„Проектът АЕЦ „Белене” и европейската енергийна сигурност: българските дилеми”

Днешният дебат трябва да си постави за основни цели да си припомним фактите и да се поставят важните въпроси, отнасящи се до проекта АЕЦ „Белене". Това заяви евродепутатът от Синята коалиция Надежда Неински при откриването на кръгла маса „Проектът АЕЦ „Белене" и европейската енергийна сигурност: българските дилеми". Тя припомни, че проектът има 29 годишна давност, като решението за него е взето от Министерски съвет на 20 март 1981 година. Строителството на площадка „Белене" започва в 1987 година и продължава до 1990г. Тогава се разразява мощна протестна вълна, подкрепена от „Екогласност" и зараждащата се демокрация. Социалното недоволство е свързано със силното земетресение в Свищов. Площадката се намира върху сеизмична зона. В 1990 година БАН изготвя доклад за АЕЦ „Белене", а по-късно народни представители внасят подписка против строителството АЕЦ „Белене". Още по-късно правителството на Симеон Сакскобургготски възкресява идеята за строителството на атомната електроцентрала, като компенсация за затворените трети и четвърти блок. Нейнски припомни, че след това премиерът Сергей Станишев - прави прословутата трета първа копка на площадката. Тя посочи, че според оценката на БАН - проектът не е необходим за електроенергийния баланс на страната. Днес правителството на ГЕРБ е изправено пред поредица от въпроси - колко реално ще струва, какви ще бъдат неустойките при евентуално прекратяване на проекта, има ли пазар на произвежданата енергия, какво е отношението към предложението на Руската федерация", посочи Нейнски. По думите й не на последно място е важен отговорът на въпроса: какво е мястото на един подобен проект в рамките на общата енергийна сигурност и има ли политика и идеология в проектът Белене?

Лидерът на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров бе категоричен, че липсва открита публична дискусия относно проекта АЕЦ „Белене". Според Димитров в проекта е ясно, че има повече политика, отколкото икономика. Той допълни, че България няма енергийна стратегия, в която да е включен проекта АЕЦ „Белене", а нова енергийна стратегия все още не е приета. Докато няма приета цялостна енергийна стратегия проектът не може да продължава, трябва да бъде потърсена отговорност за изхарчените пари до момента без проект", заяви Димитров. По думите му проектът трябва да бъде спрян и докато не бъде намерен стратегически инвеститор. Според него България трябва да е партньор по отношение на Европейска стратегия за енергийна сигурност, която трябва да бъде развита. Димитров посочи, че тя трябва да обхване и съхраняването на ядрените отпадъци. Синият лидер подчерта, че в Българската енергийна стратегия трябва да се предвидят още няколко възможности, които трябва да бъдат оползотворени - спестяване на енергия и удължаване срока на пети и шести реактор на АЕЦ „Козлодуй" вместо строежът на АЕЦ „Белене". По думите му трябва да се търсят възможности за удължаване на живота на други съществуващи мощности.

Евродепутатът и докладчик в Европейския парламент за напредъка на България по пътя й към европейското членство Джефрии ван Орден подчерта, че България може да стане енергиен център на Балканите. Според него предварителното затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй" не е било необходимо и това е довело до увеличаване използването на вредните лигнитни въглища, намаляването на енергийния износ на България, както и увеличаването цените на тока. По думите му трябва да се търси най-доброто решение по отношение на правилен начин за обезвреждане на ядрените отпадъци. Орден посочи, че проектът „Набуко" ще даде възможност за доставката на каспийски газ в България и е важен за диверсификацията на доставките.