Румен Христов: Целта на местните избори е да се спечелят повече кметове и общински съветници

Интервю на зам-председателя на СДС и депутат от РБ Румен Христов за списание "Тема"

Господин Христов, ще отстъпи ли властта пред протестите на дърводобивния бранш срещу мораториума за износ за необработена дървесина?

 Властта няма намерение да отстъпва пред натиска на една или друга група хора, но ще отстъпи пред разума. Мораториумът беше наложен заради високия обществен интерес. Много природозащитни организации, много граждани няколко месеца поред алармираха, че са свидетели на изсичания на гори. Истината е, че това се случва, но не е масова практика, както се твърдеше. Но поради този обществен интерес комисията по земеделието и Народното събрание взеха решение за налагане на този мораториум, чиято основна цел беше да изиграе ролята на катализатор спрямо земеделското министерство. В мораториума вменихме задължения на министъра на земеделието в рамките на тези три месеца да бъдат предприети стъпки за промени на закона за земята и на подзаконовите нормативни актове, които уреждат дейността на Изпълнителната агенция по горите. От министерството вече обявиха, че са почти на финала. Което означава, че ние ще можем да придвижим процедурата по-бързо. И след като тя бъде изпълнена, вероятно преди изтичане на срока ще бъде вдигнат мораториумът. Не искам да бъде гадател, но предполагам, че това ще стане до края на април, тоест един месец предварително.

 А спазва ли се мораториумът? Лидерът на НФСБ Валери Симеонов обяви в парламента, че има множество сигнали и доказателства, че се нарушава.

Не мога да твърдя дали се спазва, не съм бил на границата и не знам дали камиони с дървесина излизат от страната. При всички положения се спазва по отношение на корабите, където е големият износ. Там просто няма как да бъде осъществен незаконен износ.

Още веднъж ще кажа - целта беше да се предприемат дисциплиниращи мерки за урегулиране на тази дейност. Но истината е, че количествата, които се цитират например от WWF, не отговарят на истината. Да се говори, че в България се добиват 2-3 млн. куб. м. незаконно...

 Какво е реалното количество според вас?

В България има годишен прираст на дървесина в рамките на 14 млн. куб. м., добиваме 7 млн. куб. м., тоест половината. Лошото е, че там, където се осъществяват сечи, понякога и законни, се получава концентрирана сеч. И това именно дразни българските граждани. Според мен в страната не се осъществява незаконна сеч на повече от 800-900 хил. кубика, максимум 1 милион. Това не е малко, не трябва да се случва. Но в крайна сметка не са и тези количества, за които се говори. Смятам, че около 500-600 хил. куб. метра се секат и придобиват незаконно от малоимотни, безимотни и малцинствени групи. 500 хил. души по един кубически метър са 500 хил. кубика. Да, това не е редно, но те твърдят, че нямат пари да си купят дърва и да си стоплят децата през зимата. Сигурно има и организирана сеч, но тя вече се ограничава с всеки изминал ден.

 Какви са основните мерки, чрез които ще ограничите незаконната сеч?

На първо място – въвеждане на електронен билет. Ако говорим за организирана сеч, тя няма как да стане, без да се ползват транспортни средства, и то високообемни камиони. Въвеждането на електронен билет спира изцяло някои недобросъвестни дърводобивни фирми да ползват един и същи билет няколко пъти. Това се случва примерно, когато складът и горският участък са много близо и отивайки и разтоварвайки за кратко време, някой може да използва същия билет в рамките на деня още един или два пъти. С новия електронен билет се дава автоматично информацията в Националната агенция по горите, идентификационният номер е ясен и втори такъв електронен билет системата не допуска да бъде възпроизведен. Тоест, по никакъв начин не може да се вози организирано голямо количество дървесина.

 И да се фалшифицира билетът?

