Финансовата криза е продукт не само на пазара, но и на лошо управление

В момента много и най-различни специалисти са впрегнати в даване на рецепти и прогнози за излизане от финансовата рецесия.Но има няколко урока ,които управляващите трябва да научат от глобалната криза и основният е ,че икономическата политика на страната първо не трябва да води до прекалено раздуване на кредитирането.
От време на време световната пазарна икономика навлиза в цикли на затруднение,исторически погледнато това не е нищо ново.За всички Ни е ясно, че в момента сме в такъв период, но това се дължи повече на погрешна правителствена политика, а не толкова на пазарните влияния. Провалът на частния сектор се дължи основно заради грешките на публичния сектор поради липсата на адекватен монетарен контрол се стигна до ситуация , в която дори доскоро проспериращи държави в момента имат сериозни затруднения и искат помощ от международните финансови институции.
В момента не по-малко опасно от самата криза е и това, че много хора могат да си направят погрешни изводи, че свръхлибералният икономочески модел е в своя залез, всъщност такава е мечтата на „левите специалисти" , опитващи се да уловят вълната на популизма ,но явно тяхната мечта не е за частната собственост, както и за повече свободни пари в обръщение. Затова моментът е деликатен и е необходимо да се устои на такива течения. В нашата страна преходът от централизирана към пазарна икономика е сравнително наскоро завършил и затова можем да сме силно уязвими от кризата, имайки предвид доскорошния кредитен бум, в съчетание с дефицитът по текущата сметка на държавата. Затова в случая са необходими неимоверно по-ниски и премерени публични разходи, както и по-ниски данъци. Но благодарение на управляващото мнозинство ставаме свидетели точно на обратното явление, виждаме как правителството се е впуснало в безконтролно харчене на бюджетния излишък. И вместо данъкоплатците да усетим някакви облекчения в такъв момент на затруднение от тази година ще плащаме по-високи имуществени данъци.Тук топката започна да се прехвърля между държавата и общините, понеже ситуацията е такава , че ставките (данък-сгради и промилите за смет) не се променят , както се оправдават мнозина кметове и това действително е така, но от друга страна държавата увеличи с 50 % данъчните оценки на имотите, които служат за данъчна основа и това автоматично увеличи налога върху сградите, което ще усложни допълнително ситуацията за гражданите и бизнеса.
Условията на финансова рецесия могат да доведат и до риск от дефлация поради понижаване на цените и на потребителското търсене , този процес ще даде отражение съответно и върху търговците, които ще намалят своите печалби . Всичко това ще рефлектира и ще доведе до намаляване на заплатите на служителите, както и до съкращения на персонал.За да се облекчи тази ситуация е необходимо отново като най-важна и основна мярка е намаляване на данъчната тежест, за да останат повече средства в обръщение на пазара и в изтънелите потребителски джобове. За всичко това е необходимо адекватно поведение от страна на управляващите , което да не води до задълбочаване на българската икономика във водовъртежа на рецесията.