Божидар Лукарски: Конкурси заради конкурсите няма да правя

Министърът на икономиката пред "Капитал"

Обяснявам си го с това, че имаше доста политически назначения, които не вършеха достатъчно добра работа. Сменям тези хора. Голяма част от тях са назначени по времето на правителството на Орешарски и са абсолютно партийни. Смените в Министерството на икономиката са доста по-малко като количество от тези, направени по времето на Орешарски, и държа да подчертая, че независимо от партийната принадлежност хората, които си вършат работата в държавните фирми и в министерството, не са сменяни.

По-голямата част от смените ги проведох напоследък, за да дам толеранс на всеки да се докаже. Сменил съм ги с хора, които по моите виждания могат да свършат повече работа за конкретната длъжност и дейност там, където за това не се предвиждат конкурси.

Не оставя ли малко лош привкус това, че голяма част от ключовите назначения са висши функционери на СДС? В предизборната кампания на РБ казвахте, че трябва да има прозрачност, дори се предвиждаха конкурси...

В интерес на истината законът не позволява и не предвижда за всяко място да се провеждат конкурси...

Но и не забранява.

Не забранява, само че конкурсът е малко пожелателен. Като говорим за мандатни длъжности, каквито са например тези, които се заемат от председателите и зам.-председателите на прословутата Комисия за защита на потребителите, около която се вдига шум, провеждането на конкурс щеше да бъде напълно пиарски ход. Когото и да бях избрал като председател или съставящ комисия, той трябва да бъде одобрен от Министерския съвет (МС). Какво става, ако предложа някого, когото МС отхвърля? Аз провеждам един конкурс заради самия конкурс, обаче органът, който назначава, е МС.

Но ако на конкурса някой от кандидатите покаже особено високи качества, МС трудно би отказал да го назначи МС не следи изслушванията.

Ако аз провеждам конкурс, но не съм последната инстанция, какво се получава? Нека ви попитам - кой кандидат показа най-високи качества в конкурса за председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ)?

Ами това е един много интересен въпрос всъщност.

Ето го отговора! А МС изб­ра този, който е избран от г-жа Кунева...

Значи вие не харесвате конкурса?

А, не, не! Просто казвам, че конкурсът бе конкурс заради самия конкурс, тъй като МС така или иначе назначи човека, когото той реши. Ако МС не бе одобрил кандидатурата, влизаме в един много сложен правен казус в този случай.

Но вие сте министър, не юрисконсулт на министерството. Важното е вие какво ще положите като политическа линия, като принципи. Липсата на задължение за конкурси е доста удобно извинение.

Тоест вие искате да ми кажете, че пиарът е по-важен от правния ефект... Аз съм юрист. Действам по законообразност, а не по целесъобразност. Там, където се предвиждат конкурси, като например за директори на дирекции, както ще стане с директора на оперативна програма "Конкурентоспособност", ще бъдат проведени конкурси.

По "Конкурентоспособ­ност" към вас бяха отправени остри критики, че сте уволнили специалисти с дългогодишен опит...

Имам аз пък критики към "Капитал". Изнесохте информация, предоставена от нас, но не интерпретирана докрай. Тези хора, които бяха съкратени (а те не бяха много между другото), определено не си вършеха работата и за тях имаше разнопосочни сигнали от бизнеса. Аз върнах структурата на програмата, така както е действала до октомври месец 2014 г., тъй като след това са правени промени, които не са одобрени от Брюксел.

И аз не мисля, че системата, която се е прилагала до октомври, е добра, но не можем да работим без одобрението на ЕК. Между август и края на ноември е имало огромно спиране на плащанията по вече действащи проекти. В момента структурата на програмата не фаворизира никакви проекти, защото не оценява проекти.

Бяхте казали, че има много оплаквания от бизнеса. Всъщност драмата беше опитът за пренасочване на програмата към финансов инженеринг, т.е. да се подпомагат проектите с гаранции или с евтини кредити, вместо да се дават пари.

Истината е, че ЕС вече няма толкова свободни средства и времето на грантовете си отива. Тенденцията е бизнесът да се субсидира с други методи - т.нар. финансов инженеринг. Голяма част от средствата по него са били одобрени от служебното правителство и г-жа Ирена Младенова, голяма част от него е бил подготвен тогава. Бъдещето на финансирането на малките и средните предприятия за жалост минава оттам.

Нека да поговорим за назначения в някои държавни компании. Примерно в "Ел Би Булгарикум" бяха назначени този януари двама членове на надзорния съвет, които на 17 март вие уволнявате.

Това, което беше изнесено в "Капитал" като информация, че те не работят добре, си беше истината…

А защо сте ги назначили тогава?

Ами беше преценка, че могат да свършат работата, за 2-3 месеца стана ясно, че не могат.

А кой ги е предложил?

Предложението е мое, съчетано с предложение на бизнеса.

От кого? "Лодис Инвест"?

"Лодис Инвест", даже не ги знам кои са тия…

Е, как кои са - собствениците на "Лакрима". Имате и доклад в министерството. 

Не ги знам. Изпълнителният директор на "Ел Би Булгарикум" ми каза, че отначало са работили добре, после обаче не е срещнал разбиране. И да е имало нещо, вече няма. Мога да ви уверя, че няма изгледи "Ел Би Булгарикум" да бъде изваден от този списък.

А вярно ли е, че сте предложили "Ел Би Булгарикум" да бъде изваден от забранителния списък за приватизация?

Не. Не знам защо имате такива съмнения.

А каква е причината Министерството на икономиката да има толкова много дружества, които очевидно нямат никаква дейност и поне за външен човек изглежда така, сякаш служат само за назначението на някакви хора? Например има държавен институт за маркетинг, който не е много ясно какво върши!

