Антон Койчев: Оценка на миналото, визия за бъдещето и категорична политическа идеологизация са първите задачи пред СДС

Д-р Антон Койчев, председател на СДС-София, общински съветник в СОС от СДС в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“.

 

 Водещ: Г-н Койчев, преди няколко месеца СДС избра нов лидер, с което започна едно раздвижване в редиците, една мобилизация. Имате ли идейно съгласие вътре в структурите за новия или по-скоро за новия стар път, по който трябва да се поеме?

Антон Койчев: Добър ден и от мен. Въпросът е доста интересен. Да, така е, аз бях конкурент на сега избрания лидер, но след конференцията ние направихме едно общо взето уникално за българския политически живот вътрешнопартийно събитие. Работим заедно в една и съща посока след резултата от изборите, и сме обединени в желанието си да възродим СДС. Относно това дали има вътрешнопартийна дискусия – да, има много разгорещена дискусия не само относно коалиционния формат, в който ние ще се явим на предстоящите избори, но и относно пътищата, тъй като има и гласове, които смятат, че СДС трябва да се яви самостоятелно под своята си марка, която е достатъчно утвърдена в годините и има много силно емоционална стойност. Другата тенденция е разбира се, че ние трябва да търсим някакъв коалиционен  формат. И двете тези имат своите за и против. Общо взето, много е важно на предстоящата ни програмна конференция на 11 ноември да излъчим много ясни послания не само относно идеологическото ни позициониране, не само препотвърждаване възвръщането ни към нашите корени, към които по една или друга причина вероятно сме се отклонили, но и да дадем ясна заявка. Да очертаем евентуалните наши коалиционни партньори, не толкова назовавайки ги конкретно кои са те, а по-скоро формулирайки нашия идеологически профил, да видим с кои можем и с кои не. Разбира се, още от сега трябва да кажем, че  две формации ние няма как въобще да ги разглеждаме като наши коалиционни партньори по никакви обстоятелства. Това са БСП и  ДПС. В това всички структури са единодушни. Но за останалите формули за явяване въпросът е открит.

Водещ: Към момента вие може ли да очертаете кои са идейните съмишленици на СДС и подкрепяте ли всъщност идеята, че автентичната десница е силна тогава, когато е обединена?

Антон Койчев: Да, категорично, и избирателите го искат това от нас. Колкото пъти сме съумявали да се обединим, винаги сме получавали добър резултат. Справка за това е 2009 година, и 2014 година с Реформаторския блок. Сега, защо тези коалиционни формати не са просъществували, всеки си има своето обяснение защо така се е случило. Но отдавна е минало времето, в който може да очакваме механичният сбор на отделни десни формации, пък и от т.нар. „автентична десница“ да ни донесат автоматически добър резултат. Политическият живот и политиката отново започва да се идеологизира. Затова е много важно ние да зададем приоритетите, да ги очертаем, и около които смятаме да работим, да ги предложим на обществото, да ги промотираме и тогава да търсим политически субекти, отделни личности, които да ги представляват, да изразяват тези политики. Тогава да ги предложим на обществото и да се борим за доверието на избирателите. Аз мисля, че това е логичният път, който ние трябва да извървим. Всякакви разговори от преди това малко или много ще бъдат неофициални, на ниво спекулации.

Водещ: Вие казахте СДС е силно утвърдила се партия, с доверие през годините. Само тази конкретна традиция ли ще бъде основата, върху която да стъпите, търсейки отново доверието на електората?

Антон Койчев: Две неща от моя гледна точка, и не само от моя, могат да възродят първоначално СДС, две много мощни тенденции. Едната е безспорно завръщането към корените ни, чисто емоционално завръщане към тези незабравими мигове за всички, които са ги преживели, а това са милиони българи през 90-те години. Но това само не е достатъчно, да използваме само носталгичната вълна. Ние трябва да предложим и конкретни политики, които да решават днешните предизвикателства пред България. Сами разбирате, че ситуацията не може да бъде идентична с тази от 90-те години, имаме нови предизвикателства, нови противоречия, ново социално-икономическо устройство на цялата държава. На някои може да не им харесва, но България е вече една общо взето така или иначе изградена демократична държава, и то основно благодарение на СДС. Сега, какво трябва да се случи? Ние, според мен, трябва да излезем с една много силна резолюция или програмна декларация, която да включва общо взето следните неотменни съставни части: първо, ние трябва да дадем една много ясна оценка на миналото. Гордеем ли се него, с нашите постижения. Разбира се, може да има и критика спрямо грешки, които сме допуснали. След което трябва много ясно да заявим какво е сегашното състояние. Оттам нататък трябва да се позиционираме идеологически. След което да очертаем перспективите пред развитието въобще на цялото българско общество. След като свършим това нещо в структурата, тогава вече можем да пристъпим към обмисляне, разговори с потенциални коалиционни партньори, съвпадение или не по отделни въпроси, изглаждане на противоречия и т.н. Тоест, технологията за съставяне на коалиция в някои отношения технология, трябва да бъде на второ място преди идеологията.