 И да се фалшифицира. Говори се за въвеждане на GPS системи, които да бъдат монтирани на превозните средства за дървесина. Търси се по-евтин вариант, защото този е скъп. И най-вероятно няма да бъде приет толкова лесно и с адмирации от бранша. Друго, което се прави, е да се опресняват знанията и да се налагат допълнителни изисквания към лесничеите. А лесничеи, които са хванати в нарушение, да бъдат санкционирани с отнемане правото да упражняват дейност за една, две или повече години.

Настоявахме и за промени в НК, но разбирам, че има отказ от страна на прокуратурата, може би, защото е затрупана с работа. Тези малоимотни, които основно осъществяват такава дейност, горските ги хващат и им съставят актове. Имаме нарушители с по 10-15-20 акта, но няма какво да им вземе НАП и те разбраха, че са безнаказани. Предложението е те да полагат принудителен труд, примерно да залесяват. Но сега казват, че се нарушават човешките права, че за нарушение като отсичане на едно дърво не може да се иска общественополезен труд. Така че не знам как ще ги дисциплинираме. Не само в тази сфера няма достатъчно респект от държавата и контролните органи. Ако има достатъчно респект, ще има по-голям ефект при опазването на горите.

 Може ли от законния дърводобив да се задоволяват всички нужди в страната – за огрев, за произвоство и т.н. и да остава достатъчно и за износ?

От тези около 900 хил. куб. м., които се изнасят, около 600 хил. отиват в Турция, там основно са партньорските връзки на нашите фирми, около 300 хил. - в Гърция. По-голямото количество от тази дървесина, която излиза, е за огрев или за смилане под формата на чипс, който се ползва после за изгаряне. Това е нискокачествена дървесина, която не подлежи на преработка, тя не е интересна за българската преработвателна индустрия, не може и да се консумира на вътрешния пазар за отопление. И това, че сме намерили пазар и изнасяме, е един отдушник, един допълнителен приход за нашата икономика като цяло, за фирмите, които работят и т.н.

Смятам, че наличната дървесина в България е достатъчна за дървопреработвателната ни индустрия. Въпросът е, че тази индустрия през годините загуби своята конкурентоспособност. Опитва се да си стъпи на краката отново, но не става лесно. Предвид на това, че голяма част от пазарите бяха загубени – и вътрешен, и в рамките на бившия СИВ, в момента стъпка по стъпка възстановяваме това, което имахме като традиция преди години.

 Какви санкции от Европейската комисия заплашват България във връзка с ограниченията в продажбата на земя на чужденци?

Ще разделя въпроса на две. Единият въпрос касае публични дружества, листвани на фондовата борса, които от 1 май, ако не продадат земята си, трябва да плащат санкция от 100 лева на декар, а ако не изпълнят разпоредбите на закона до три месеца – 300 лева на декар. Това са дружества, които притежават земи с цел производство на някаква продукция - примерно на кокиче, лавандула, които се влагат във фармацевтичната индустрия. Това предизвика един смут на фондовата борса, но не смятам, че сривът на борсата беше изцяло вследствие на тези промени в закона. Аз бях предложил тези дружества да бъдат изключени от обсега на закона, но за съжаление това предложение не беше прието. Идеята беше да има един по-дълъг срок за фирмите, ако не променим закона в посока да имат възможност да притежават тази земя, да имат време да се разделят със земята си или да я прехвърлят в друго дружество. За сметка на това аз и колегите Мартин Димитров, Борис Станимиров и Настимир Ананиев внесохме законопроект за изменение на Закона за пазарите на финансовите инструменти, очакваме скоро да бъде разгледан и проблемът на тези дружества да отпадне.

Това, което предприема ЕК срещу България и още три държави, касае забраната физически или юридически лица да придобиват земя. Българинът е много чувствителен на тема “земя”, много е привързан към земята, в което няма нищо лошо. Но условията се променят, човечеството върви напред, включително и България. Ние сме член на ЕС и там изискванията са други.

 Темата е и доста политизирана...

