поредната мъглява идея, която няма да има почти никакво приложение на практика. В крайна сметка става дума за местен данък, който няма да се отрази на постъпленията в републиканския бюджет. По-интересното е, че никой не попита общините за мнението им. Факт е, че между тях в някаква степен съществува и данъчна конкуренция за привличане на инвеститори и едва ли всяка община би искала непременно да наложи по-високи местни данъци и такси.
Предложената приватизация на дялове от компании, в които държавата е миноритарен собственик, е добро решение. Един от проблемите е в това, че самите процедури са твърде продължителни, а и едва ли в условията на криза ще се образува опашка от инвеститори. В най-добрият случай сериозни постъпления би имало едва през 2011г. Същото важи и за евентуалните продажби на част от двата милиона декара държавни земеделски земи.
Едва ли в близките медеци ще се случи нещо с продажбите на вредни емисии на международния пазар. Търсенето е ниско, цените също, а самата процедура тепърва ще отнеме месеци. Тук трябва да отрезвим правителството.
Популистки идеи като тази за „създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 01.07.2010г." са по-скоро вредни. Ако идеята е да се увеличат разполагаемите доходи на трудещите се, може напр. да се върви към намаляване на осигурителните прагове. Едно рязко увеличаване на минималната работна заплата (което е типична командно-административна мярка) окончателно ще убие пазара на труда в България. Работните заплати могат да нарастват само при увеличена производителност на труда, но не и в условията на стагнираща икономика.
Особено чувствителни за гражданите и бизнеса са фискалните мерки. Тук трябва да кажем само, че увеличаването на данъци и осигуровки в условията на криза е като да гасиш пожар с бензин. Поради тази причина Синята коалиция решително се противопостави на идеите за увеличаване на здравните осигуровки и на ставката по ДДС. Поне тук правителството се вслуша в нашите призиви.

Какво липсва

Една от големите липсващи мерки е тази за орязване на разходи в публичната сфера. Остава впечатлението, че липсва воля за провеждане на дълго отлаганата административна реформа, за каквато до момента само се говори. Не се споменава и дума за пенсионна реформа или здравеопазване. За разлика от предложенията на СДС и ДСБ, не е засегната и темата за големите инфраструктурни обекти и евентуалното публично-частното партньорство при реализирането им.
Много мерки, предложени от традиционната десница, не бяха приети. Така напр. беше отхвърлено предложението на СДС за създаване на Национален антикризисен щаб. Надали ще бъде направен и сериозен анализ за ефективността на всички програми от програмните бюджети на министерствата, който да подготви съкращаването на разходи в бюрократичната машина. Необходимо е за харченето на парите от националния бюджет да се въведат същите изисквания, каквито са за усвояване на еврофондовете.
Крайно време е да бъде разбрано и друго. Предлаганата от Съюза на демократичните сили антикризисна програма започва с акцент върху няколко макроикономически „клишета", възприемани от всички едва ли не за даденост. Става дума за трите стълба: „балансиран бюджет, стабилна финансова политика и стабилен валутен борд". За съжаление, в момента и трите са поставени под заплаха. Вече стана ясно, че дефицитът за първите два месеца на годината е 1,4 млрд. лева. Ако тази тенденция продължи, в края на годината ще имаме 10-12% бюджетен дефицит, което вкарва страната ни в гръцкия сценарий. Вторият стълб - стабилна финансова политика, в момента също липсва. Това се отнася и за хаотичните данъчно-осигурителни идеи, които отделни министри лансират в публичното пространство. В много изказвания, особено на близки до управляващите хора, валутният борд и фиксираният курс на лева също се поставя под съмнение. Подобно публично говорене е крайно опасно и създава атмосфера на несигурност както за българските граждани и бизнес, така и за чуждестранните партньори на страната.

Накъде?

Един от генералните проблеми е, че от управляващите напълно са се фиксирали върху държавния бюджет без да обръщат особено внимание на бюджетите на отделните граждани, на домакинствата, на фирмите. Факт е, че Бюджет 2010 предвижда изземване на около 100 лв. повече от човек в сравнение с Бюджет 2009, което определено не е дясна политика. Не е дясна политика и увеличеното преразпределение на БВП през държавния бюджет - около 43% през тази година.
Трябва да бъде осъзнато, че пълненето на хазната не може и не трябва да бъде самоцел. Ако не се провеждат така необходимите структурни реформи, харченето на пари винаги ще бъде неефективно. Голямата цел на антикризисните мерки трябва да е именно задвижване на икономиката, защото на всеки е ясно, че именно предприемачите, а не държавните програми за субсидирана заетост, създават работни места. И именно предприемачите, а не правителството, са тези, които генерират икономически растеж и просперитет. Едва тогава, но само като следствие, ще се напълни и продъненият от тройната коалиция държавен бюджет.
Добри или лоши, антикризисните мерки вече са приети в голямата си част. За реализирането на други ще се наложи одобрение от Народното събрание, тъй като ще трябва да бъдат променяни закони. На всеки обаче е ясно, че каквито и мерки да са записани от правителството, много по-важно е какво ще бъде реално свършено. И дали. Защото обществото вече е достатъчно разочаровано и обезверено, за да му сервират през два-три месеца поредния „спасителен" план. Затова управляващите да спрат най-накрая с хаотичното говорене и медийните изяви и да се залавят за работа!