Румен Христов: Очевидна е необходимостта от място на автентичната десница в парламента, към момента такова липсва

На фона на актуалните политически играчи, произвеждащи напрежение по различни линии ежедневно, днес ще обърнем поглед към дясното пространство. Каква е възможността за сформирането на дясна коалиция, от партиите, останали извън парламента, а и каква е необходимостта от нея? Какви са опциите пред партии като СДС и може ли гласът на десните формации отново да бъде чут от избирателите? Тези и още въпроси ще коментираме със зам.-председателя на СДС Румен Христов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Христов, в последно време на фона на цялата бурна политическа картина у нас отново става актуална темата за ново обединение на партиите в дясно. Възможно ли е отново да се случи това? И ако, да в какъв формат ще го видим? Дали вече познатия ни такъв, или по-скоро ще се търси нова рамка?

Румен Христов: Според мен, е възможно, но няма да е лесно, защото изборите, на които бяхме разделени, бяха твърде скоро. Ние за пореден път показахме на тях, че когато не сме заедно, електоратът ни или избирателите ни, или симпатизантите ни ни наказват, защото е очевидно, че когато имаш един резервоар от 400-500 хиляди души, които обаче никога не можем да докараме до урните лесно, го разделиш на три, няма как да се получи сбор, който е необходим за влизане в парламента. Разбира се, че когато говорим за обединение в дясно, подчертавам – в дясно, ние трябва да търсим преди всичко идейната основа – кои са принципите, които ни събират, кои са нещата, които ни обединяват, кои са нещата, които ни разделят. И може би, много е банално, но трябва да се мине през една програма, през едни точки, които касаят едно бъдещо участие в парламента и да видим кои са нещата, които ще ни обединят. Те не са малко, между другото, но се надявам, че този процес, макар и наесен, ще започне да се случва лека-полека. По календар следващите избори са евроизборите. Там бариерата е 7 % и няма да е лесно на никоя от, грубо казано трите формации, които се явиха на последните избори, да прескочи тази бариера.

Водещ: Казвате необходимо е да се обърне внимание на идейната основа. Обединението в дясно вече има опит в Коалицията на Реформаторския блок. Трябва ли новото бъдещо ядро отново да бъде със същите формации или по-скоро се отчита това като грешка, която не трябва да се повтаря?

Румен Христов: Хубаво е да се учим от грешките, но в крайна сметка, ако ние намерим сходни черти помежду си, сходни идеи, няма проблем да бъдем заедно. Разбира се, това не означава механичен сбор на абревиатури. Ние имаме много малки десни формации, няма нищо лоша да си партнираме с тях, но пък и многото на брой формации не е лесно да бъдат менажирани най-общо казано политически, защото пък тогава се получават – принципът на равнопоставеност не е лош (1 формация, 1 глас), но представете си едно голямо управително тяло, в което има много различни идеи и различни виждания. По-трудно ще бъде така, но това не значи, че ще бъдат загърбвани формации, които имат сходни със, смея да кажа двете основни десни формации, каквито са Съюзът на демократичните сили (най-старата дясна формация в България) и Демократи за силна България. Мисля, че около тези две формации трябва да се надгражда. Поне това е моето мнение.

Водещ: В този смисъл като какви можем да определим проблемите в старата десница – идеологически или по-скоро личностни такива?

Румен Христов: За съжаление, винаги са били личностни. Разбира се, има и идеологически нюанси, но те не са толкова големи. И пак ще дам пример със Съюза на демократичните сили и Демократи за силна България. Аз не виждам разминавания в идеологията ни, не виждам разминавания в програмата ни. Вижте, десните хора са строги индивидуалисти. Десните хора са хора със собствено мнение, със собствено виждане. За съжаление, много силното его в десницата също пречи. Затова трябва да мислим малко повече за нашите избиратели, отколкото за себеизявата на личностите в дясно.

Водещ: След като обаче автентичното дясно няма представителство на този етап в парламента, това компенсира ли се и, ако да, в каква степен от партията на ГЕРБ?

Румен Христов: Безспорно ПП ГЕРБ е заявила своето присъствие в дясното пространство. Тя е член на Европейската народна партия, благодарение и на гласовете, получени и от ДСБ, и от СДС, които бяха към момента членове на Европейската народна партия. Не съм политолог, не съм и политически анализатор да давам тези определения, но това е партия, която е по-скоро народна, дясноцентристка, с която може да се сътрудничи. Ние бяхме заедно в управлението. Опарихме се в интерес на истината. Но автентичното дясно си е автентично дясно. Ние имаме виждания, които са по-категорични от ПП ГЕРБ, така че мястото на автентичната десница е налице в парламента и сега то липсва. На този формат в парламента очевидно си личи, че липсва.

Водещ: Споменахте погледа към предстоящите избори – в случая европейските такива. Какви са обаче опциите пред СДС за обединение с парламентарно представени партии, ако приемем, че ГЕРБ са безспорен фактор в българския политически живот – алтернатива на БСП? Стои ли на дневен ред въпросът за обединение с някои от патриотичните формации?

