Формулиране на аксиомата „ЯСНО-ДЯСНО” в България Днес

 Анализ „в движение” по площадите на София късно следобед в края на юни 2013г.

 

 

          Да си „десен” в политическия спектър днес – в края на т.нар. „преход”, задължително минава през това да си антикомунист. Но не антикомунист понеже възстановяването на комунизма като обществено устройство ни застрашава „зад ъгъла”, а защото комунизмът и комунистите са първопричина за нерадостното състояние на обществото ни днес.

        Всъщност, преходът на българското общество все още не е приключил, просто завърши преходът на комунистите към капитализма!

 

          1/ ДА СИ АНТИКОМУНИСТ ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА СИ ПРОТИВ УПРАВЛЕНИЕ НА БСП, която, икономически погледнато, нито е социалистическа в поведението си към своите избиратели, нито е българска по отношение на оценката на защитаваните от нея интереси.

          Да си антикомунист днес означава да си против престъпното преразпределение на икономическите средства за производство на блага, натрупани в резултат на труда на всеки един българин в периода 1947 -1989г. Натрупаното от труда на поне три поколения наши бащи и деди във времената и условията на комунистическата държава, бе основно преразпределено между 1990г. и 2000г. почти без изключение изцяло в полза на деца и внуци на комунистически функционери от най-различен калибър.

          Основната задача на комунистите в България през т.нар. „преход” бе да трансформират своята тоталитарна политическа власт върху България от последните 45 години в икономическа власт. Който не е разбрал този водещ мотив в поведението им, не може да направи верен анализ на политическия живот в България в последните 24 години.

          Да си припомним стъпките от измисления, ръководен и успешно проведен от БСП и нейните подставени лица сценарий и детайлите от мизансцена, на който бяхме свидетели „на живо” :

          Първо действие – смяна на името на партията им – не може да градиш капитализъм като прононсиран комунист – прекалено издайническо е! Така за една нощ на всички стана ясно, че не комунистическите идеи са ги интересували 45 години, а властта и келепирецът от нея!

          Второ действие – инфилтриране и пренасочване в Съюза на демократичните сили - естествено зародилата се след промените демократична опозиция, на агенти на „Държавна сигурност” (работещи вече „на частно”), както и на психологически правилно преценени амбициозни кариеристи с предимно „лични проекти” за сметка на българското общество, вкл. и такива на най-високо ниво.

          Трето действие - узаконяване на „акушираното раждане” на опозицията, чрез организиране, по подобие на примера от Чехословакия и Полша, на политическа „Кръгла маса” за договаряне на първите стъпки и за отмяна на най-дразнещите прояви на отиващата си тоталитарна власт.

          Четвърто действие - спиране на плащанията по външния дълг на държавата и по този начин тотално и изначално икономическо миниране на прехода - кабинета на БСП начело с А. Луканов.

          Ако някой си мисли, че това е било неизбежно към онзи момент или е станало случайно – значи е наивник и е слабо информиран. Достатъчно е на първо време да прочете спомените и късните интервюта на Белчо Белчев - дългогодишен и несменяем Министър на финансите при управлението на Т. Живков.

          Пето действие - политика на финансово източване „на входа” и „на изхода” на практически всички държавни предприятия – затова бе създаден кабинета „Беров” с мандата на ДПС и тоталната подкрепа и присъствие по всички етажи на властта на БСП. (За сведение на по-младите – по онова време освен държавни, други предприятия и икономически значими единици практически нямаше.)

          Шесто действие - присвояване на спестените пари на целокупния български народ чрез естествено следващата в икономически план хиперинфлация – персонална заслуга на кабинета на БСП, оглавяван от Жан Виденов.

          Силен финал на пиесата с предварително малко очакван от публиката краен резултат бе закъснялата с 9 години тотална и бърза приватизация, довела до облагодетелствуване най-вече на бившите комунистически функционери – къде лично, къде чрез отрочетата им, къде чрез подставени лица.

