България – Македония: време е за прагматизъм

България - Македония:
време е за прагматизъм
Република Македония е най-близката до България страна - в исторически, народностен, езиков и културен план. По силата на геополитическите обстоятелства - територията на Вардарска Македония беше част от Югославия за период от няколко десетилетия и в началото на 90-те години се обособи като самостоятелна държава, чиято независимост беше призната първо от България. Сам по себе си този факт е от огромно значение и заслужава адмирации, но след него от страна на България не последва нищо друго, което да задълбочи отношенията със съседна Република Македония. Чак десетилетие по-късно, по време на правителството на СДС бяха подписани редица спогодби, които доведоха до значително обвързване на двете съседни страни и стартиране на ползотворно сътрудничество между тях.
Пулсът на отношенията
Всичко започна със съвместна декларация на премиерите на България и Македония от 22-ри февруари 1999 година и продължи с подписване на Консулска конвенция, на Договор за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, на спогодба за международни автомобилни превози, на протокол за сътрудничество между министерствата на външните работи, както и със спогодба за свързване на железопътните мрежи на двете страни - всички тези споразумения сключени през 1999 година. Пак по време на мандата на СДС - с Република Македония бяха подписани спогодба за сътрудничество в митническата област, спогодба за откриване на два нови ГКПП, споразумение за изграждане на високоволтов електропровод, договор за правна помощ, спогодба за сътрудничество в областта на културата, спогодба за сътрудничество в областта на образованието и науката, договор за сътрудничество в областта на туризма, важната спогодба за взаимно признаване на документите за образование и др.
Седем години безвремие
Големият проблем е, че след периода на засилено сътрудничество и взаимна подкрепа, започнал в края на 90-те, България отново обърна гръб на отношенията с Македония през мандата на последните ни две правителства. Въпреки подписаните с Република Македония - веднъж през август 2004 година и втори път през януари 2008 година - меморандуми за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция - страната ни на практика не оказа съществена подкрепа на югозападната си съседка при кандидатстването й за членство в НАТО, без дори да направим опит за противодействие на заплахите за вето от гръцка страна. Като пълноправен член на Европейския съюз България вече две години не положи усилия за лобиране в полза на Република Македония, погазвайки по този начин собствения си национален интерес. На практика - единствените по-сериозни стъпки към задълбочаване на партньорството със съседната държава през последните години са спогодбата за откриване на Културно-информационен център на България в Скопие и на Македония в София и спогодбата за откриване на ГКПП „Невестино-Делчево".
Коридор №8
Обща инфраструктурна трагедия за двете страни е Коридор №8 /един от Паневропейските транспортни коридори/, свързващ Черно с Адриатическо море и минаващ през територията на България, както и през Република Македония и Албания. Най-големите проблеми по това трасе не са свързани толкова с пътищата, колкото с други типове инфраструктура. До скоро между България и Македония липсваше високоволтов електропровод. Едва в края на 2008-ма беше открит електропроводът „Червена могила - Щип", чието изграждане продължи цяло десетилетие. Икономическите последици от липсата на подобна енергийна връзка се състояха в това, че за да изнася ток към Западните Балкани /включително към Албания и Македония/, България беше зависима от електропреносните мрежи на Сърбия и Гърция, което съответно означаваше използване на обиколни трасета и оскъпяване на енергията. А това в крайна сметка правеше страната ни по-неконкурентна на пазара на електричество в Югоизточна Европа.
Другият голям проблем за Коридор №8 и съответно за свързването на двете държави е липсата на железопътна връзка с Македония и оттам - с Адриатическото крайбрежие. Проектът за тази жп линия съществува още от края на 19-и век, но поради политически съображения /явно действащи против страната ни и днес!/ идеята никога не е била реализирана. Впрочем, през Втората световна война България полага релсите и от страната на Македония, но след септември 1944 година откриването на отсечката е замразено, нещо повече - релсите са демонтирани от властите в Белград и са пренесени в Босна за изграждането на жп линия там! Всичко това с цел да няма железопътна връзка между България и Македония. Днес от страна на нашата граница релсите отново са положени, а от македонска страна трябва да бъдат отново изградени оставащите 28 километра. Странното е, че България не полага никакви усилия в тази насока - липсва дипломатически натиск, не се търси подкрепа от Европейския съюз. Равносмеската е, че и от това бездействие на правителството търпим огромни пропуснати икономически и политически ползи.
Част от Коридор №8 е и проектът за петролопровод, известен като АМБО, целящ да свърже българското с албанското крайбрежие и от там с Италия. Основната роля на АМБО е диверсификация на петролните доставки, т.е. освен от Русия да се доставя петрол и от Каспийския басейн. На този етап обаче надделява руският проект за петролопровод Бургас-Александруполис, който е неизгоден за България както от икономическа, така и от екологична гледна точка и ще бетонира енергийната зависимост на страната ни!
Националният интерес на България
Интересът на България се състои в това безусловно да подкрепяме Република Македония за членство в НАТО и в Европейския съюз. Страната ни има нужда от една стабилна югозападна съседка, която да бъде надежден евро-атлантически партньор и съотвено да стои далеч от орбитата на старите геополитически влияния - особено от това на Белград. Целта, която трябва да следваме, е премахване на всички граници между България и Македония, а изпълнението на тази цел минава през изграждане на всички възможни инфраструктурни връзки, през евро-атлантическа интеграция на Република Македония, през постоянен диалог и предприемане на съвместни дипломатически, стопански и културни инициативи. От развитието на България през последните десетилетия се разбра, че основен проблем на страната ни е липсата на стратегическо мислене и на ясна визия за това каква национална доктрина да следваме. Тук обаче няма място за оправдания с „международното положение" и „Великите сили" - истината е, че основно от нас и нашите собствени усилия зависи развитието на отношенията с най-близката ни държава!
Валентин СТОЯНОВ