Румен Христов: Десните партии желаят, мечтаят, работят, борят се, гражданите да имат просперитет

Проф. Румен Христов, председател на Съюза на демократичните сили, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Проф. Христов, как обобщавате резултатите от дискусията, около какви изводи се обединиха участниците?

Румен Христов: Дискусията беше изключително интересна. Освен участниците от страна на СДС и представители на други десни, автентични десни формации, имахме лектори, които са знакови десни икономисти, включително и международният секретар на КТ „Подкрепа“.  Така че имахме микс от политици, експерти и синдикалисти. Разбира се, и в лицето на Торстен Гайслер, представителя на „Конранд Аденауер“ и ръководител на бюрото на фондацията в София, имахме лектор от страна на Германия, най-добрата икономика в ЕС. Така че беше много интересно. Като че ли трябва да правим по-често такива срещи, такива дискусии, обмяна на мнения между експерти и политици, защото е добре чуеш, какво мислят самите експерти, да свериш часовника си и да продължиш напред.

Водещ: Проф. Христов, кои изводи се наложиха от обмяната на идеи и тези?

Румен Христов: Вижте, аз казах още в самото начало на дискусията, да не изглежда странно, че дясна формация, каквото е СДС, говори за повишаване на доходите. Защото ние смятаме, че големите неща, големите предизвикателства пред България бяха изпълнени. България отговори на всички критерии на ЕС и НАТО, станахме член на тези организации, стремим се към Еврозоната, стремим се към приемане в Шенген. И другото важно нещо според нас, което засяга всички българи, е повишаване на жизнения стандарт. Именно десните партии желаят, мечтаят, работят, борят се техните избиратели, техните граждани в държавата, в която живеят, да имат просперитет. Това означава щастливо население, население, което работи, население, което създава БВП, и по този начин спиралата продължава напред и нагоре. Истината е, че с елементарното раздаване на средства през бюджета това няма да стане. Затова ние смятаме, че трябва да търсим обединение около идеята, която СДС от няколко месеца лансира пред обществото, а именно да се обединим около намерението да постигнем удвояване на БВП в следващите десет години. Това е възможно, България има този потенциал. Въпросът е да работим в тази посока и най-вече, да създадем условия икономиката да регистрира по-висок растеж годишно. Защото растеж от 3,4-4 % е недостатъчен предвид на ниската база, от която тръгва България.

Водещ: Проф. Христов, как да ускорим растежа и да произвеждаме повече?

Румен Христов: На първо място трябва да оставим икономиката да работи така, че да не се чувства задушена от администрацията. Безкрайните регулационни, регистрационни и лицензионни режими пречат на бизнеса. Ние знаем, че около 90% от работодателите в България са микро и малки фирми и постоянното изискване на нови и нови, и въвеждането на нови и нови изисквания и правила тормози бизнеса. И още нещо, ние от години наред настояваме това, което изземваме от бизнеса и от гражданите, което за 2019 г. ще бъде 38,2% от БВП, да бъде намалено до онези 35%, които са характерни за западноевропейските държави. И правя проста сметка: при бюджет за 2018 г. от 100 млрд., ако ние имахме 1% по-малко иззети средства от гражданите, от фирмите, в тях щяха да останат 1 млрд. лева. Ние смятаме, че тези, които произвеждат благата, биха могли да решат по какъв най-добър начин да изразходват тези средства. А що се отнася до публичните финанси, тези 38,2%, които ще изхарчим в републиканския бюджет през следващата година, там е необходимо изключително качествено, стриктно и ефективно използване на този ресурс. Виждаме, новият бюджет на НЗОК беше лансиран, отново увеличение с 490 милиона лева за една нереформирана система. Според данни на международни организации България е на първо място в света на глава от населението със своите многопрофилни болници. Очевидно е, че нещо бъркаме. С това увеличение нито гражданите ще стават по-доволни, нито лекарите, нито медицинските сестри. Очевидно е, че трябва да бъдат проведени реформи и трябва да решим цялото общество, как харчим този публичен ресурс.

Водещ: Гладът е всекидневие за всяко четвърто българско дете и за всеки втори възрастен човек, а всяко пето семейство живее в лишения, без достъп до пълноценно и балансирано хранене всеки ден. Над 1,7 милиона българи официално по статистика са под линията на бедността, а тя е 310 лева. Как данните от тази черна статистика могат да се преодолеят? Как тези 1,7 милиона българи ще постигнат европейски доходи от 2000-3000 евро?