Да, има политизация, има и популитизация, популизъм. Винаги, когато се заговори за земята, веднага популистите скачат и казват и казват, че земята на Ботев и Левски от утре ще е чужда... С предпоследните промени в закона от миналата година се допуска чуждестранни юридически и физически лица да притежават земя, но когато имат уседналост - живели са в България в последните 5 години. Преди това те могат да наемат земя под аренда или под наем, но не и да я притежават. ЕС иска обяснение в рамките на 2 месеца. И ние трябва или да дадем много мотивирано обяснение защо това не се допуска от нашия закон, или да променим закона. Средно положение няма.

 Изобщо да няма такъв срок или да бъде променен срокът?

Искането на ЕС е да се либерализира пазарът. В крайна сметка ще решат народните представители, мнозинството взима решение. В интерес на истината във всички държави има особено отношение към земята и това е нормално. Искам да разглеждаме земята освен като средство за произвоство и като част от територията на България, това е нашата държава, нашата родина. Но ако искаме по-особен режим за чужденците, които искат да купят нашата земя, трябва да бъдем много аргументирани пред Брюксел.

 Има ли подобен на нашия регламент в други страни от ЕС?

Да, в повече държави има някакви ограничителни механизми. Пълна либерализация има в Англия, но там пък няма много голям пазар, защото земята е скъпа, а и не се продава, стотици години не сменя притежателите си... Различен е прочитът на практиката в различните държави. Пак казвам, ако е необходимо, ще даваме сериозни обяснения пред Брюксел. Ако се приемат, санкции може и да няма.

 Доколко е все още раздробена собствеността на земята?

Раздробена е от гледна точка на това, че има около 4 млн. души собственици и наследници на земеделски земи. Но самото обработване е уедрено. В България земеделието е едно от най-крупните не само в Европа, става крупно и в сравнение с държави като САЩ. Знаете, че има фирма, която обработва 1 милион декара земя. Това води до изкривяване на пазарните отношения. Твърде голямата концентрация на земя в ръцете на малко на брой собственици изкривява поземлените отношения и пазарните отношения. За новия програмен период и Брюксел, и България подкрепяме въвеждането на таван на субсидиите. Това е опит да подкрепим средните и малките ферми. Средното стопанство в Германия е 500 декара, в повечето европейски държави земеделският бизнес е фамилен.

Това, че в България се развиха крупни зърнопроизводители, не е лошо. Смея да твърдя, че българското зърнопроизводство е не на европейско, то е на световно ниво. Това е хубаво, въпросът е сега да постигнем консенсус в обществото и да насочим поне средствата, които държавата дава като национални доплащания, към отрасли, които осигуряват повече заетост. Трудоемките отрасли – зеленчукопроизводството, овощарството, оранжерийното производство на зеленчуци, животновъдството, лозарството, най-вече за десертно грозде. Нядавам се, че в следващите десетина години те ще станат на същото ниво като зърнопроизводството.

 Имат ли шанс да станат?

 Имат шанс. Виждам какво се случва в момента. Големите зърнопроизводители правят добри печалби, много добре се ориентират, те са много пазарно мислещи. Сега те си казват, че щом има фокус върху тези трудоемки подотрасли, където ще се дават по-високи субсидии, ще отидат да развиват и тях. Потенциалът на България в това отношение е огромен, но през последните години буквално не се развива. Не може да стане за година-две, но както се случи със зърнопроизводството за 10-15 години, така ще се случи с останалите подотрасли. Те са важни по няколко причини. Първо, защото осигуряват заетост. И второ, защото са суровинна база за преработвателната индустрия. Каква е ползата от тези прекрасни около 1500 предприятия в различни сфери – месопреработване, производство на сокове и пр., които бяха изградени със средства от европейските програми. Когато нямат суровина, какво правят?

 Внасят.

Внасят суровина от чужбина, която не е с това качество. И затова си задаваме въпроса защо не е лютеницата с този вкус, с който беше преди години. Ами защото доматеното пюре не е българско, защото чушките не са български. А трябва да бъдат.

 Като заместник-председател на СДС мислите ли, че в повечето общини ще успеете да се явите единни с партньорите си от Реформаторския блок, след като има местни структури, които открито враждуват помежду си – като СДС и ДСБ във Варна?