Румен Христов: Вариант е. Може да се мисли за консервативно-патриотично обединение. Има черти и точки от програмата на Патриотите, които са близки до автентичната десница. Впрочем, консерватизмът, към който се числят автентичните десни партии и голяма част от програмата – насочването към патриотичното и възпитание, и образование на българското поколение, погазването на традициите, на стереотипите, за които се говори в тази прословута Конвенция – са всички в основата на десницата. Знаем и консервативните движения в Европейския съюз, в старите партии от десницата, така че могат да се намерят допирни точки с патриотичните формации. Тук разделителната линия със сигурност ще бъде категоричната ориентация на България, а за нас тя е ЕС и НАТО и компромисите, които се правят и от патриотичните формации по отношение на Русия и меките изказвания по отношение на Русия. За нас, категорично бъдещето на България е в ЕС. За нас, категорично интеграцията ни и в европейските структури, и борбата за влизане в „Шенген“, и другата по-важна, според СДС, опция за нас – влизането в Еврозоната, нямат алтернативи.

Водещ: Казахте в началото на нашия разговор, че ново обединение е напълно възможно, но разбира се, трудна задача ще бъде. Какви са тези трудности, които едно ново обединение, без значение в какъв вид, на демократичните партии в дясно би срещнало? И съпротивата откъде би дошла?

Румен Христов: Намеренията винаги са добри. Сядаме добронамерено на масата за преговори. Тогава се появяват определени различия. Така е било през годините. Надявам се сега тези различия да бъдат преодолявани по-лесно. Аз искам да кажа нещо за Съюза на демократичните сили. Ние имахме скоро Национален съвет във Варна. Взехме конструктивни решения. Едно от решенията е да започне една обиколка я цялата страна със структурите на Съюза на демократичните сили, защото за нас е много важно преди всичко да активизираме партията, да затегнем структурите, да бъдем в добра кондиция и, след това да водим преговорите за предстояща коалиция. Да, предстоят избори за Европарламент, предстоят избори за местна власт, предстоят и парламентарни избори, никой не може да каже кога. Но искаме да попитаме нашите структури какво е тяхното виждане за бъдещата коалиция. Ние сме демократична формация, няма да вземем еднолично решенията. Шарена е картината. Това се вижда от нашите заседания на Националния съвет, защото на отделни места, нашите структури работят много добре с патриотични формации, на друго място работят по-добре с Демократи за силна България или други десни формации. И след като направим тази дву-тримесечна обиколка, ще направим едно обобщение, то ще бъде внесено в Националния съвет и ще вземем решение как да започнем преговорите, създаването на контакт за тези преговори. Не бива да се бърза. Времето не чака, не бива да стоим и така със скръстени ръце на едно място, но не бива и да се бърза. Нека да видим пулса на партията какъв е, да вдъхнем малко кураж на нашите хора, защото не сме в най-добрата кондиция Съюзът на демократичните сили. Няма да го скрия това нещо. Така че предстои много работа.

Водещ: Какво отчитате обаче към момента? Единодушни ли сте около извода, че обединението е силата ви в случая и всъщност ще успее ли да се изчисти това трупано напрежение между партиите в дясно така че гласът им отново, идеите им, да бъдат чути и видими от обществото?

Румен Христов: Аз се надявам лидерите да бъдат на висотата, на която очакват нашите избиратели. Да преодолеят недоверието, което се е натрупало след последните избори между тях. Но вижте сега социологическите изследвания, които вървят в последните месеци, Реформаторски блок има ли го, няма ли го, няма значение- получава около 2 %. Около 1,8 % получава „Да, България“ и формациите около тях и малко над 1 %, не мога да цитирам точно, да не обидя колегите с понижаване на резултата- получават Демократи за силна България, „Нова република“, които бяха заедно на последните избори. В сума сумарно тези резултати, ако бъдат събрани, гарантират евентуално влизане в следващия парламент. Но имайте предвид, че десният избирател винаги дава повече на лидерите, които са намерили сили, преодолели са личните си дрязги и са се обединили. Тоест получава се една допълнителна синергия и наистина тогава резултатът може да бъде удвоен. Ние искаме едно нормално представителство в парламента. Ние искаме да бъдем мотор на реформите. Не се отказваме от думата „реформи“, защото България има нужда от тези реформи. Ние искаме да бъдем един гарант за проевропейската ориентация на България и развитието на България в структурите на Европа.

Водещ: Защо обаче дясната коалиция в познатия вариант се оказа непривлекателна за избирателите, не спечели необходимото доверие, за да бъде и парламентарно представена? Изяснихте ли си конкретните грешки, конкретните моменти, които трябва да бъдат изчистени занапред?

Румен Христов: Грешка беше, според мен, още разделянето ни в парламента. В интерес на истината, може би ще го кажа за пръв път пред медии пред вас- когато ние спечелихме нашите места за следващия парламент и сформирахме първото заседание на парламентарната група, не е имало сериозен дебат дали ние ще участваме в управлението, или не. Имаше леко колебание, коментари, но не се седна да се коментира задълбочено и сериозно, да се види дали в дългосрочен план това е полезно за реформаторския блок, или не. Така че после обвиненията „Ние влязохме в управлението, ние не трябваше да влизаме в управлението“. Не. Ние трябваше много задълбочено да коментираме влизаме ли заедно с нашия партньор ПП ГЕРБ в управлението, или не. Какво ни носи това в дългосрочен план? Какво ни носи в близък план? Може би това разделяне не беше добро за Реформаторския блок. Не казвам, че той беше най-добрата формула и структура, но той тогава проработи. И после вече отделянето на участващи партии във властта и неучастващи партии във властта, доведе до разделението, до дрязгите, до недоверието, което пък ни закара на изборите разделени. И видяхте какъв е резултатът.

Водещ: Да разбираме, че грешка е не влизането в Реформаторския блок, по-скоро излизането на разединени оттам?

Румен Христов: Излизането на разединение от Реформаторския блок беше грешка.

Целият разговор може да чуете тук: 

http://focus-radio.net/%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B4%D1%81/