Държавни индустриални зони?!?

Преди броени седмици правителството на тройната коалиция взе решение за създаване на поредното държавна мега-структура, т.нар. Национална компания „Индустриални зони" (НКИЗ). Необяснима е икономическата „логика" на това решение, но веднага изникват както съмнения относно целесъобразността му, така и опасения, че ставаме свидетели на поредната управленска грешка на един отиващ си кабинет.

Проблемите
На първо място трябва да бъде отбелязано, че капиталът на НКИЗ се предвижда да е в размер 100 млн. лв., които в крайна сметка са пари на българския данъкоплатец. При това правителството не представи на обществото и представителите на бизнеса абсолютно никакви анализи, разчети и прогнози относно планираните индустриални зони. Липсват напр. каквито и да е критерии относно локациите им и това как един район и/или населено място ще бъдат предпочетени пред други.
Трябва да се отбележи, че броят на новопостроените индустриални зони в България от началото на Прехода се брои на пръсти, т.е. частният капитал е преценил, че това е оптималният им брой. При това положение изниква въпросът какво кара правителството да смята, че допълнителни индустриални зони са необходими и, че някой въобще има намерение да изгражда предприятия в тях? Защо създаването на НКИЗ се оправдава с „експортната политика"? Защо вместо индустриални зони правителството не строи напр. силиконови долини", кол центрове или нещо друго? Излиза, че управляващите си представят икономиката като пушещи комини, а не напр. като високотехнологични предприятия с голяма брутна добавена стойност. Друг е въпросът, че не е работа на правителството да определя къде, как и какви стопански предприятия ще се изграждат на територията на страната.
Изниква и въпросът дали някой частен инвеститор въобще е заявявал интерес към изграждане на предприятие в държавна индустриална зона. Ако имаше такъв деклариран интерес, министър Петър Димитров със сигурност щеше да се похвали, но явно частните инвеститори, които се „очаква" да напълнят държавните индустриални паркове, просто ги няма. При тази ситуация е редно да се попита какъв е резона правителството да създава индустриални паркове (при това с парите на българския данъкоплатец), които после ще стоят празни. Пак в тази връзка - на бизнеса и обществото трябва да бъде отговорено какъв е смисълът от пълно изграждане на индустриални зони при положение, че към момента законодателството за насърчаване на инвестициите дава възможност за получаване на инвестиционни сертификати (при инвестиции над определени прагове), при което държавата съфинансира изграждане на инфраструктура за определени проекти. Предимството на схемата по Закона за насърчаване на инвестициите е в това, че е налице частен инвеститор, т.е. има готов инвестиционен проект. Случаят с НКИЗ е коренно различен - тук няма никаква сигурност, че някой инвеститор ще прояви интерес към предвижданите индустриални зони!
По-нататък трябва да бъде отбелязано, че правителството предвижда НКИЗ да има директорски борд от петима души. Не е ясно защо броят им не е напр. минималния, изискван от Търговския закон за акционерно дружество - а именно трима. Не е ясно и защо дружеството ще е акционерно, а не напр. ЕООД. В случай на ЕООД би бил достатъчен един-единствен управител. Вместо това бордът на Национална компания „Индустриални зони" ще бъде безсмислено раздут. Възможности за корупция също не трябва да бъдат изключени. Все пак правителството налива 100 млн. лв. в една стопанска мега-структура, което е съчетано с липса на прозрачност и ясни критерии. Корупция е възможна както при харченене на тези 100 млн.лв., така и във връзка с избора на локации за индустриални зони и изпълнители на обществените поръчки по цялостното планиране и изграждане на зоните.
Създаването на никому ненужни промишлени паркове без „наематели" със сигурност ще доведе и до съсипване на земеделска земя. Най-вероятно правителството просто ще избере налична земя, ще промени статута й, вкарвайки я в регулация, и най-накрая ще я огради и „асфалтира" в очакване на потенциални инвеститори. В случай, че такива не се появят, земята завинаги ще бъде изгубена за националната икономика.

Социализмът се завръща!
Ясно е, че намерението на правителството за привличане на „високопродуктивни и експортноориентирани инвестиции" не е нищо повече от пожелание, което не е подкрепено от никакви изчисления и анализи. В решението си за създаване на НКИЗ кабинетът твърди следното „През последните години българската икономика се доказа като едноличен лидер в ЕС по показател преки чуждестранни инвестиции, изчислени в процент от БВП". В тази връзка веднага може да попитаме защо тогава управляващите решават да заменят частната инициатива при индустриалните инвестиции с държавни планови мероприятия?
Една от видимите тенденции в България, включително през последните години е, че държавата започна да се намесва във всички сфери на стопанския живот: строи индустриални зони, голф игрища, прави си банка за „развитие", произвежда цигари, вози пътници с влакове, строи електроцентрали и т.н. и т.н. И всичко това - без предварително представяне на анализи, прогнози и разчети, без подлагане на публично обсъждане и съответно - все с парите на българския данъкоплатец! Крайно време е някой да потърси отчетност от управляващите, защото както е тръгнало, до изборите няма да имаме нито фискален резерв, нито дори един завършен от така шумно рекламираните през последните години „инфраструктурни проекти". А обещаните индустриални зони ще останат без каквито и да е предприятия в тях - като паметници на опита за реставрация на социализма в българската икономика!