          Епилогът на представлението „на живо” бе неочаквано дълъг, но не защото българите искаха да продължат да наблюдават агонията в собствената си обществена драма, а защото се оказа неочаквано трудно бързо да бъдат заметени следите на извършените престъпления против България.

 

          2/ ДА СИ АНТИКОМУНИСТ ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА СИ ПРОТИВ УПРАВЛЕНИЕ НА ДПС - създаденото и ръководено и днес от бивши агенти на комунистическата „Държавна сигурност” „Движение за права и свободи”, което може да се „похвали” с „капсулиране” на турското и циганското малцинства в България и паралелно с това с несъразмерно нарастване на тяхната електорална и политическа тежест. В този смисъл да си антикомунист предопределя да изискваш от всички управляващи провеждане на дългосрочна интеграционна обществена политика, гарантираща от една страна българския характер на държавата ни, а от друга страна - защита правата на всеки гражданин без значение на майчиния му език.

 

          3/ ДА СИ АНТИКОМУНИСТ ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА СИ И ПРОТИВ УПРАВЛЕНИЕ С ПОМОЩТА НА „АТАКА” на Волен Сидеров - политически антипод на ДПС и мандатокрепител на днешното управление на БСП и ДПС. Да си припомним – именно политиката на ДПС роди „Атака”, но днес нито ДПС защитава правата и свободите на малцинствата, нито „Атака” е припозната от мнозинството от българите като техен представител в парламента. Патриот не е синоним на шовинист и властолюбец!

 

          4/ ДА СИ АНТИКОМУНИСТ ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА СИ ПРОТИВ ФАЛШИВИЯ МОРАЛ на бившите комунисти и техните отрочета от БСП, днес пременили се като най-богатите капиталисти в България!

          Именно липсата на морал в подхода на преразпределение в икономиката през 90-те години на ХХ-ти век доведе до днешното печално положение на българската икономика, а проблемите на сегашната световна финансова криза само засилиха негативните последици за обществото като цяло. С дълбок личен морален срив и все по-празни джобове българите постепенно установиха, че комунистите и обслужващите ги новоизпечени бандити не са истински капиталисти, а само български ерзац-капиталисти, които нито знаят как печелившо да управляват лично придобитото от тях народно богатство, нито знаят и могат да управляват добре икономиката като цяло.

          Всеобщата липса на морал се обърна като бумеранг и обществото ни бе ударено и увредено. Защото родените да пълзят не могат да летят, защото да си капиталист не е като да си комунист, защото няма щастие, изградено върху чуждото нещастие.

          Ето затова хората по площадите и улиците в 2013г. скандират стария/нов лозунг от 1990г. -  „Чер-ве-ни  бок-лу-ци!”

          ДА СИ АНТИКОМУНИСТ днес означава ДА СИ МОРАЛЕН ЧОВЕК и да отхвърлиш грабливите лъжци на обществото!

 

          5/ ДА СИ АНТИКОМУНИСТ ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА СИ ЕВРОПЕЕЦ по дух, а не само по географски произход! Което от своя страна поставя като основно изискване към всяка власт да прилага ежедневно и добронамерено западните демократични стандарти, а не само формално „да отчита дейност” пред чиновниците в Брюксел по стар комунистически навик.

          Все в тази връзка, мисля си, че не липсата на „десница” е проблема на българското общество, а по-скоро проблемът е в липсата на нормална и европейска по ценности „левица” тук!

 

          6/ ДА СИ АНТИКОМУНИСТ ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА СИ ПРОТИВ НЕРЕФОРМИРАНАТА СЪДЕБНА СИСТЕМА, удобно трансформирана от комунистическа в разбойническа - за целите на първоначалното натрупване на капитала. Означава също и да се бориш за създаване и установяване на нова съдебна система с равенство пред закона на всички граждани, система, защитаваща и гарантираща интересите на цялото общество.

