Валентин Стоянов: Енергийна стратегия и природен газ

 Съществен дял от проекта на енергийната стратегия е посветен на природния газ, на потенциала му за използване в страната, както и на стратегически проекти, свързани с транзита, както и с потреблението на газ в страната. Актуалността на темата е продиктувана и от годишнината на голямата газова криза, засегнала сериозно и българската икономика.

География и стратегия
Дори да звучи клиширано, трябва да споменем стратегическото географско положение на България. Близостта до Каспийския басейн и Русия (като производители и доставчици) и разположението в Югоизточна Европа са от огромно значение, включително за привличане на бъдещи трасета през територията на страната. Това е и причината България да е основна транзитна държава, като транзитираните количества надхвърлят 17 млрд. куб. м. годишно.
Географското положение е и причина страната ни да бъде предпочитана за трасета на международни газопроводи, каквито са проектите „НАБУКО" и „Южен поток". Първият е и трябва да бъде основен приоритет на България, тъй като потенциално би диверсифицирал доставките на природен газ и би намалил зависимостта от Русия. В перспектива по „НАБУКО" може да бъде доставян газ от Каспийския регион (основно Азърбейджан и Туркменистан), Иран и дори Северна Африка.
„Южен поток" също има своето стратегическо значение. Наистина това трасе не намалява зависимостта от Русия, но при заобикаляне на Украинската акватория, би намаляла заплахата от нова газова криза в случай на нови спорове между Руската Федерация и Украйна. Съобразно проекта, от територията на България „Южен поток" се разделя на два лъча: южен (през Гърция за Италия) и северен (за Централна Европа). Това, за което българската страна трябва да настоява, е реализиране и на трети лъч (за Република Македония и Албания) по трасето на Коридор №8.
При реализиране и на двата проекта България би могла да транзитира допълнително десетки милиарди куб. м. природен газ годишно, което би имало както икономически, така и политически ползи за страната.

Диверсификация и сигурност
Важна е и темата за газохранилищата в България. Към края на 2009г. в Чирен има около 670 млн. куб. м. газ - количество, което потенциално би задоволило потреблението в страната за около тримесечие. Необходимо на страната е поне още едно хранилище, проучвания за каквото има в района на Галата, но допълнително трябва да бъде проучен потенциала за съхранение на природен газ и на други места.
Газовата криза от началото на 2009г. показа колко тежка е зависимостта от единствен доставчик и това най-после доведе до реални действия по изграждане на междусистемни връзки с Румъния и Гърция. Известен напредък има и по реверсивната връзка с газопреносната мрежа на Турция. При всички случаи изграждането на междусистемни връзки със съседни държави може да стане по-бързо и да е по-евтино от големите транзитни проекти, което, разбира се не изключва абсолютната приоритетност на последните. Обезспокоителни са данните, че довършване на двете газови връзки (дори на 20 километровата с Румъния) се очаква едва около 2013г.
Неясни към момента са точните параметри на новите газови споразумения, които предстои да сключим с Руската Федерация към средата на 2010г.
Основен проблем в българската енергетика е този за ниското проникване на газоразпределителната мрежа. Едва около 1,5% от българските домакинства са газифицирани, докато в Европейския съюз този процент надхвърля 50%. За сравнение в Румъния около 90% от домакинствата имат достъп до природен газ. На практика около 40% от използваната от българските домакинства енергия е електрическа, при 11% средно за ЕС, при положение, че природния газ е по-евтина и по-екологична алтернатива.
Важни за диверсификацията са и проучването на възможностите за използване на терминали за LNG (втечнен природен газ), каквито има в съседни страни, както и за изграждане на собствен терминал в България. Тепърва в България ще има и газови централи. Съществува проект за блок с инсталирана мощност 800 мегавата, работеща на природен газ във Варна. ТЕЦ Варна е собственост на ЧЕЗ и в момента работи с вносни черни въглища.
Не трябва да се пренебрегват и проучванията в шелфа на Черно море и използването на собствени залежи от природен газ. Наскоро компанията „Мелроуз" оповести, че предвижда инвестиции от 78 млн. долара в дейности по проучвания за находища на природен газ в Черноморския ни шелф, както и в проект за съхранение на природен газ.
Големият шанс
През последните години се наблюдава съществено развитие на технологиите за извличане на природен газ от въглища. Касае се за огромно по своето значение ноу-хау, което започва да намира практическо приложение и е в състояние да осигури енергийна сигурност и независимост на държави като България. Съществува метод за извличане на природен газ от въглища, който не изисква горене и съответно не води до отделяне на почни никакви емисии. Процесът е изцяло химически и на практика води до над 80%. Технологията е разработена в САЩ, като първата централа, функционираща на този принцип е в щата Масачузетс.
Интерес за реализиране на подобна инвестиция има и в България. Изследване на чуждестранен инвестиционен фонд сочи, че инвестиция в размер на около половин милиард евро би дала възможност за производство на около 1,6 млрд. куб. м. природен газ годишно, което е около половината от потреблението на страната. За справка - през 2009г. ще бъдат внесени около 2,9 млрд. куб. м. газ, при около 3,4 млрд. куб. м. потребление през 2008г. Такова количество на практика би осигурило ако не пълна независимост, то поне значителна енергийна обезпеченост и сигурност на България.
Според разчетите, собственото производство на природен газ от въглища би струвало по-евтино от вноса на газ, а това би се превърнало в огромно конкурентно предимство на българската икономика. Подобна инвестиция би имала и огромен мултиплициращ ефект за националната икономика, тъй като за суровина могат да се използват въглища от Маришкия басейн, Ломски лигнити и други собствени ресурси.
Съществува и допълнително предимство. През България ще минава газопровода НАБУКО и по него страната ни би могла да изнася за Централна Европа част от произведеното от въглища количество природен газ.

Заключение
Изключително важно е газовите споразумения, сключвани от България, да бъдат прозрачни и да са подчинени на принципа за икономическа изгода за страната и потребителите. От огромно значение е и провеждането на целенасочена държавна политика за газификация на максимален брой населени места, за да бъде заместена в голяма степен електроенергията, използвана в бита, с природен газ. Съществува и огромен неоползотворен потенциал за използване на газ в автомобилния транспорт. Всичко това трябва да бъде взето под внимание от управляващите при изработване и последващо изпълнение на новата национална енергийна стратегия. Едно е ясно - всяка грешка може да има дългосрочни и крайно негативни последици както за българското общество, така и за правителството, което си е позволило да я допусне.