Румен Христов: Много основателен въпрос. Не става с един ден, не става от днес за утре. Затова ние говорим за 10-годишен период, затова говорим за създаване на предпоставки икономиката да заработи още по-ускорено, да постигнем растеж в рамките на 5-6-7 %, за да можем, вдигайки БВП, вдигайки заплатите, да имаме възможност процентите, които разпределяме за тази група, а тя е много голяма в сравнение с населението на България, над 1,7 милиона, както казахте вие, да можем до тази група да разпределим повече средства. На кръглата маса беше изнесено от синдикатите, то е ясно, разбира се, но беше изнесено още веднъж, над 1 милион пенсионери живеят с под 200 лева на месец. Което е много трудно за обяснение. Но нека да не забравяме още нещо. България всяка година дава милиарди за подпомагане на пенсионната реформа, дофинансиране на НОИ. Добре, ние сме длъжници на тези пенсионери. Но никой не казва, къде отидоха фондовете, които бяха натрупани или които трябваше да бъдат натрупани в онзи период преди 1989 г. Естествено, че като започнеш с нула в пенсионните фондове, много трудно може да натрупаш средства за този кратък период от време. Знаем, че от Фонд „Хабсбург“ започва създаването на тази солидарна система. Тя е трупана в Германия  обаче в продължение на десетки, десетки години. Така че стъпка по стъпка всички заедно с много сериозен контрол върху харчовете, които осъществят държавата и общините, и със създаване на предпоставки, можем да направим тази икономика наистина да заработи по-ускорено.

Водещ: Проф. Христов, вашата дискусия се състоя в ден, в който бе публикуван проект на държавния бюджет, а работодателите пък се оплакаха от нови косвени данъци. С какво се различават идеите, обсъждани на вашата дискусия, от картината на реалната действителност?

Румен Христов: Работодателите имат основание да се оплакват, от постепенни малки повишения на косвените данъци, преките данъци остават същите. Но ние от СДС смятаме, че корпоративния данък печалба в рамките на 10 %, както и подоходното облагане трябва да се запазят за в бъдеще. Административното решение за повишаване на заплатите на максималния размер, който се облага, от 2600 на 3000, според нас беше грешка. Първо, този скок е много висок, и второ, кого наказваме? Тези, които са добре образовани и които работят в най-напредничавите сектори, каквито са IT технологиите и които, ако продължим да ги пресираме и да им повишаваме данъците, могат да напуснат България. Идеята да бъдат обложени работодателите, не сработва , защото много малка част от тях получават заплата. Те получават дивиденти. Процентът на средствата, които пълнят бюджета като дивиденти, е малък, и ние неколкократно сме заявявали, че за да има допълнителен стимул, би могло да се помисли за намаляване на данък дивидент. Тогава събираемостта ще бъде по-голяма. А азбучно правило е, че ниските данъци водят до по-голяма събираемост. Имат основание, защото бизнесът се товари от години наред с няколко неща, които ако ми позволите, ще ви споделя. Преди 7-8 години експериментално беше въведено правилото за изплащане на първите три дни болнични от работодателите. Това беше временна мярка, която продължава повече от 7-8 години. Съотношението на осигуровките от страна на работодателите и работниците продължава да бъде 60% за работодателите, 40% за работещите. В нормалния свят това е 50:50. Бяха увеличени с 1%, това засяга, разбира се, не само работодателите, това засяга и заетите във всички сфери, с 1% пенсионните осигуровки. Говори се за 12 лева, което е много несправедливо като допълнително задължително застраховане. Това е некоректно, защото тези, които са с ниски доходи, ще платят примерно 2% от тяхната заплата. Тези, които имат по-високи доходи, ще платят да речем, 0,5%. Ето, ние не казваме, че трябва да се подпомагат само работодателите, но че трябва да се прави социална политика през бюджета, а не чрез данъчната политика. Тези, които имат нужда, трябва да бъдат подпомогнати, било със средства, които са необходими за тяхното отопление през зимата, било със средства, необходими като повишение на пенсии или допълнително подпомагане на тези, които имат нужда от скъпи лекарства. А не като цяло да бъде уравниловъчно решението за всички.

Водещ: Проф. Христов, бюджетът за догодина предвижда ниска безработица, инфлация и дефицит. Какво не предвижда?

