Божидар Лукарски: За първи път от много време от бизнеса виждат решимост в държавна институция

Божидар Лукарски, министър на икономиката, в интервю за Радио „Фокус”

Водещ: Решаването на икономическите проблеми от различно естество не слиза от дневния ред на страната. Министър Лукарски, след фокусираните върху различни проблеми в дискусии, бизнес форуми и кръгли маси, какво е впечатлението ви за състоянието на българския бизнес?
Божидар Лукарски: Сериозен въпрос и доста обхватен. Състоянието на българския бизнес определено не мога да кажа, че е лошо, не мога да кажа, че е и добро. Има определени изисквания от страна на бизнеса и към държавните институции, и към бизнес средата като цяло, което е задача на Министерството на икономиката. Състоянието на българския бизнес мога да го определя като добро и с готовност за развитие. Това, което имам като обратна информация от бизнеса към нас като министерство, отношението е изключително положително. И за първи път от много време от там виждат решимост в държавна институция, която да се погрижи за българския бизнес.
Водещ: Има ли все още регулаторни пречки, изразени в законодателна тежест, както и много на брой разрешителни или лицензионни режими, които да ограничават бизнеса?
Божидар Лукарски: Ами има. Има такива. Ние се стремим да намалим съответно тази т.нар. административна тежест и тези режими. Внесли сме трети план за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса с промени в законодателството, които да намалят в периода 2015-2017 с 30% т.нар. административна тежест, като сме предвидили промени в 16 закона. Дебело подчертавам, тези промени са съгласувани след всичките тези срещи с бизнеса, за които вие говорихте в предишния въпрос. Те включват: промени в 130 подзаконови акта и 120 свързани акта от европейското законодателство; промени в Закона за акцизите и данъчните складове, в Закона за техническите изисквания към продуктите, Закона за подпомагане на земеделските производители, за автомобилните превози и т.н., да не ги изброявам всичките. Всички тези неща, пак подчертавам, са съгласувани с бизнеса и са след сигнали за конкретни режими, които пречат и създават административна тежест за бизнеса. И по наши изчисления, както казах, 30% би следвало да падне тежестта, което в абсолютно число ще възлиза по наши изчисления на 385 милиона лева.
Водещ: Тези промени ще хармонизират ли бизнес средата и подготвяте ли нещо още в тази посока?
Божидар Лукарски: Да. Идеята, разбира се, на тези промени е точно такава. И освен че цели хармонизиране на средата, ние няма да спираме и действително подготвяме промени и в други нормативни актове, като планираме мерки с ресори, които не са само свързани с икономиката. Нашите експерти работят с Министерство на транспорта, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, където има такива мерки, за които вие говорите или такива режими, като те са доста сериозни. Има над 50 такива в Министерство на транспорта, 20 в Министерство на финансите, близо 20 в Министерство на труда и социалната политика. Най-сериозен ефект би трябвало да има по отношение намаляване на административната тежест към мерките, свързани с обмена на информация между институциите - и НАП, както и Агенция по вписванията. Защото моето голямо учудване и учудването на всички колеги е, че всъщност толкова години държавната администрация работи, без да има сериозна хармонизация и комуникация помежду им, което в крайна сметка се отразява и върху хармоничността на средата за бизнеса.
Водещ: Господин министър, на бизнес форум премиерът Борисов препоръча преодоляване на пасивността, повече инициативност и почтеност при правене на бизнес. Съществуват ли от страна на държавата и стимулиращи механизми за това?
Божидар Лукарски: Ами държавата се опитва да направи всичко възможно. Именно това изказване на премиера беше вчера на един бизнес форум, на който присъствах и аз, както и още 4-ма колеги от кабинета, защото понякога бизнесът иска общо взето държавата да е този основен регулатор, който да бута бизнес средата. Ние обаче живеем в пазарна икономика доста дълго време вече и не трябва да забравяме, че този процес е двуяк. И както от наша страна ние да полагаме усилия, така и бизнесът не трябва да чака наготово и да прояви повече инициативност. И, разбира се, както каза премиерът, повече почтеност. Това е един двустранен процес, при който само заедно ръка за ръка можем да вървим към по-добра бизнес среда и към естествено по-добро икономическо развитие.
Водещ: В условията на увеличаващия се брой на общините у нас с безработица над средната, как и чрез какви механизми от Министерството на икономиката можете да съдействате за привличането на инвестиции и насърчаване на частното предприемачество и на практика да укрепвате изостаналите региони?
