Божидар Лукарски: Имаме ясна цел и мобилизирано работим за това бизнесът да започне да диша свободно, а администрацията да го подпомага

Интервю на председателя на СДС и министър на икономиката за "Животът днес"

- Министър Лукарски, екипът ви заяви амбицията реално да подобри бизнес средата, но след десетилетия само обещания бизнесът вече няма вяра. Какво конкретно планирате като действия, срокове и резултат?
- Имаме ясна цел и мобилизирано работим за това бизнесът да започне да диша свободно, а администрацията да го подпомага, а не да създава допълнителни режими и пречки. Ние координираме работата по изпълнението на два последователни плана за намаляване на административната тежест за бизнеса, които съдържат съвсем конкретни 302 мерки. Тяхното реализиране ще доведе до намаляване на административната тежест за бизнеса с 312 млн. лева годишно.

- На управленския старт, образно казано, стъпвате на един доста кален терен: спиране на еврофондовете, кризата в Украйна, срива на КТБ, блокаж на държавата месеци наред заради политическата криза и серия природни бедствия. Кой от тези удари се оказва най-трудно преодолим?
- Кризата с КТБ, дълго продължилата неизвестност и спирането на дейността й се отразиха зле на фирмите, работили с тази банка. За еврофондовете най-важното е да кажа, че българските предприятия - основен бенефициент по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", могат да са спокойни, да знаят, че през новия програмен период ще могат да се възползват реално от много мерки за подкрепа, свързани с разработване и внедряване на иновации, насърчаване на предприемачеството, засилване на производствения капацитет и на капацитета за управление, подобряване на енергийната и ресурсната ефективност.

Общият бюджет е 1,39 млрд. евро и ще направим всичко възможно той да бъде изразходван по начин, гарантиращ максимална ефективност. Първата процедура, която ще се обяви, е „Подобряване на производствения капацитет на МСП“ - за подобряване на производствените процеси и повишаване на производствения капацитет основно за засилване на експортния потенциал на предприятията. Бюджетът тук ще е 150 млн. евро, планираме процедурата да бъде обявена сега, още в рамката на първото тримесечие.
Кризата с Украйна и руското ембарго без съмнение се отразиха на експорта на българските предприятия. Сега търсим нови възможности за износ на пазари от трети страни, ще активизираме работата на търговските ни представителства, особено в Азия, Близкия изток и Северна и Южна Америка.

- Данъчната политика у нас постоянно бива сочена като много привлекателна за чужди инвестиции, но резултатите не са добри. Каква е оттук насетне перспективата?
- По последни данни преките чуждестранни инвестиции в България за януари - ноември 2014 г. стигат  1 224,2 млн. евро при 1545,1 млн. за същия период на предходната година. Ноември 2014-а има нарастване с 416,6 млн. евро при увеличение 234,7 млн. евро за същия месец 2013 г.  Нивата се очертават почти еднакви. Очакванията ни за преките инвестиции в България през 2015-а са да се задържи приблизително същият обем заради липсата на оживление в европейските икономики и конкуренцията на нашите съседи, основно  Румъния и Турция. От срещите си с чужди инвеститори и посланици  оставам с впечатлението, че основна пречка пред чуждестранните компании е не друго, а липсата на работещо законодателство и на надеждна съдебна система. Инвеститорите искат предвидима среда.

- А как ще се справите с другия, определено много болен проблем за България - структурата на външните инвестиции у нас, която, както показва експертизата, не генерира икономически растеж?
- Факт, и това е сериозен проблем и ще противодействаме - с изцяло новата стратегия за инвестиции. Последните промени в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) са част от тази активност, видни са и първите резултати – засилване на интереса на международните компании за инвестиции тук. Бяха намалени значително минималните суми за издаване на сертификат за инвестиция, чрез който могат да се получат съответните насърчителни мерки от страна на държавата. Включихме нови икономически дейности от сектора на услугите, които да се възползват от стимулите по ЗНИ – издаване на програмни продукти, счетоводни  и комбинирани офис дейности, предоставяне на споделени услуги (Кол центрове). Инвеститорите да могат да си възстановят и направените от тях разходи за социални осигуровки на работниците за период от 2 години  - в процентно изражение това е приблизително 17,9% от брутното възнаграждение на работника.