Водещ: Говорейки за това позициониране в актуалната политическа картина, споменахте партиите и формациите, с които категорично няма да има допирни точки. Логичният въпрос обаче, който много ще си зададат, е как стои въпросът с ГЕРБ? Къде са разделителните ивици между СДС и ГЕРБ, имайки предвид претенциите за дясно на управляващите?

Антон Койчев: Разделителните линии са много. Така или иначе те са се формулирали през годините. Разбира се, ние не можем да пренебрегнем факта, че с ГЕРБ сме били вече в коалиционен формат, и че ГЕРБ членува в ЕНП. Не веднъж и два пъти е станало ясно, че ние сме били определен техен коректив и критик. Когато разбира се е ставало въпрос за генерални геостратегически въпроси за България, ние сме имали еднакво виждане. Тоест, ние не можем да бъдем против ГЕРБ, когато те защитават евроатлантическата ориентация на България, но по конкретни политики ние сме били, сме и ще бъдем много яростни техни критици. Но въпросът не трябва да свършва само до критиката, дори с цената на отрицание, както някои наши бивши приятели правят – няма да ни чуят избирателите, ако ние не посочим съответните алтернативи на този тип политики. И ние се стараем да го правим. Естествено, като по-малка формация в момента гласът ни не винаги е чут, тъй като общо взето нямаме толкова широк достъп до отразяване от медии, и в това няма нищо необяснимо. Но в момента, в който започнем да формулираме политики, които са алтернатива на сегашното състояние, а има много неща, за които може да се критикува управляващите, едно от което е сферата, в която аз работя – техният анонс и представянето пред обществото намерение за здравна реформа и смяна на здравно-осигурителния модел. Защото това не можем да го наречем  в никакъв случай реформа. А имаме и концептуални различия в този тип модел. Разбира се, и в другите секторни политики, с които голяма част от членовете на Националния изпълнителен съвет съобразно своята професионална подготовка, политически си опит, административните длъжности, които са заемали, наблюдават различни секторни политики. Те също имат забележки. Тези неща ги дискутираме всеки вторник на Националния изпълнителен съвет на СДС и на по-широк формат, дори до ниво местни клубове. Така че отношенията с ГЕРБ са доста сложни – мога така да ги характизирам. Ние сме от една страна конкуренти, ние ги критикуваме, в някои случаи по някои въпроси, както споменах, можем да ги разглеждаме и като потенциални партньори, но казвам потенциални. ГЕРБ трябва да извърви един много дълъг път и трябва да се отърсят от своето мислене, че те са единствената партия в дясно и са че са безалтернативни. Не, не е така. Има един голям масив от избиратели, които са склони да гласуват за автентичната десница. И когато ние не се представим обединени, се получава следния феномен, който и някои изследователи на изборните процеси, на електоралните нагласи са го констатирали – има един много мощен анти-БСП вот в България, който в последния момент накланя везните. Когато ние сме обединени, този анти-БСП вот, който е около 300 хиляди гласа приблизително така се изчисляват, на толкова се изчисляват, той общо взето отива в партия, която има най-голям шанс да не допусне идването на БСП на власт. Тоест, това е нещо, което трябва да се отчита – когато ние сме обединени, и предложим съответните политики, ясно десни политики, този вот ще дойде към нас и нашият резултат ще е по-добър, ние ще имаме повече народни представители и ще можем да участваме активно във формирането на държавната политика. Може би като конструкция звучи логически просто, по повярвайте ми, така е.

Водещ: Споменахте предвижданите реформи в здравеопазването, като специалист няма как да нямате виждане по въпроса – как ви се струват тези два предложени модела, по-скоро неприложими или къде е необходима промяна, според вас?