 

          7/ ДА СИ АНТИКОМУНИСТ ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА ПОДКРЕПИШ СЪЗДАВАНЕТО НА РАБОТЕЩА ИКОНОМИКА, която да даде възможност за завръщане на емигриралите на запад български граждани и да осигури поминък за семействата им, която да гарантира професионалното им развитие и да обезпечи старините им. Да си антикомунист днес означава да разбираш желанието на повечето останали в България хора повече емигрирали български граждани да се върнат да живеят в България – млади и стари, висшисти и неквалифицирани, българи, роми и турци, бедни и позамогнали се. Защото родното място не подлежи на смяна и България завинаги е в техните сърца и в техните надежди!

 

          8/ ДА СИ АНТИКОМУНИСТ ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА СИ ПРОТИВ НЕЕФЕКТИВНАТА ЗДРАВНА СИСТЕМА в България, довела до масова икономическа емиграция на лекари и медицински сестри на запад.

 

          9/ ДА СИ АНТИКОМУНИСТ ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА СИ ПРОТИВ ПРОДЪЛЖАВАЩИЯ РАЗПАД НА ОБРАЗОВАНИЕТО в България, довел за 24 години до уродливи диспропорции - масова неграмотност сред малцинствените и другите периферни групи от населението от една страна и до безброй новоизлюпени „университети”, приемащи всеки втори кандидат за свой студент, от друга страна.

 

          10/ ДА СИ АНТИКОМУНИСТ ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА СИ ПРИЗНАЕШ ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ ГРЕШКИ И ДА ПОИСКАШ ПРОШКА. Изповядването на греховете и прошката са не просто древни ритуали в християнската религия, но и крепители на морала във всяко съвременно общество. БКП/БСП в стратегически план загуби изключително много като не поиска „прошка” за управлението си по време на 45-те години комунизъм в България. Обаче СДС и всички „десни” политически формации ще загубят много повече, ако бързо не се разграничат от персоналните „грешки на растежа” през кратките години на тяхно управление, допуснати от много от лидерите им поради неопитност, егоизъм и приоритет на личните им амбиции, презрение към нормалните граждани и предателство на интересите на избирателите си.

 

          11/ ДА СИ АНТИКОМУНИСТ ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА РАБОТИШ ЗА „ДЕСЕН АЛИАНС” БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА ИЗКЛЮЧВАШ КОЯТО И ДА Е ФОРМАЦИЯ. Другото е пореден опит за манипулация на десните избиратели, който този път е обречен на неуспех, защото хората станаха много чувствителни към неискреността и бързо я разпознават...

 

          Въобще, ДА СИ АНТИКОМУНИСТ ДНЕС ОЗНАЧАВА ДА СИ НОРМАЛЕН!

 

          От друга страна погледнато, отново НОРМАЛНОСТТА Е ОБЩИЯ ЗНАМЕНАТЕЛ, под който могат да бъдат отнесени исканията на хората, излезли да протестират по улиците на София и другите градове през юни 2013г. в България!

          Ако прегледаме критично плакатите и скандиранията в центъра на държавата днес, ще осъзнаем, че ИСКАНЕТО ЗА НОРМАЛНОСТ, предявено от протестиращите чрез всякакви оригинални лозунги, плакати и татуировки дори, е и ОСНОВНИЯ ДВИГАТЕЛ НА ПРОТЕСТИТЕ.

          Нормалност в морала, последвана от нормалност в политиката и накрая като естествен изход – нормалност в икономиката! Значителна разлика в градацията и в поредността на исканията на протестиращите през юни, сравнена с поредността и градацията на исканията на протестиращите през февруари - март тази година, струва ми се...

 

 

 

юни 2013г.                                                                           Марио Топчийски

                                                                                  (един протестиращ българин, член на СДС от 1990г.)

 

Tags: Марио Топчийски