Съдбовен избор - за СДС и за България!

Съдбовен избор - за СДС и за България!

Ергин Емин, член на НИС на СДС
и
Желез Съботинов, десен симпатизант

Да избере ново ръководство - това за СДС е пореден шанс. Парадоксално е обаче, че за него този акт се превръща в последен.
Съвсем скоро следват избори - европейски и вътрешни. И ако новото ръководство не успее в тези предизвикателства т.е. няма представители в Европейския парламент и няма собствена група в следващото национално представителство, това ще бъде последният валс за СДС. Той ще потъне в политическата история като партията, допринесла най-много за демократизацията на България - както, примерно, полската „Солидарност" на Лех Валенса.

Така, че нещата са неразривно свързани и за първи път в историята на Съюза на демократичните сили неговите членове държат в буквалния смисъл на думата съдбата му в собствените си ръце. Ако не изберат точните хора - хора, способни да изведат партията до изборни победи - горният мрачен сценарий с голяма степен на вероятност ще се състои.
Подчертаваме „точните хора, хора способни да изведат партията до изборни победи". Обръщаме се към моите съпартийци: Умоляваме ви - гласувайте с разум, след задълбочена преценка на политическите качества на кандидатите, на техния морал, на стореното и нестореното от тях на и за СДС, на тежестта им в обществото, на възможните атаки, на които неминуемо ще бъдат подложени и на възможностите им ще могат ли ефективно да им отговорят. Загърбете емоциите, приятелствата, контактите! Помнете - изборът е съдбоносен не само за СДС, но и за цялото дясно в политическата ни система, за народа ни!

Необходими напомняния преди вота

Що е партия?
Какво е Европейската народна партия?
Какво е СДС?

Важно е в съзнанието ви да имате кристално ясни отговори на тези въпроси преди да дадете вота си. Вписват ли се възможностите на вашите предполагаеми кандидати в тези картинки, но вече в национален мащаб? Могат ли да понесат огромната тежест и още повече очакванията на потенциалния електорат или ще оставят принципиалните положения в дефинициите без живот, без дух, без енергия, както е сега? (Справка - Програмата на СДС.)
Обобщаваме - абсолютно наложително е в СДС да преоткрием съдържанието на понятието партия в цялата му дълбочина. Да разберем, че партия и членство в партия е преди всичко мислене с категориите на политическия прагматизъм. И то да намери естественото си място в основните ни политически документи, в организационния живот от местен клуб до самия партиен връх, в личното ни поведение.

Какви са целите на СДС?
Могат ли кандидатите да ги постигнат?
Имат ли капацитет?

Пред партията стоят множество проблеми. Въпросът е по шекспировски : "Ще бъдем или няма да бъдем", ала истината за новото ръководство е - ще възвърне ли силата на СДС, волята наистина да продължим в името на България, на нейните хора или ще затъне някъде в партийното блато на така наречените политически субекти. Имайте тази идея, когато формирате новия ръководен екип на партията.
Считаме за необходимо, за личен ангажимент, да изложим две причини, които, според нас, превърнаха абревиатурата СДС от надежда, от начало, от синоним на промяна, в синоним на обществена и гражданска нечувствителност. Те, ведно с предателствата на меркантилни кариеристи и продажни манипулатори на общественото мнение от всякакъв род, спомогнаха моралната мръсотия от живота да бъде отъждествена точно с носителите на идеала, в който милиони се кълняха по улиците и площади и пред избирателни урни.
Първо - в исторически план - лоша шега ни изигра некадърността на БСП през 1994-1997г. Още не осмислили, не усетили тежестта да бъдем партия в едно реформиращо се общество, под напора на събитията, бяхме катапултирани начело на държавата, получихме всички лостове на властта. Не може да се отрече, че тези "лъскави играчки" имаха върху мнозина от нас същото въздействие като стъклени дрънкулки за туземец. Вторачихме се в тях, вживяхме се в ролята на месии и забравихме за целите на СДС.
Може да се вижда просто, елементарно, но ако се съпоставят реалните интереси, стремежи, социални конфликти, потребности, претенции на хората от всяко населено място с извършеното от нас, с отговорите, които даваме на исканията на всеки социален пласт, можем да се убедим има ли в работата на СДС "андрешковщина" или няма. Ще успеем ли като партия да рационализираме обществените потребности, да институциализираме конфликтите, да управляваме политическите интереси? Разминаванията между теорията и собствената ни практика са направо очевадни. Явно сме разчитали на някакъв опит, мислили сме се за най-умни, за по-хитри. Обаче сме забравили, че в политиката "андрешковщината" има кратък живот.

Кои от кандидатите
са откровени политически тепегьози?