В същата посока работят и промените в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите (ППЗНИ), приети от Министерския съвет. Целта - намаляване на административната тежест за инвеститори, кандидатстващи за получаване на сертификат за клас инвестиция или приоритетен проект чрез облекчаване на изискванията към заявителите, инвестиционните проекти и документите за кандидатстване. Вярвам, заедно с една добра, целенасочена кампания за подобряване на имиджа на България като инвестиционна дестинация, това в най-скоро време да даде резултат.

- Освен мудната бюрокрация, специално за българския бизнес сериозен препъникамък са трудното банково кредитиране: много високи лихви (сравнено с лихвите в други държави от ЕС), както и свръхпредпазливостта на финансовите институции при подпомагане на по-смели, по-рискови проекти. Има ли шанс тук за промяна? А свързано с експорта - доколко бизнесът може да разчита на помощ чрез достъпни, вкл. гаранционни и застрахователни фондове?
- И сега има начини за подпомагане на фирмите, особено за експортно ориентираните, чрез застрахователни схеми. Но ние специално искаме да засилим ролята на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ), която в трудни моменти на икономическа криза е от изключително значение, тъй като застрахова българските компании срещу рисковете от неплащане от техните партньори в страната и чужбина. Всяка компания, която оперира на българския или чуждестранния пазар, може да се възползва от услугата.

Разходите за застрахователната премия са минимални и напълно оправдани, имайки предвид загубите, които компанията би могла да понесе в случай на неплащане заради некоректен или фалирал купувач. Изплащането на обезщетенията е гарантирано от капитала на БАЕЗ и от специално перо в държавния бюджет. Отскоро са налице и продукти специално за малките и средните предприятия – с опростена процедура и облекчени условия. Има нови продукти и за големите предприятия, включително застраховка за политически и търговски риск при износителите, работеща за над 150 държави. В програмата "Иновации и конкурентоспособност" значително е увеличен размерът на финансовите и гаранционните инструменти за подпомагане на бизнеса, което, надявам се, ще помогне за отпушването и на банковото кредитиране, особено за малкия и средния бизнес.

- А ще се случи ли най-сетне и у нас законът за частния фалит, отбутван, отлаган постоянно въпреки европейския натиск и правила?
- Въпросът е с изключителна важност, този закон е от компетентността най-вече на Министерството на правосъдието, но ние също сме го заложили в нашата програма като приоритет. Надявам се той наистина най-сетне да види бял свят, защото може да спаси немалко малки и средни предприятия. Не знам на какво се дължи неприемането му досега, но аз лично ще направя всичко възможно той да стане факт в нашия мандат.

- Все се отлагат и куп други теми: продължава да няма връзка образование – пазар на кадри, електронното правителство остава химера…, както впрочем и правенето на регионалната политика…
Връзката бизнес - образователна система определено не е на ниво и това е проблем и за конкурентоспособността на бизнеса, и за заетостта на младите хора. И не само. Образоват се кадри, които нямат достатъчна практическа подготовка и опит в работна среда. Същевременно фирмите се нуждаят от висококвалифицирани кадри, подготвени както в теоретичен, така и в практически план, но такива няма достатъчно. Уверявам ви, ние работим активно за промяна според добрите световни практики. По модела на Швейцария е направена концепция за въвеждане на дуалната форма на обучение и в България. Предстои пилотен проект по българо-швейцарска програма за сътрудничество с бюджет от 1 млн. швейцарски франка.

Още през 2015 г. швейцарските експерти ще определят секторите, в които у нас ще бъде приложена пилотно концепцията на дуална система. Концепцията  задължително ще бъде одобрена от работодателите, които са основен участник в процеса на обучение чрез работа, след което вървим към внедряване. По отношение на електронните услуги: в Министерството на икономиката  се изпълнява проект за 10 от най-често търсените и предоставяни услуги. Електронното управление за мен е абсолютен приоритет. Свързано с регионалната политика също има много, много работа. Скоро и тук ще дадем конкретни, работещи предложения.