Антон Койчев: Първо, това не е никаква реформа, това е един анонс за промяна в една част от системата, а именно системата на финансиране и надграждане на осигурителния модел със застрахователен. Не само личното мнение, голяма част от лекарската гилдия, от хора, които работят на първа линия ежедневно с пациенти, какъвто между другото съм и аз в битността си на лекар, но и много от мениджърите споделят общо взето несъгласие или много силно изразен скептицизъм относно тези предложения. Не можеш да надсъчетаваш, да надграждаш два симптома от различни модела. Модел, който се базира на солидарността, какъвто е осигурителният, и модел, който се базира изцяло на реимбурсация на риска, какъвто е застрахователният. Те трудно биха се надградили, те могат да се допълват в някои определени човешки дейности, но в здравеопазването общо взето аз не виждам как биха сработили. Между другото министърът анонсира, че са обмисляли вариант „А“ и вариант „Б“, вариант „А“, който той каза, че са обмисляли, това е вариантът, в който НЗОК бъде поставена в конкурентна среда. Съвсем съзнателно избягвам употребата на клишето, което вече се изтъркало – демонополизация на Касата, което се употребява за щяло и нещяло като някаква мантра, която ще помогне за радикална реформа и промяна в качеството на българското здравеопазване. Това е общо взето един нонсенс. Касата трябва да бъде поставена в конкурентна среда с други доброволни здравно-осигурителни фондове, с които да се конкурират за пакета услуги. Това разбира се трябва да става постепенно. Между другото, правителството на ГЕРБ извърши една общо взето не много далновидна стъпка 2012 година, ликвидирайки доброволните здравно-осигурителни фондове – не ликвидирайки ги, но принуждавайки ги да преминат, да се влеят в застрахователните дружества. Може би те щяха да се капитализират и сега да бъдат кандидати, да поемат все по-голям пакет услуги. Така че аз много внимателно следях дискусиите, и самата социология, която беше на презентацията на екипа на министерството на тези намерения за промени. Самата социология показваше около 6% удовлетвореност от хората, вярват, че този модел може да доведе до качествено управление в здравеопазването. Три основни цели бяха анонсирани, които не виждам общо взето как ще се постигнат. Едната беше засилен контрол, втората цел на подобен тип промени беше повишаване на качеството – това според мен няма да се случи, и третата цел, която си поставяше подобен тип анонсирани промени във финансирането, това беше повишаване на личната отговорност на всеки за собственото си здраве чрез застрахователния модел. Само за третата може евентуално да сметнем, че може да имаме частичен успех, тъй като знаем много добре, че здравето е най-голямата ценност на всеки един човек, дори можем да го разглеждаме като неговия най-голям личен капитал, така че общо взето има какво да се работи в българското общество относно отговорността на всеки към неговото здраве.

Водещ: Очевидна е необходимостта, жаждата на обществото за реформи, едно от сериозните предизвикателствата на управляващите днес. Какви са другите вътрешни предизвикателства, а и не само, пред страната ни като цяло?

Антон Койчев: Наистина не само страната ни, целият Европейски съюз е пред прага на една много сериозна трансформация, в търсене на една много сериозна идентичност, дори някои стигат и доста далеч, като казват, че той може би трябва да се преоснове. Не да се преоснове чисто юридически, а де се преоснове като едно общо духовно пространство, да се премахнат разделителните линии между стари и нови членове, географски между Западна и Средна Европа, между Европа за различни скорости – първа и втора. Има предизвикателства пред Европейския съюз, които прехвърлят абсолютно  не само физическите, но и духовните граници на отделните страни. На карта е поставена идентичността на Европа и нейният характер, тъй като много добре знаем, че Европа така или иначе има, европейската цивилизация е християнска цивилизация. Каквото и да си говорим, това ще остане така и това трябва да се съхрани. Сега, може на някои да кажем глобалист или либерали това да не им харесва и искат да я заменят тази идентичност, но няма как това да се случи. Виждате колко е сериозна реакцията в европейските държави, виждате дори и залитането към някои дяснопопулистки партии. Нищо не е случайно. Дори и вчерашните провинциални избори в Бавария показаха много ясно тази тенденция. В никакъв случай не трябва да се губи християнската идентичност на Европа и ние трябва да направим всичко възможно да я съхраним. Да, ние сме демократи, но ние сме демократи, които обичат своята родина, и ние сме демократи, които освен всичко друго пазят своите традиции. И смятам, че всеки съзнателен човек трябва да постъпва по този начин. И затова ние трябва да предложим такъв тип политики, около които ще се обединят хората. Освен всичко друго, тежката мигрантска криза отпреди три години, постави Европа на един много голям цивилизационен и идентификационен проблем пред нея – каква иска да бъде, дали да бъде Европа на националните държави, или иска да бъде Европа, която е доминирана от брюкселската бюрокрация. Трудно е да се намери балансът. Много е важно ние също по тези въпроси какви политики ще формулираме, как ще ги изговорим, как ще ги артикулираме на националната конференция и какви ще бъдат посланията ни към обществото. Европейските избори по традиция в България, не само в България, в повечето европейски страни, се ползват с най-ниска популярност и интересът към тях е най-малък, тъй като това е съвсем обяснимо – общо взето Европейският съюз за повечето редови граждани, и Европейският парламент, звучат малко или много имагинерно, докато към местните избори естествено има най-голям интерес и най-масово участие, тъй като те решават ежедневните проблеми на хората. Този път ми се струва, че няма да е така, тъй като безметежните времена на брюкселската бюрокрацията така или иначе отминават, вече са в историята и ще има много разгорещен дебат. И тези български политически партии, които съумеят да се позиционират, и много ясно изговорят кои са националните интереси на България и много ясно покажат на обществото как те ще ги отстояват, те имат шанс да постигнат по-добър резултат в европейските избори, оттам нататък разбира се в последващите местни, парламентарни и т.н. Едно е било през 90-те години, друго е сега. Ние трябва да си даваме сметки за тези противоречия, съобразно с тях да формулираме тези политики. Ако разбира се можем да участваме активно да ги направляваме, още по-добре.