Мераклиите май са доста - само за председател - шест души! Не съзираме ли между тях познати муцуни, осребрили партийното си членство във високи държавни постове, или превърнали се в големи бизнесмени от нищото, или некадърници, тръпнещи да се качат на златното политическо влакче? Съзирате ли в лицето на някой кандидат харизмата да бъде водач? Могат ли кандидатите изобщо да общуват политически?
Премахването на дистанцията между СДС и обикновения човек, поставя другия голям въпрос, другата ни голяма болка - за политическото общуване в най-широк смисъл. Не намираме друга област от нашата дейност, в която провалът да е така шумен и така виден. И закономерно получихме 4, даже 5 оценки двойка на избори. В това отношение едва сме научили азбуката, дори трудно сричаме. Нищо че междувременно ни приеха в Европейската народна партия.
Дали не преувеличаваме? За съжаление - не. Разбра ли ни съседът - безработният - защо е безработен? Разбра ли ни пенсионерът как да свърже двата края с пенсийката си? Как им показахме съчувствието си? Посочихме ли им светлината в прословутия, но реален тунел? Все тежки, мъчителни, но ежечасни питания. Питания, чиито отговори трябва да съществуват в икономическата ни платформа, в социалните ни програми, но най-често в онези често невидими, ала осезаеми способи, по които общуваме с хората.
Ако може да се говори за изкуство в политиката, то е в майсторството да се общува. От него зависи доверието, настроенията, мненията, нагласите, ориентацията, идентификацията в крайна сметка на избирателя. Как му въздействаме, как го убеждаваме, внушаваме, мотивираме - все техники, за съжаление, далечни от нас.
Във всяко помагало по социална психология срещу термина "общуване" можете да откриете неговите 7 аспекта. Те обхващат от обмена на информация между индивидите до обмена на способности, умения, дейности и навици, от взаимодействието на общества до обмена на ценности и стереотипи на поведение. Изобщо материя, която е "терра инкогнита" за 99 и 9 на сто от СДС. Да не говорим за общуването с медиите - винаги, ама винаги там сме били абсолютна нула.
Е, питаме се - ще може ли тогава новото ръководство да доведе до съзнанието на всеки прокламираните ни идеи за свобода, солидарност, справедливост, на тяхната многостранна същност. И как ще извърши тази работа?

И последен,
наш изключително важен въпрос
- лакмус за дясномислещи политици.
Защо остана комунизмът в България?

С помощта на СДС комунистическата система в България бе премахната, бе заслужено изпратена в музея на несъстоялите се социалнополитически експерименти. Но комунизмът в България остана. Защо? Какво ли биха отговорили кандидатите и какво биха предприели, за да изчезне този опасен парадокс?
Неоспорим факт е, че дясноцентристките умонастроения съществуват у нас. Но в момента не съществува силна партия, която да ги акумулира, да стане техен защитник и изразител. И започваш да се съгласяваш с някои остроумни мислители, че "огромната част от българите са десни, но те просто не подозират това". Ние по начало се оказахме неспособни да предложим на обществото цялостен и логичен политически проект. Проект, способен да легитимира пред обществото политическите действия, да оправдае твърдите (а понякога и жестоките) икономически начинания, да им придаде смисъл и да вдъхне надежда.
Нашият патос бе насочен към погребването на комунистическите ценности и планово-разпределителната икономика. Наивно сметнахме, че изменението на икономическата база, т.е. тържеството на пазарната икономика, само по себе си ще направи буржоазната революция необратима. Свещена простота! Преобразуването на икономиката без преобразуването на идеологията и политическото мислене е като да замеряш звездите с камъни.
Само за миг си представете, че великият турски реформатор Кемал Ататюрк бе отдал всичките си сили за промяна на икономическия фундамент, без да пипне свещените за всеки мюсюлманин ислямски основи. Мислите ли, че тогава поданиците на Османската империя, днес биха се наричали граждани на Република Турция? Или кумирът Лудвиг Ерхард. Ако бе просто реформирал икономиката без да извърши мащабна денацификация, някъде, примерно, към 60-те години на миналия век, някой високорейтингов президент на Германия не би могъл да произнесе реч в дух, че не всичко в нацистка Германия е било толкова лошо? И че трябва да се помнят не концлагерите, а аутобаните и хилядите работни места...
Нещо голямо, нещо много голямо сме пропуснали в шеметното време.

Въпроси, въпроси, въпроси... Търсят се отговори - верни, точни, ясни. Проблеми, проблеми... Търсят се решения - ефективни, правилни. Теми от живота - чакат се идеи. работа, служба на обществото - това е житейският жребий на политика, при това безкористно, всеотдайно. А вие, драги съпартийци, преди да пуснете бюлетината, помислете. Ще може ли?Ще гласувате не за СДС, ще гласувате за България!