Административна реформа по висшите етажи!

Едно от многото неизпълнени обещания на сегашните управляващи е това за намаляване на държавната администрация. Факт е, че въпреки постоянните „заклинания" на тройната коалиция за по-малко бюрокрация и регулаторни режими, броят на чиновниците не намалява, а постоянно расте - и то в условията на продължаващ демографски срив и твърдения за разширяване на т.нар. електронно правителство, т.е. предоставяне на административни услуги по Интернет.
Към края на 2007г. в държавното управление и задължителното обществено осигуряване са заети около 137 000 души, като за сравнение броят им през 2000г. е бил около 90 000! И това - в държава с намаляващо население. Интересен е и фактът, че в Закона за държавния бюджет за 2008г. нормативно е заложено съкращение в администрацията с общо 12%. Това означава, че през 2008г. трябваше да бъдат освободени към 16 000 работещи в администрацията. Това обаче така и не се случи - напротив броят служители на голяма част от административните структури дори расте, а на повечето остава непроменен. Нещо повече - настоящето правителство дори си създаде нови администрации като ДАНС и Държавната агенция по туризъм.

Излишните министерства
Новосъздадени от тройната коалиция преди години бяха и няколко министерства сред които Министерство на европейската интеграция, Министерство на държавната администрация и печално известното Министерство на извънредните ситуации. Основателен е въпросът защо напр. има Министерство на европейската интеграция след като България е вече в Европейския съюз? Това министерство дори няма сграда в момента! В крайна сметка вече сме в ЕС и всички администрации имат звена, отговарящи за европейската интеграция и съответното координиране на дейността им със структурите на Общността. Наред с това едва ли има министър, който да разбира от всичко, т.е. едно лице, което да представя и защитава позициите на България на европейско ниво по всички въпроси.
Министерство на държавната администрация е друг показателен пример. И тук стои въпросът дали въобще има нужда от такава структура, и дали всяко ведомство не трябва само да си управлява човешките ресурси! Ясно е, че подобно министерство бе създадено основно с цел да има ресор за един от коалиционните партньори в тройната коалиция, както и, че координационните му функции, могат да се извършват от неголямо звено в самия Министерски съвет.
Особено фрапиращ случай е Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Единственото необходимо и смислено звено там е Гражданска защита, чийто персонал обаче е с пъти по-малък от този на чиновниците зад бюро. Такова министерство не би следвало да има в следващото правителство, но същевременно си заслужава звеното за бързо реагиране (Гражданска защита) да бъде подсилено финансово. Въпреки харчените огромни суми, през последните години с нищо не се подобри ситуацията при бедствия и аварии. Освен Гражданска защита, която се вля в министерството, всичко останало е излишно като функции.

Време за реформа!
Най-важното в административната реформа е тя да започне от върховете, т.е. от най-висшия ешелон на държавната машина. На първо място трябва да бъде редуциран броят на министерствата и да не бъде допускано създаването на структури само, за да бъдат удовлетворявани болните амбиции на отделни хора за министерски кресла.
На второ място броят на заместник министерските постове трябва решително да бъде ограничен и законодателно да се закрепи „лимит" от максимум трима заместник министри на който и да е министър, за да не си стига до фрапиращо раздути чиновнически щатове. Същото важи и за броя на зам. областните управители, който трябва да бъде редуциран до един - т.е. областен управител да няма повече от един заместник.
Друг голям проблем е този с раздутите бордове на държавни компании. Въпросните дружества са или акционерни, или с ограничена отговорност. Според Търговския закон е напълно достатъчно ООД-тата да имат един-единствен управител, което масово не е практика сред държавните дружества. При АД-тата е достатъчно да има само съвет на директорите (едностепенна система на управление) с трима членове, но при държавните компании случаят обикновено не е такъв - там е масово възприета двустепенната система на управление (включваща не просто съвет на директорите, а надзорен съвет и управителен съвет), което обикновено резултира в десетина на брой членове на съответните бордове.
Такъв трябва да е подходът и при останалите държавни агенции. Примери в тази насока са Агенция за приватизация (АП) и Агенцията за следприватизационен контрол (АСлпК). АП напр. има седемчленен надзорен съвет и тричленен изпълнителен съвет, вместо да има само изпълнителен директор и негов заместник. Подобно е и положението с АСлпК, която има петима „надзорници" и тричленен изпълнителен съвет. Сходните случаи с ненужно завишени съвети, директорски бордове и състави на различни комисии са масово явление в държавната администрация.

Изводите
Намерението на правителството да намали администрацията през 2008 очевидно не се осъществи, напротив - появяват се нови структури, а дори и повърхностен преглед на бройката чиновници в различни звена от изпълнителната власт показва увеличения в поне 5 министерства. Очевидно, намерение и воля за намаляване размера на администрацията, а от там и на всички свързани с това разходи - няма. Не се наблюдава и почти никакво развитие по навършилия десетилетие проект за въвеждане на електронно правителство, във връзка с който държавата задлъжня допълнително и към Световната банка.
Крайно време е администрацията ни да бъди организирана така, че „човешкият фактор" в нея да намалее, което със сигурност ще доведе поне до две неща: намаляване на корупцията и ограничаване на бюджетните разходи, с които допълнително се товари българския данъкоплатец. Обществото ни обаче ще повярва, че се извършва административна реформа, само ако тя започне отгоре - от министрите, техните заместници, областните управители, директорските бордове и раздутите комисии. Иначе всичко ще се окаже лицемерие и поредната лъжа на правителството!