Денят, който отключи ада

Днешният ден (9-ти септември) дълги години бе национален празник. Най-националният! Най-празничният! После гузно го потулихме в мълчание. Сякаш за да скрием от днешната младеж, че датата сложи началото на националното падение.

Този къснолетен ден на 1944 година променя завинаги милиони български съдби! За едни отключва вратите на ада, за да стовари върху главите им безчинства, убийства, поругана чест, ограбено имущество, прекършени мечти. За други открива лесния път към богатството, общественото влияние, кариерата. Съдбата, сякаш с жестока ирония, разменя местата на довчерашните плебеи и аристократи.  Предприемчивите и интелигентните са пратени да пълнят наровете в лагерите или щатовете на най-унизителните професии. Мързеливите и некадърните завземат креслата на министри и депутати, индустриалци и банкери. Този ден отваря в сърцето на нацията рана, която скоро няма да заздравее. Защото непоправимо разделя българите на жертви и палачи. Както казва руският белетрист Буковски „днес мнозива си спомнят, че са били жертви, но никой да е бил палач”. Макар, че внуците на тези палачи продължават да контролират държавата и да разделят българската нация.

Затова трябва всяка година да си спомняме (не да празнуваме) 9-ти септември. За да споделяме по малко от истината и болката. Така, може би, след някое десетилетие ще намерим сили да заключим вратите на ада и да спрем опустошението на българската нация.

Иво Райнов

кандидат за кмет на община Ловеч

зам. председател на общински съвет на СДС в Ловеч