Държавният институт за маркетинг в интерес на истината е обявяван за приватизация. Или ще бъде ликвидиран, или приватизиран. И аз мисля като вас - има дружества, които (голяма част от тях вече са в процес на ликвидация) не изпълняват никаква дейност или тя е отживяла. В момента институтът по маркетинг изпълнява едни рентиерски функции.

Защо тогава не го закрихте, вместо да назначавате ваши хора?

Това е юридически въпрос. Първо ще го обявим за приватизация, ако не - ще го ликвидираме.

Последните 2-3 дни имам разговори с чужди дипломати. Те казват, че България има инвестиционни стратегии за Шри Ланка или Джибути, но не и за околните страни. Защо?

България няма инвестиционна стратегия за Шри Ланка и Джибути. Истината е, че пазарът в ЕС е строго профилиран и разделен, нишите са малко. И ЕС, и България гледат като на перспектива да изнасят в държави от Средния изток, Китай, Япония и Виетнам и Корея, с които има преговори от страна на ЕС. Друга основна дестинация е САЩ, което е основната цел на преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. Що се отнася до турския пазар - той е много интересен, защото каквито и да било инвеститори, дори от ЕС, трудно навлизат. Това е така, защото много от турското производство е държавно дотирано и продуктите, които изкараме на пазара там, няма как да се конкурират ценово.

При инфраструктурните проекти там се изискват такива големи обеми от оборот за кандидатстване, че ние нямаме нито фирми, нито консорциуми, които да могат да представят оферта. Знам за български фирми, които са кандидатствали за проекти в Азербайджан (който като икономика е сходен с тези в Турция), но не са успявали.

Според вас страни като Азербайджан и Турция са затворени за български бизнес?

Не! Затворени са за големи инфраструктурни проекти. Можем да участваме само като подизпълнители, но това не ни е основен инвестиционен приоритет. Азербайджан например е една от страните, в които гледаме сериозно за двустранни инвестиции. Две неща подготвяме. Първото, което е най-належащо, е посещение на български фармацевтични компании, понеже се оказа, че азербайджанската икономика няма производство в областта на хуманитарната и ветеринарната фармацевтика и цялата им мрежа се зарежда от внос. Те казват: "Знаем, че българските лекарства са с добро качество и на конкурентна цена, искаме мащабно посещение на фармацевтични фирми." Целта е да изградят технологични линии и процес, които да произвежда с български специалисти и ноу-хау за Азербайджан.

А иначе те имат и други интереси, като например в нашата консервна индустрия. В средата на тази година ще има посещение на тяхна делегация. Казаха ни: "Качеството на вашите консерви не може да се замени с това на тези, които внасяме от Турция." И ние им подготвяме няколко проекта на фабрики, които вече не действат, при тяхното посещение техни бизнесмени в началото на юли да огледат и евентуално с тенденция да купят и развият производство, което после да изнасят към тяхната страна. Включително, понеже техните селскостопански продукти са на конкурентни цени, те могат да вкарват суровината от там, да я консервират в България и да изнасят обратно за Азербайджан.

Бяхте на посещения в Германия, САЩ, какво конкретно произлезе от това? Има съмнение в ползите от тях.

Ами да се съмняват. Контактите бяха на доста високо ниво, макар че по принцип да се срещнеш с човек от американското правителство е доста сложен процес не само за министър на икономиката, а и за хора от по-високо ниво.

Имахме срещи с американския бизнес. Citibank, която организира една от срещите, има намерение да участва в съфинансирането на проекти по програма "Конкурентоспособност" - липсата на такова финансиране е било голям проблем досега за рисковите проекти. Те се финансират до 80%, а оттам нататък е въпрос човекът или бизнесът му да има съответните финанси, понеже българските банки се пазят от подобни рискови инвестиции. Изследването на американския опит в рисковите инвестиции бе един от резултатите на моето посещение.

Искаме да организираме и голям бизнес форум. Американците казват - да, вие имате хубаво мляко, сирене, колбаси, сокове, но никой не ни ги представя тук във вида, в който американският потребител ги очаква. Това, което ние си представяме - срещи с американски доставчици, производители или ритейлъри, не е обичайна практика. Там пазарът е много по-разделен от тук и се срещат клъстери с вносители и дистрибутори, които от своя страна се грижат за маркетинга и разпространението, особено в средните щати, където има ниша. Българският производител още не е разбрал тези особености, работи се на парче, отделна малка компанийка пробива някъде в някой щат, зарежда 5-6 магазина и дотам. Досега българските производители работят за българската и за балканските диаспори - малък таргет, а не големия пазар в САЩ. Целта на този форум, който искаме да организираме във втората половина на годината, е да запознаем американците с българския вкус.

В Германия имах среща с министъра на икономиката на федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия. Договорихме организирането на съвместен бизнес форум и посещение на потенциални немски инвеститори, които да се запознаят със сектори, в които България има опит и успешни практики. Искам да подчертая, че изключително перспективен сектор е производството на компоненти за автомобилната индустрия и за текстилната индустрия. В тази връзка имах среща и с представител на BehrHella Thermocontrol, които са първият инвеститор в "Индустриална зона София - Божурище". От разговора ни стана ясно, че техни партньори, които са лидери в производството на компоненти за автомобилната индустрия, следят отблизо реализацията на проекта. Има запитвания от немски компании и в други сектори. Също така имах разговор с немски инвеститор от месопреработвателната сфера. Сега уточняваме най-подходящата локация за нуждите му.

Взех участие и в годишното събрание на Съюза на представителите на търговията на федерална провинция Северен Рейн Вестфалия, на което обсъдихме възможностите за установяване на партньорства с български винопроизводители. Като се има предвид, че съюзът обединява над 100 000 фирми, перспективите са сериозни.