Време за намаляване на регулациите!

Една от най-важните теми за гражданите и бизнеса в България е тази за ограничаване на държавните регулации, бюрокрацията и многото лицензионни режими. Неслучайно страната ни е сред от най-корумпираните и икономически изостаналите в Европа - като основна причина за това са именно множеството регулации на централно и местно ниво, както предвидени в редица неудачни законови и подзаконови нормативни актове, така и напълно произволно налагани от чиновническия апарат. Същите режими са отговорни за загубата на милиони човекочасове годишно, изразходвани за получаване на всевъзможни разрешителни, за попълване на документация и за редене на опашки. Ежегодно огромни такси се събират от различни общински и държавни структури - често без да съответстват на качеството и бързината на предоставените услуги, а понякога - и напълно незаконно.

Проблемите

Стотици са примерите за регулационни режими, които трябва да бъдат отменени или сериозно облекчени. Правителството ежегодно пише програми в тази насока, но не прави почти нищо за реализирането им, което би следвало да включва както промени в нормативната уредба, така и сериозен контрол върху централните и общински администрации.
Типичен пример за регулация, която може да бъде подобрена, са разрешителните, издавани от териториалните звена на Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност". Такива разрешителни са задължителни за регистране на търговски обекти, на обекти с обществено предназначение, както и за лицензиране на публични складове за зърно, но изискванията за получаване на разрешение нито са уредени в закон, нито са регламентирани сроковете за издаване и валидност. Това от своя страна води до опасност от чиновнически произвол и корупция.
Други примери за неудачни регулационни режими са разрешителните за търговия на дребно с алкохол и тютюневи изделия. Относно дейността по търговия на дребно с алкохол събирането на такси е абсолютно незаконосъобразно, тъй като липсва законова регулация за търговията с вино и спиртни напитки в Закона за виното и спиртните напитки. Някои общини прилагат по отношение на тази дейност "лицензионен" режим, в други общини е установен регистрационен режим. В тази връзка би било правилно нормативната уредба на търговията на едро и дребно с вино и спиртни напитки да се унифицира и регламентира в отделен подзаконов нормативен акт (наредба), за да бъдат премахнати основанията за произволно тълкуване.
За продажба на тютюневи изделия също се изисква разрешително за продажба, издавано от кмета на общината по местонахождението на търговския обект. Мнението ми е, че и този разрешителен режим би следвало да отпадне напълно, включително да не се дължат каквито и да е такси за подобна дейност.
Друг пример за честа злоупотреба от страна на общинските администрации е свързан с издаването на разрешения за строеж. Сроковете за издаване на строителните разрешения много често въобще не се спазват, съответно липсват и санкции за органите, което е типична предпоставка за корупция и забавяне на инвестиционни проекти за стотици милиони всяка година. Друг проблем е, че въпреки въведеното в Закона за устройство на територията (ЗУТ) изискване за създаване и поддържане на публични регистри на издадените разрешения за строеж, повечето общини не поддържат такива.
Друг типичен случай са разрешителните за пунктове за периодични прегледи и проверка на техническата изправност на пътни превозни средства. Този режим спокойно може да бъде облекчен от разрешителен на уведомителен.
Подобна е ситуацията при търговията с метали. Режимът там е лицензионен по отношение на търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които нямат опасни свойства, но спокойно може да бъде облекчен на регистрационен, защото не поражда повишен риск за националната сигурност или обществения ред, личните или имуществените права на гражданите или правата на юридическите лица, както и за околната среда, тъй като металните отпадъци нямат опасни свойства.
Примерите по-горе описват ясно част от недостатъците на регулационните режими в България. В тази връзка могат за бъдат изброени няколко принципа, на които трябва да се подчиняват въпросните регулации. На първо място уредбата на регулационни режими би следвало, когато е възможно, да бъде на ниво закон, а не подзаконов нормативен акт. Причината е в по-голямата устойчивост на законите (заради по-сложната процедура за изменение и допълнение), а от там и по-голямата прозрачност на законовите актове, за разлика от подзаконовите.
На второ място - всички режими би трябвало да съдържат задължаващи администрацията срокове и съответно - санкции за релевантните органи при неспазване на въпросните срокове.
Трето - в случай на запазване на определени режими, би следвало съществуващите срокове да бъдат максимално съкратени. Наред с това - централната и местните администрации трябва да направят всичко възможно за спазване на принципа за обслужване на едно гише. По-нататък - таксите, събирани от администрациите при издаване на разрешителни, трябва да бъдат значително намалени.
Фундаментална промяна трябва да претърпи чл. 58, ал. 1 от АПК, според която непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт. Именно този принцип за мълчалив отказ трябва да бъде заменен с принципа за мълчаливо съгласие, което при всички случаи би резултирало в намаляване на корупцията и в по-голяма ефективност дейността на администрацията.

План «Регулаторна гилотина»

Факт е, че стотиците регулации на местно и централно ниво играят изключително негативна роля за развитието на българската икономика и за обществото като цяло. Факт е и огромната корупция, която в най-голяма степен се подхранва от изискванията за всевъзможни разрешителни без да са предвидени ясни срокове и процедури за издаването им и съответно без санкции за чиновниците в случаи на забавяне и произвол от тяхна страна. Неслучайно България има репутация на бюрократична държава, включително по отношение привличането на чуждестранни инвеститори - и то в днешните условия на световна икономическа криза. Нека в тази връзка си зададем въпроса дали регулационните режими са от полза на националната икономика и дали не е дошло време за по-малко правителство и една истинска регулаторна «гилотина»!