Военните заводи – време за приватизация!

Провалилата се наскоро процедура за приватизация на осемте предприятия от структурата на ТЕРЕМ и очертаващото спиране на ВМЗ Сопот отново повдигнаха в публичното пространство въпроса за съдбата на българския военно-промишлен комплекс. Или по-точно - на това, което е останало от него. Десетилетия наред (особено през 70-те и 80-те години на ХХ век) военните заводи бяха не без основание сред гордостите на българската индустрия, произвеждайки продукция за милиарди долари годишно. Пълноценно беше използвано ноухау от някогашната „братска" страна, износът на сектора стигаше до три континента, военно-промишленият комплекс обезпечаваше в голяма степен както десетки хиляди работни места, така и националната сигурност. Днешната ситуация обаче няма нищо общо със славното минало на военните заводи и вече години наред ставаме свидетели на постепенния им упадък.

Държавните „гиганти"
Бегъл поглед върху Закона за приватизацията и следприватизационния контрол разкрива основната причина за кризата в отрасъла. В т.нар. забранителен списък за раздържавяване попада „Терем" ЕАД със своите 8 подразделения, а именно: „Терем-Летец" ЕООД, гр. София, „Терем-Георги Бенковски" ЕООД, гр. Пловдив, „Терем-Хан Крум" ЕООД, гр. Търговище, „Терем-Овеч" ЕООД, гр. Провадия, „Терем-КРЗ Флотски Арсенал - Варна" ЕООД, гр. Варна, „Терем-Ивайло" ЕООД, гр. Велико Търново, „Терем-Ген. Владимир Заимов" ЕООД, гр. Божурище и „Терем-Цар Самуил" ЕООД, гр. Костенец. Отделно - в списък №2 към Закона за приватизацията (съдържащ дружества, които могат да бъдат раздържавени само с приемане на нарочна стратегия от Народното събрание) са вкарани трите компании „Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД (ВМЗ Сопот), както и търговските „Тератон" и „Кинтекс".

Агонията
Въпреки, че информацията за финансовото състояние на предприятията от военно-промишления комплекс е оскъдна, в общественото пространство непрекъснато се появяват данни, даващи представа за ситуацията в сектора. Броят на персонала е в пъти по-малък отколкото преди десетилетие, заплатите се изплащат чрез банкови кредити или разпродажби на активи (най-вече на имоти), расте задлъжнялостта на дружествата, периодично се предприемат стачки на работниците с настоявания за изплащане на закъснели възнаграждения. Според данни от медиите общото производство на всички заводи от структурата на ТЕРЕМ през 2007г. е за едва 66 млн. лв, докато приходите на ВМЗ през първите 9 месеца на 2008г. е около 60 млн. лв. при около 2 милиарда долара годишно през 80-те години.
На този фон правителството отказва да поеме каквито и да е дългосрочни ангажименти за спасяване на сектора и се ограничава само да временни мерки, имащи за цел единствено временно стабилизиране на ситуацията ... до следващата ескалация на напрежението. Такава ситуация е налице от няколко седмици в Сопот, където около 3 800 работници от шестте завода на ВМЗ започнаха протести с настоявания за яснота относто бъдещето на дружеството. Големият проблем остава в остарелия начин на мислене, при който типично по социалистически не се предприемат никакви мерки, не се извършва качествена промяна в модела на управление и въпросните дружества просто биват оставяни да фалират сами.

Време за раздържавяване
Около 50 компании бяха закупили документация за участие в провалилата се и през тази година приватизационна процедура за осемте завода от ТЕРЕМ. Дружествата бяха разделени в два пакета - стратегически и нестратегически. В първата група попадаха „КРЗ Флотски арсенал - Варна", „Георги Бенковски", „Хан Крум" и „Терем - Ивайло", като при тях правителството беше решило да продаде 66% от капитала. Във втората група бяха „Летец" и „Ген. Владимир Заимов" в София, както и „Терем Овеч" и „Терем - Самуил". При тях се продаваха 74% от капитала им.
Трябва да се отбележи, че практиката за раздържавяване само на отделни пакети от акциите на въпросните дружества е изключително порочна и нецелесъобразна. Няма никаква икономическа логика държавата да запазва миноритарни дялове в компании, които впоследствие точно поради тази причина не може да контролира. Същевременно никой не пита инвеститорите дали биха искали да бъдат съдружници на правителството. Такъв е напр. случаят с „Кремиковци", където държавата все още има 25% от акциите, но това по никой начин не гарантира нито заплатите на работниците, нито бъдещето на дружеството.
Погрешен е и цялостният модел на досегашните опити за приватизация на военните заводи. През последното десетилетие се провалиха няколко процедури за раздържавяване, продължавщи по около година без никакъв успех. От тази гледна точка най-ефективният и бърз метод би бил приватизация през фондовата борса или чрез търг с явно наддаване. Впрочем, доказателство за ефективността на приватизацията е и фактът, че „Арсенал" - Казанлък не само оцеля през последното десетилетие, но привлече и голяма част от най-добрите специалисти на все още държавните Вазовски Машиностроителни Заводи.

Изводите
Сигурно е, че преструктурирането на военно-промишления отрасъл ще е много трудно, но приватизацията е единствен изход за спасение на отрасъла. Тук дори не говорим за съкращения на персонала. Проблемът е в остарелите технологии, в липсата на интерес от страна на държавата за решаване на проблема с производството и ремонта на оръжие и боеприпаси.
Факт е, че военните заводи имат огромно значение за националната сигурност, както и все още структуроопределящо значение за икономиката на немалко селища, основно в Северна България и Подбалкана. Същевременно е ясно, че правителството е неспособно да поеме ангажиментите си към работещите в сектора и към развитие му. Точно поради тази причина продажбата на военните заводи на стратегически инвеститори е крайно необходима, макар и закъсняла мярка.