Реформа в горския сектор!

Последните промени в Закона за горите, свързани със забраната за замени на земи и гори от държавния горски фонд, възродиха дебатите за провеждане на тотална реформа в горския сектор на България. Горският фонд представлява огромен ресурс и неговото ефективно управление и оползотворяването на потенциала му е ключов фактор за развитие на голяма част от относително по-бедните селски и планински региони в страната. Според т.нар. "Национална стратегия за устойчиво развитие на горския сектор в България, 2006-2015г." общата горска площ на България възлиза на 37% от територията на страната, като към 2004г. държавният горски фонд представлява почти 80% от общата горска площ, а недържавният едва - 20%, половината от който е общинска собственост.

Проблемите
Пределно ясно е, че в горския сектор съществуват редица проблеми, свързани с управлението на горските масиви, съхраняването и рекултивацията им, състоящи се най-вече в неправомерен добив на дървесина, бракониерство, ерозия и особено замените на гори. Скандалите в тази насока бяха почти ежедневие през последните години. През първите три години от мандата на тройната коалиция бяха извършени замени с над 8 хиляди декара държавни гори, като след няколко месеца ще стане ясно колко декара са вкарани за замени от управляващите през последните няколко седмици до влизане в сила на законовите поправки на 01.03.2009г. Държавата загуби милиони от тази практика, като само някои от най-фрапиращите примери са замяна на 287 дка до Калиакра, граничещи с природен резерват Болата - за 35 отделни парчета земя с обща площ около 300 дка в Шуменска област. Подобен е случаят със замяна на около 1000 дка държавен горски фонд по крайбрежието в района на Балчик - срещу 2800 дка, разпръснати в Стара планина.

Сгрешеният модел
Напълно е ясно, че държавата не само не може да се справи с проблемите на горския сектор, но и нещо повече - самата тя всъщност ги генерира и подхранва. Именно от чиновниците и политическите им покровители идва корупцията в отрасъла - управляващите регулират заменките, организират корупционните схеми, допускат незаконната сеч, вземат подкупи за издаване на разрешителни за сеч, износ на дървесина и т.н. Първоизточникът на всички тези проблеми е моделът на управление и стопанисване на горите или казано по друг начин - фактът, че в огромната си част собствеността на горите в България е държавна. Същинският дебат от икономическа гледна точка не е за това кое министерство или агенция да управлява и стопанисва горския фонд. Големият въпрос е този за собствеността на горите и съответно за модела на управлението им - от държавата или от частния сектор.

Решенията
Основните стъпки, които следва да съдържа реформата в горския сектор, са няколко. На първо място горите трябва за бъдат раздържавени, за да бъде даден път на частните капитали и един по-качествен метиджмънт. Само по този начин би се създала реална на конкуренция в сектора, както и стимули за инвестиране в развитието и възстановяването на горите - за да носят те дългосрочна стопанска изгода на частните си собственици.
На второ място следва да бъдат ограничени бюрократичните пречки при лицензионните режими в отрасъла, както и при издаването на разрешителни за дейностите по сеч и дърводобив.
Следващ фундаментален момент е либерализирането на търговията, износа и вноса на дървен материал.
Разбира се приватизацията, респективно концесионирането на държавните гори, следва да бъде извършени при напълно открити процедури с ясни правила.
В резултат на приватизацията държавата би спечелила огромни еднократни постъпления, което съответно би облекчило и данъкоплатците, тъй като средствата, предвидени в републиканския бюджет за горско и ловно стопанство и охрана на горите и дивеча, надхвърлят внушителните 150 млн. лв. годишно. Ако горите са частни, собствениците биха имали реални стимули да ги залесяват и да се грижат за биологичното разнообразие в много по-голяма степен, защото биха печелили от това. Още повече - като собственици биха имали дългосрочен хоризонт, който далеч надхвърля максималните четири години на един управленски мандат. За разлика от частните капитали - държавното управление води точно до обратното: неизгодни за държавата замени, липса на контрол, незаконна сеч и бракониерство, непровеждане на адекватни залесителни кампании, тотална корупция или в най-добрия случай безхаберие.

Нужна е промяна
Според всички прогнози търсенето на дървесина в България и в международен мащаб ще се увеличава поради засиленото търсене на суровината от енергийния сектор, както и заради развитието на сектора на дървопреработка и мебелната индустрия и нарастване на използването на дървесина за отопление. Всичкотова поставя на преден план необходимостта да се отговори в максимална степенна потребностите на пазара.
Международният опит (включително в страните от Европейския съюз) показва, че частното управление на горския фонд е много по-ефективно и носи много повече ползи на националното стопанство. Факт е, че частните предприемачи използват по-добри технологии за стопанисване на горските ресурси, тяхното възстановяване и пълноценното им развитие. А това носи ползи както на селските и планинските райони, така и на икономиката като цяло. Защото истината е, че в условията на неясни практики и политически интереси, ресурсите на горите не могат да се използват в пълна степен и се превръщат в развъдник на корупционни схеми. От което най-големи потърпевши са легалният бизнес и данъкоплатците, т.е. всички ние!