Валентин Стоянов:Време е за нова енергийна стратегия

Статия на Валентин Стоянов секретар по икономическа политика на СДС

През последните години, белязани от управлението на тройната коалиция, се разви един особен „жанр", изразяващ се в писане на разнообразни стратегии, концепции и прочее творения на бюрократичната мисъл, като общата черта на всички е, че останаха хартиени тигри и никога не дадоха планираните резултати. В този раздел е и Концепция за енергийна стратегия на България до 2020г., изработена в министерството на Петър Димитров, която управляващите така и не намериха време да приемат за цяла година (Концепцията беше публикувана през юли 2008г.). В същото време е важно да се спомене, че новото правителство декларира готовност да изработи една актуална енергийна стратегия, която да отговаря на съвременните реалности и предизвикателства, пред които е изправена страната.

Какво липсва към момента?
На първо място следва да се отбележи, че Концепцията за енергийна стратегия на тройната коалиция беше изработена при почти пълна липса на реална обществена дискусия, и тук се коренят много от причините за провала на предишните управляващи. Тъй като Синята коалиция има ясна визия за това какво трябва да включва бъдещата енергийна стратегия, ние призоваваме правителството на премиера Борисов да не държи обществото в неведение относно подготовката на стратегически документи, а своевременно да предприема публично им обсъждане.
Друг проблем в Концепцията е нейната абстрактност и неяснота. В този смисъл тя представлява по-скоро съвкупност от общи твърдения отколкото важен правителствен документ. В нея не става съвсем ясно кои са приоритетите й, има по-скоро пожелателен характер, както и малко конкретика с оглед срокове, суми и проекти.
От документа на тройната коалиция отсъстват цели теми като тази за навлизане на частни капитали в отрасъла, т.е. енергетиката продължава да се схваща като нещо държавно, въпреки факта, че най-рентабилните енергийни дружества в страната (като изключим АЕЦ „Козлодуй") са именно в частни ръце. На практика липсва и голямата тема за либерализацията на енергийния пазар, която все още не е факт. Няма я темата за стратегическото енергийно свързване с енергийната мрежа на Република Македония, с която до преди година България дори нямаше високоволтов електропровод. В този контекст не се споменава нищо за т.нар. проект „АМБО" за пренос на Каспийски нефт от Черно до Адриатическо море, не се упоменава и ангажимент за страната ни да лобира за прокарване на лъч от бъдещия газопровод „Южен поток" и към Македония, а не само към Гърия и Сърбия. Всъщност, липсва каквато и да е визия за евентуална експанзионистична енергийна политика на Балканите (защо не и за придобиване на енергийни активи в съседни страни), с което България по-скоро декларира предпочитание да е обект, отколкото субект на енергийна експанзия.
Има и друг фундаментален проблем. Както в Концепцията, така и в Енергийната стратегия на кабинета „Сакскобургготски" не се споменава нищо за инвестиране в наука и развойна дейност, свързани с енергетиката, както и за запазване и развитие на натрупано през десетилетията научно-технологично ноу-хау. Не се отделя внимание и на въпроса за подготовката и изграждането на кадри в енергетиката. А това са неща, за които са необходими дългосрочно мислене и устойчива стратегия.
Читателят на Концепцията остава с впечатление, че тя е изпълнена по-скоро с пожелателност, общи констатации и погрешни приоритети, както и, че е базирана върху неверни разчети и предположения.

Защо нова енергийна стратегия?
Последната официално приета енергийна стратегия на България е от юли 2002г. и беше изработена основно във връзка с подготовката на страната ни за членство в Европейския съюз. След постигане на тази цел, вече 3 години изглежда, че развитието на енергийния ни сектор няма съвсем ясна посока, както и, че дългосрочна държавна визия за отрасъла липсва. Въпросният документ от 2002г. не отразява и новите предизвикателства, породени от глобалната икономическа криза, от т.нар. „Трети енергиен пакет" на Европейския съюз и от необходимостта за реална либерализация на пазара. Иронично е, че 7-8 години по-късно все още е актуално първото изречение на стратегията от 2002г., а именно: „Състояние на енергетиката - реформата предстои".
Не беше постигната целта за „заместване на регулирането с конкуренция". Тепърва ще трябва да се търси приложение на технологиите за улавяне и съхранение на въглероден двуокис, т.нар. CCS технологии. Ще трябва да бъдат положени и основите за въвеждане на водородната икономика. Във връзка с Третия енергиен пакет на ЕС ще е необходима и подготовка за нови нормативни актове, включително нови Закон за енергетиката, Закон за енергийната ефективност, Закон за възобновяемите и алтернативни и енергийни източници и биогоривата. Изключително важно е да България да изгради план за действие във времето след разформироване на БЕХ и листване на миноритарни пакети от енергийни дружества на фондовата борса.

Какви са целите?
Крайно време е потребителят да стане основна фигура в новата енергийна политика България, а това от своя страна означава либерализация на пазара, прозрачност в ценообразуването и сключените международни споразумения, както и създаване на енергийна борса, каквито вече има в страни от региона - включително в Румъния и Чехия.
Енергийна стратегия не трябва да се пише просто за самия енергиен отрасъл, а за цялата икономика и обществото. От тази гледна точка е необходима и дългосрочна визия, която да надхвърля един или два управленски мандата, както и да бъде направен задълбочен преглед на енергийните стратегии на съседните страни.
Изключително важно е да се отговори на фундаменталната необходимост от мощности с дългогодишен срок на експлоатация, гарантиращи надеждно и устойчиво снабдяване с енергия. Трябва да се положат усилия сегашните около 10% произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) електроенергия да достигнат 16% от общото крайно потребление на енергия до 2020г., като все пак акцентът се постави върху предимствата на ядрената енергетика, енергийната ефективност и собствените енергийни източници...
Истината е, че само една изцяло нова и добре структурирана енергийна стратегия може да изведе отрасъла на качествено различен път, за да преодолеем натрупаните през последните години грешки и пропуски. Това е единственият начин да гарантираме енергийната сигурност и независимост на България и устойчиво развитие на страната ни. Точно поради тази причина основен приоритет на правителството през следващата половин година трябва да е изработването на нова енергийна стратегия.