Водещ: В цялото обаче това лутане къде точно трябва да бъде позиционирана Европа, каква точно трябва да бъде, има ли ясна визия каква точно трябва да бъде България, и съответно СДС като претендент за поста на управляващите има ли визия как точно трябва да се постигне тази визия?

Антон Койчев: Разбира се, че има. Ние сме го и формулирали в една наглед доста широка цел, но ние имаме един определен набор от политики, които целим да постигнем следното: българите да бъдат европейски граждани, каквито те са, не само формално, но и по доходи. На някой може да звучи това доста общо, обаче това преминава през всички секторни политики – от икономика, здравеопазване, социална система, система за сигурност и т.н. След като разработим, почти сме свършили, всички тези политики и това, което искаме, тогава ще може да ви дадем изключително конкретен отговор на това как смятаме да го постигнем и дотогава да поискаме доверието на хората, за да го осъществим в управленска програма, в един истински управленски мандат. Дали ще сме самостоятелно или в коалиция, което е по-вероятно, но това е пътят.

Водещ: Можем ли да очакваме на конференцията през следващия месец всички тези въпросителни да бъдат окончателно изчистени?

Антон Койчев: Надявам се, но може да очаквате категорично един много оживен творчески дебат. Използвам случая да анонсирам. Може би това не е правено доста често в България. Няма да кажа, че сме уникални, защото вероятно може и някога някъде другаде други политически сили да са го пробвали, но това е изцяло теоретична конференция, без отчетно- изборни предварително събрания, без да се избира нещо, тоест, искаме умовете на нашите членове, симпатизанти, на хора, които години са гласували за нас, да бъдат чисти. Те да бъдат съсредоточени изцяло върху идеологията, върху позиционирането на СДС – само така ще достигнем до истината. Сигурен съм, че ще имаме спорове, сигурен съм, че ще имаме разбира се и различни визии относно стратегията, относно тактиката. Много интересни хора ще бъдат лекторите. Така че смятам, че ще има какво да предложим на обществото, и смятам, че ще има какво да излъчим, нещо, за което ще се говори надявам се дълго време.

Водещ: За финал ми се иска да чуя вашия коментар за един казус, който вълнува основно столичани – Къщата на Яворов, знаете, през последните дни е широко дискутирана тема. Въпросът сега е кой трябва да придобие тази собственост, как вие виждате решаването на подобни казуси?

Антон Койчев: То е ясно кой трябва да я придобие. Яворов е национално богатство и трябва да я придобие българският народ. По какъв начин ще стане, доколко имам информация за случая, тук става въпрос за редица прехвърляния, смяна на собствеността, преипотекирания и т.н. Малко ми става тъжно, когато все пак един музеен обект, който е свързан с една с изключително фундаментална личност в историята и в културата на България, е предмет на такива чисто търговски сделки. Но това е част от живота. Аз смятам, че държавата и общината трябва да се намесят и това да остане Къщата-музей на Яворов. Смятам, че и сегашните собственици са достатъчно отговорни и патриотично настроени хора – не мога да си представя вариант, в който тази къща ще бъде офис или нещо друго, независимо от нейното централно местоположение. Мисля, че ще съумеем да съхраним Къщата-музей на Яворов.

Водещ: Но очевидно е, че на национално ниво малко по-трудно се случва и вземането на решения, и реформите на различните сектори. Как се случва на местно, Столична община и как се справя?

Антон Койчев: Вижте, работата в Столичния общински съвет и в другите общински съвети на големите градове е много по-динамична и много по-различна по характер от тази в парламента. И това е съвсем обяснимо, тъй като динамиката е просто несравнима. Общинският съвет решава както актуални проблеми, нововъзникнали, така и някои много стратегически важни решения за града. Как ще се решат основните проблеми – няма друг начин, освен излагане на визии, убеждаване на тях, контакт с гражданите, което се отразява и в гласуваните решения на Общинския съвет.

Звуков файл на : http://focus-radio.net/%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D0%B4%D1%81-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB/

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Tags: Антон Койчев