Румен Христов: Първо, ще направя коментар на бюджета, на тези три важни рамки. Аз съм притеснен по отношение на инфлацията. В средносрочната програма ние бяхме заложили инфлация в рамките 1,6 – 1,8, тя вече е 3,6. Вече не изпълняваме един от Маастрихските критерии за присъединяването ни в Европейския съюз. Да се надяваме, че ние ще намерим решение и че тази инфлация ще бъде овладяна и няма да бъде пречка за влизането ни първо в Банковия съюз, после и в чакалнята на еврозоната. Що се отнася до намаляване на безработицата, истината е, че и сега бизнесът изпитва сериозен дефицит от работна ръка. За съжаление, говори се, поне от синдикатите съм чувал, че става дума за недостиг между 100 и 300 хиляди души, които са необходими за производството, за бизнеса в България. Що се отнася до малкия дефицит, според мен беше крайно време в период на растеж, в период на добри години, защото последните няколко години са добри, ние да търсим възможност за трупане на резерви. Ние винаги сме настоявали бюджетът да бъде балансиран, тоест да харчим толкова, колкото приходите ни в този бюджет. Говори се за средносрочно изравняване, в смисъл изравняване на разходите с приходите в средносрочен план, но той можеше да бъде балансиран още следващата година. Това, което липсва, е сериозният контрол на средствата, които ще бъдат похарчени отново. Виждаме, че бюджетът за МВР става от 1 милиард и 300 милиона на 1 милиард и 500 милиона, да видим какъв ще бъде ефектът от това увеличение. Казах ви, че половин милиард повече даваме за здравеопазване, да видим какъв ще бъде ефектът от тези допълнително заделени средства. И правителството гледам, че е щедро по отношение най-вече на държавните служители, става дума за увеличаването на заплатите. Не, че съм против, много добре е, че увеличаваме заплатите на учителите и че се търси стандарт, който да привлича кадри в тази сфера, защото ние имаме нужда от млади кадри в образованието, но нека да видим какъв ще бъде ефектът. Доброто е, че вървим към постепенно изпълнение до 2024 година, ако не се лъжа, ние трябва да достигнем 2% от брутния вътрешен продукт за нуждите на Министерство на отбраната и на отбранителните ни сили. Така че има положителни моменти, но същевременно можехме да бъдем малко по-пестеливи и да заделим резерви за по-тежки години. Защото икономиката се развива циклично. Сега сме във възход, не се знае след няколко години в какво състояние ще бъде световната икономика. Иначе макроикономическите показатели в България са добри, но ние сме малка икономика и зависим от това, което се случва в света, в Европа и на Балканите даже.

Водещ: Утопия ли е увеличаването на ръста на брутния вътрешен продукт със сто процента, след като и бюджетът за догодина е разчетен при реален ръст от 3,7%?

Румен Христов: Не е утопия. Въпрос на много работа от страна на експерти, на политици, въпрос на поставяне за цел. Ние говорим за 10-годишен период. Вижте, ръст от 3,5 – 3,8% за държава, която е с много ниска база, каквато е България,  означава, че ние много трудно ще догоним европейците по доходи, а и по растеж на икономиката и на брутния вътрешен продукт. И понеже тези дни имаше избори в провинция Бавария, нека да не се сравняваме, някои ще кажат, с Бавария, тя е най-развитата провинция не само в Германия, може би и в Европейския съюз, но техният брутен вътрешен продукт е 550 милиарда евро, а на глава от населението е около 42-43 хиляди евро. В България нашият брутен вътрешен продукт е 50 милиарда, а на глава от населението е около 7 хиляди евро. Нали се сещате, че на 550 милиарда 1% е много повече, отколкото нашите 5-6% на 50- милиарда. Така че трябва да изхождаме от това, че базата е ниска и че сме длъжни да търсим увеличаване на ръста на икономиката, защото само така бихме понастигнали, ако мога да ползвам тази дума, ЕС и доходите на европейските граждани. А ние много искаме това да започне да се случва. България да стане място, където нашите деца и нашите внуци искат да живеят, да е привлекателно, да се чувстват комфортно и да работят за своята държава и за своя просперитет.

Водещ: Каква подкрепа търси СДС за обединение около тази идея?

Румен Христов: СДС има национална конференция, теоретична, която е на 11 ноември. На нея ще имаме много сериозен дебат, какъв да бъде пътят оттук нататък. И се надявам да излезем с единно решение. Но имаме нужда от този дебат, той е много важен. Така че след 11 ноември ще имаме по-голяма яснота.

Звуков файл на: http://focus-radio.net/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B4%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA/

Цоня Събчева