 Варна е особен случай, но в СДС ще намерим решение. Има насрочена нова конференция и ще има нов избор на председател на варненската структура.

Настоящият председател – небезизвестният Янко Станев, ще се кандидатира ли?

 Не, няма да се кандидатира, ще има избор на нов председател. Програма максимум е да се явим навсякъде като Реформаторски блок. Ако това някъде не се случи, ще имаме коалиции от типа “РБ+”, ще има случаи отделни партии от блока да се явяват самостоятелно или подкрепяни от други. Но се надявам това да стане в минимален брой общини, защото РБ е работеща формула. Минахме през парламентарни избори и сега трябва да се утвърждаваме на местния вот. Ще направим всичко възможно да спечелим повече общински съветници и кметове. Даваме си сметка, че в големите градове няма да е лесно и че трудно ще пробием доминанта ГЕРБ. Но вероятно ще имаме издигнати кметове в повечето големи населени места, защото в крайна сметка кандидат-кметът е и водач на листата и той определя нейния облик. Пак казвам, стремежът ни ще е да се явим максимално във формат Реформаторски блок.

 А след изборите ще споделите и успехите, и неуспехите или ще опитате да ги поделите по партии?

Смятам, че сме колегиално настроени един спрямо друг и ако наш кандидат успее, той ще бъде успех на всички. И ако загубим, надявам се да бъде неуспех на всички. Не бива да се сепарира нито дивидентът, нито вината.

 Рисковано ли е намерението за взаимна подкрепа с ГЕРБ на балотажите? Доскоро много от структурите ви недоволстваха именно от действията на тази партия.

Не виждам друг по-логичен ход от страна на РБ на втори тур да подкрепим дясноцентристка формация, с която сме в коалиционни отношения.

 Обаче първият подобен опит – в Сърница, не се получи...

 Не бива да се генерализира резултатът в Сърница. Знаете, че това е особен регион, родово-общинските връзки там влияят много. И това няма да бъде само за Сърница характерно – никога не можеш на балотажа да прехвърлиш автоматично всички гласове, които си получил, за друг кандидат. Без значение дали ще бъде от РБ към ГЕРБ, от РБ към Патриотичния фронт или обратното. Много трудно става. В крайна сметка десният избирател е демократично мислещ човек, свободомислещ, не се подчинява на решения на “партия-майка”. Голяма част от хората имат собствено мнение, което е хубаво, някои вероятно няма да излязат на втория тур. Но като цяло аз виждам едно сътрудничество за подкрепа на кандидати от страна на РБ към ГЕРБ, от страна на РБ към ПФ и от страна на ГЕРБ и на ПФ към нас. Вероятно ще имаме и такива случаи – наш кандидат да е стигнал на балотаж с кандидат на БСП. Тогава очакваме подкрепа от ГЕРБ.

 Направихте ли си в СДС някакви изводи от скандалите с назначенията?

 Имам голям опит в тази насока, така се случи, че през годините съм бил на различни постове, и то високи и отговорни. Вижте, работата в едно министерство е екипна работа. Обикновено работиш с хора, на които вярваш. В този смисъл аз оправдавам действията на повечето министри, когато те назначават хора с нужната квалификация.

 А когато става въпрос за постове, за които не е нужна кой знае каква квалификация като бордове на дружества с единствена дейност – отдаване на имоти с отпаднала необходимост под наем?

 Това е вечна тема, след смяна на властта следват промени в управленските екипи. Аз смятам това за нормално, мен са ме уволнявали също по политически причини. Не съм се сърдил, защото, пак казвам, това е екипна работа. Ако става дума за Министерството на икономиката – то има около 27-28 търговски дружества, ако не се лъжа, от които 18 са в ликвидация.

На дълъг път се тръгва с приятели. Работата в екип е много важна и в крайна сметка всички министри носят отговорност за своите назначения. Вероятно те вярват на тези хора. А щом те им вярват, аз вярвам на нашите министри, тъй като сме ги подкрепили като наши представители.