Божидар Лукарски: Първо ще спомена, че действително съм горд и дебело искам да подчертая – това не е заслуга само и единствено на Министерството на труда и социалната политика, а именно фактът, че откакто това правителство е дошло на власт, има 2% намаление на безработицата, което общо взето ни нарежда, мисля, че на първо място или на едно от първите места по спад на безработицата в Европейския съюз. Това показва, че сме на прав път и че мерките, които приемаме в икономиката, са правилни. Що се отнася до конкретика, ще ви кажа – вчера бяхме на един бизнес форум, организиран от президента в Смолян, който целеше именно привличане на инвестиции и насърчаване на частно предприемачество, и по-специално към региони, които са по-слабо развити. Едно от нещата, които Министерството на икономиката прави и аз в лично качество като човек, който обещах да се погрижа за най-бедните региони на България и в частност най-бедния – Северозападна България, мога да посоча новите мерки и критерии за кандидатстване, които въведохме с оперативна програма „Иновации и конкуретноспособност“ 2014-2020 година. Специално за такива бедни региони като Северозападна България там са предвидени пет точки допълнително. Днес имаше и утре ще имам срещи с представители на бизнеса от Северозападна България, които са изключително доволни от това, както и от факта, че за тези изостанали региони се предвижда най-високата степен на финансиране по европейските грандове. Това е нещо, което съвсем конкретно мога да се похваля, че Министерство на икономиката обеща и свърши.
Водещ: Господин министър, вие препоръчахте на българския бизнес да се насочи към пазарите на САЩ, Близкия Изток, Япония и Китай. Но има ли нашият бизнес ресурси и условия, за да пробие на тези пазари? Как може да бъде подкрепен и насърчен, и то особено малките и средни предприятия?
Божидар Лукарски: Точно малките и средни предприятия имат възможността, те са повече и като брой, и като предприятия, които могат да допринесат за брутния вътрешен продукт и за тяхното самостоятелно развитие като фирми. Те могат на тези пазари да атакуват, но трябва да бъдат подпомогнати от държавата. Вчера, между другото, отговарях на подобни въпроси. Да, вчера отговарях на конкретни въпроси и видях, че има разбиране сред фирмите от малкия и средния бизнес, именно този форум, за който говорих, отварям скоба. А именно, понеже за тези големи пазари имаме определен проблем с поддържането на качество в количествени измерения. Иначе, по-просто казано, не можем да задоволим често качеството, на което работим, да задоволим големите пазари, особено в Щатите и в Япония, а и в Китай, това са огромни пазари. За целта трябва да са взаимно обединени в клъстери фирмите от малкия и средния бизнес. До този момент това, което отчетох и след моето посещение в Щатите, е, че българските фирми се опитват всяка сама за себе си самостоятелно да пробие на съответния пазар, като целта й е да си осигури някаква малка ниша и по възможност да няма конкуренти от България за същото нещо на същия пазар. Това е нещо, което трябва да преодолеем като мислене, защото конкуренцията е тази, която ражда качеството. Само при обединение в клъстер можем да атакуваме такива големи пазари, вчера го дадох като конкретен пример на млекопреработвателите, и съответно да постигнем тези обеми, които се очакват от нас. Това е нещо, което държавата и чрез Агенцията за малки и средни предприятия се опитва да прави и мисля, че променяме това клише в мисленето на българския бизнес по отношение на монополизацията, в кавички, и се надяваме в скоро време да имаме абсолютен ефект по този въпрос.
Водещ: Господин министър, препоръчвате създаването, обединяването на бизнеса в клъстери, но има ли регламентираща система за акредитация и дейност на тези клъстери?
Божидар Лукарски: Честно казано, засега работим малко на пожелателност и на убеждаване. Може би вашият въпрос ми дава достатъчно идея да помисля за някаква по-сериозна регламентация в браншовете. Имаше предложения от бизнеса за конкретни закони за браншовите организации. Може би това е нещо, върху което трябва да се позамислим и да поработим в по-близко бъдеще.
Водещ: След два часа в Министерството на икономиката, ръководеното от вас министерство, ще бъде подписано с Европейската космическа агенция Споразумение за европейска кооперираща държава. Какво означава това споразумение, какво произтича от него за България?
Божидар Лукарски: Първо ще кажа, че Европейската космическа агенция развива своята дейност доста отдавна и позволява на Европа това, по което ние не сме се възползвали: да развие уникален научен технологичен капацитет. Тази организация е независима от европейските структури и освен, дебело трябва да подчертая, държави от Европейския съюз, участват и водещи икономики като канадската, израелската, норвежката и швейцарската, например. Европейският съюз отделя приблизително 12 милиарда евро за тези мащабни космически програми, като „Галилео“ и „Коперник“. И за нас ще е изключителна възможност да успеем да се възползваме от това финансиране, като в този бюджет за първи път ще бъде заделен бюджет за България, тъй като до този момент България беше единствената държава от Европейския съюз, която нямаше възможност да се включи към този т.нар. свободен пазар, към тази европейска космическа агенция.