Димо Гяуров: Единственият ефект от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество ще бъде тотален правен хаос, включително и в гражданското производство

Изказване на народния представител от Синята коалиция Димо Гяуров по време на обсъждането на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество

Уважаеми колеги, аз, за разлика от колегата от моята парламентарна група – господин Костов, не мога да кажа, че съм снизходителен и не мога да кажа, че приемам този закон.

Даже бих си позволил да използвам по-остра дума. Това не е просто закон, това е един нормативен Франкенщайн, който по един много неудачен начин се е опитал да компилира правни принципи, при това основно чужди, правила и основни постулати на гражданското, на наказателното право, и в края на краищата няма да постигне онази цел, която е записана в мотивите на вносителите, а именно преборването с организираната престъпност, откъсването й от нейната икономическа база, но в замяна на това отваря много широка възможност за нещастно стечение на обстоятелствата, да не кажа голяма дума, но, може би, за две трети от българските граждани. Защо?

Според мен онова, което законът предвижда като формален повод за стартиране на тази процедура, а именно привличането като обвиняем, и използването на текстове от Наказателния кодекс, всъщност са само един формален повод – повод, който може да бъде ползван от всеки разследващ полицай в N-ското РПУ, за да се саморазправи с някой, който му е неудобен.

Дайте си сметка, че това вероятно ще доведе до сериозна корупционна среда в системата на МВР, която и без друго не е цъфнала и вързала и на всички е известно, че е тежко корумпирана.

Наред с тези текстове, които се съдържат в чл. 22 – и аз адмирирам текстовете, свързани с тероризъм, с отвличания, с поръчкови убийства, обърнете внимание, че тук е фиксиран текстът на чл. 255 от Наказателния кодекс. Това са така наречените престъпления срещу данъчната система. Такова престъпление или повод за образуване на наказателно производство, което пък естествено става повод за стартиране на тази процедура, е неподаването на данъчна декларация или дори грешката в данъчна декларация.

Съвсем наскоро шефът на Националната агенция за приходите обяви официално, че през миналата година, ако не греша, няколко десетки хиляди граждани са пропуснали и той си позволи дори да ги амнистира, като им даде втори срок да подадат декларации. Какво се случва? Забележете, че всъщност тук не се предоставя на комисията възможност за преценка, а текстът е „образува”, автоматично. Всички тези граждани ще бъдат подложени на тежката репресия на цялата държавна машина – НАП, МВР, НОИ, ДАНС също, поради това че някой е сбъркал данъчната си декларация. Това сериозно ли Ви се струва? Това е абсурдно!

По-нататък – в ал. 2 на същия текст. Изтеклата давност в Наказателния закон не е основание такава процедура да не бъде стартирана – напротив. Давате ли си сметка какво означава това?

Още по-голям абсурд – в чл. 23. Тук всъщност е възпроизведена онази безумна презумпция от предишния вариант на закона за свързаност на третите лица. С други думи, давам Ви елементарен пример – един строителен предприемач е изтеглил неправомерно ДДС или не е внесъл данъчна декларация, но Вие преди n-години, 5, 10 години сте си закупили апартамент от него. По силата на този текст, всички, които са закупили тези апартаменти, автоматично стават обект на подобно разследване от тази комисия. Това са абсолютни нонсенси!

Срокът – дава се възможност спряното производство, след като вече е било удължено, едногодишният срок е бил продължен с още 6 месеца, след известно време, ако е спряно, да бъде възобновено и тук да тече нова една година – станаха две години и половина.

Други безумия – господин Миков обърна внимание до какво би могло да доведе това в системата на наказателното правораздаване, но аз искам да обърна внимание до какъв правен хаос ще доведе този закон в системата на гражданското производство. Цялата стабилност на гражданскоправните отношения заминава неясно къде. Този закон предвижда да се обезсилват сделки, да се обявява нищожност на сделките, да подлежи на отнемане на имущество, придобито привидно – не е ясно кой и как ще определя това, да се завеждат искове срещу трети лица. Аз съм абсолютно убеден, че въз основа на всичките тези текстове единственият ефект ще бъде тотален правен хаос, включително и в гражданското производство. Да не говорим, че ще бъдат накърнени сериозни права – права на кредитори, права на взискатели по редица   гражданскоправни производства, по изпълнителни производства. Предвижда се всички висящи дела с участието на лице, което е проверявано по този закон, да бъдат прекратени и те да стартират наново с участието на комисията. Убеден съм, че никой не си е помислил какво ще коства това на съдебната система и като пари, и като усилия, и като време, и като възможности. Това просто не може да се случи!

Ще приключа с това, като кажа, че бих призовал да преустановим разглеждането на този закон и вносителите да го оттеглят. Знам, че това няма да се случи. Знам, че вносителите няма да дадат и онези гаранции, за които призова колегата Костов. Напротив – имам очакванията, че между първо и второ четене този вариант ще се влоши допълнително, за да се отговори на онези очаквания на Европейската комисия, които тя отправя към нас, забележете, в резултат на немного разумните и премерени обещания, които през миналата и по-миналата година са дали двама министри. В разговори с представители на Европейския съюз и на комисията те дадоха простичко обяснение защо е този натиск за това законодателство. Хората отговориха просто: „Защото го обещахте. Защото Вашият министър на правосъдието и Вашият министър на вътрешните работи дадоха гаранции, че това ще се случи”.

Можем ли ние да бъдем заложници на едни такива немного разумни действия? Разбира се, че не можем. Разбира се, че не трябва да даваме приноса си за правния хаос в страната и за евентуалните тежки последици на неограничен кръг граждани на държавата, които в момента дори и най-развинтената фантазия не може да предположи. Благодаря.